С 367 прочетени книги русенката Величка Сидова стана Читател на годината на русенската регионална библиотека „Любен Каравелов“. Наградата, която дава организаторката на кампанията евродепутатката Мария Габриел, е пътуване до Брюксел и гостуване в Европарламента. Повод за наградата са само книгите, които госпожа Сидова е взела от нашата библиотека, уточни директорката на „Любен Каравелов“ Теодора Евтимова, докато връчваше русенската награда - луксозен колекционен том на „Време разделно“ на Антон Дончев. И побърза да направи още едно уточнение: че Величка Сидова печели титлата не само заради прочетените книги, но и заради това, че е направила приятели на библиотеката и десетки ученици от училището, където работи - СОУ за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“. 
Няколко дни по-късно се срещаме с Величка Сидова в деня, в който голяма част от деня й е свободен от часове.
В петък часовете ми са чак в късния следобед, така че обикновено петък е моят ден за библиотеката, обяснява преподавателката по биология. И 
преди да отиде да върне поредните книги, отделя време за чаша кафе и разговор
Не скрива, че е още развълнувана от това, че в четвъртък е била на церемонията на дипломирането на дъщеря си Сребрина, която завършва медицина в София с отличен 5.65.
Деканът й връчи дипломата, наистина беше много вълнуващо, казва русенката. Младата дипломантка мечтае за научна кариера и се надява да има възможност да направи това в България. На церемонията в София се събрало цялото семейство - освен родителите там била и по-голямата сестра на Сребрина - Кристина, която си дошла специално за този чудесен повод от Германия, където работи. Кристина е завършила германистика и славистика в Хайделберг - университета, който е на повече от 7 столетия. И работи във фирма 
във Франкфурт благодарение на... дипломата си от Русенския университет! 
Преди да замине за Германия, където на писмения изпит в Хайделберг се класира трета от 10 000 кандидат-студенти, Кристина първо учи икономика в РУ. След първата година заминава за Пасау, където първо е приета международно право, но после постъпва в Хайделберг. И през двумесечните немски ваканции между двата семестъра успява да си вземе изпитите в РУ и да се дипломира. Разбира се, за работата й в момента много й помогна и немската диплома, още повече, че в нея е посочено, че тя е преводач с 6 езика, не крие гордостта си майката.
Очевидно и двете дъщери на Величка Сидова са целеустремени и последователни в решаването на задачи, които сами си постaвят. Вероятно защото такава е майката. След като завършва славната гимназия „Христо Ботев“, тя първо учи в полувисшия институт за подготовка на учители в Силистра, като специалностите й са биология и химия. 
Първото й работно място е училището в село Сваленик
където преподава една година, а след това продължава да учи в Шуменския университет, който тогава е още институт. След като донадгражда знанията си по биология и по методиките на преподаването, става учителка в русенското училище „Любен Каравелов“, а от 1988 г. вече е назначена в тогавашната Руска езикова гимназия. Където работи до днес. Междувременно успява да научи и немски, а в трудовата й биография има записани и три години където освен в училище преподава в Института за подготовка на чуждестранни студенти.
През първите 6 месеца те учеха български, след това аз преподавах терминология по биология и анатомия на тези, които бяха приети да следват медицина, разказва Величка Сидова. 
Но в училище със своите ученици очевидно се чувства най-комфортно. Макар че не е лесно, усмихва се русенката. Децата днес са доста по-различни отпреди десетина години, например, обяснява тя. Преди учениците бяха по-дисциплинирани, но по-важното е, че преди уважението и респектът към училището и към учителите бяха по-големи, продължава преподавателката. И с риск да наруши комфорта на мнозина, заявява убедено, че нещата идват от семейството. С днешна дата ние, учителите, сме много по-уязвими и то от страна на родителите, казва тя. И уточнява, че на нея самата не й се е случвало да става прицел на родителска агресия в каквото и да било измерение, но общо 
за учителската професия времената не са най-добрите
„Наясно съм, че учениците са много натоварени, наясно съм, че често учебните програми не са най-удачно разпределени и не са никак щадящи по отношение на децата. Но това са все проблеми, които не зависят нито от мен като учителка, нито от колегите ми, нито от директора на училището. Това се опитвам да обясня понякога на родителите, когато на родителски срещи обсъждаме подобни факти. Но винаги, още на първата родителска среща с майките и бащите на класовете, на които съм класна, винаги обяснявам, че ние заедно в тандем - родители и класната, можем и трябва да направим така, че детето им да бъде защитено и да получи най-доброто. Нека да не прозвучи прекалено прозаично, но ние, родителите и учителите, сме като два вола в един впряг - ако всеки тегли на своя страна, каруцата няма да върви“, казва биоложката.
„От друга страна смятам, че училището освен познанията, трябва да формира у учениците и общообразователна култура и интелект, убедена е Сидова. Не съм от учителите, които смятат своята дисциплина за най-важната, а всичко останало е „под чертата“. Напротив, на учениците винаги казвам, че в училище - и особено в училище като нашето, те трябва абсолютно прагматично да се възползват от възможностите, които имат - да научат отлично няколко езика, да усвоят компютърна грамотност и да придобият и да развиват добра средна обща култура. Защото компютърните навици и чуждите езици със сигурност ще им помогнат да си намерят добра работа, но 
на тези езици е добре да имат какво да кажат, когато попаднат в прилична среда
да могат да бъдат участници в разговор на различни теми“, казва Величка Сидова. 
Очевидно тя самата притежава не само онази дарба да говори увлекателно, която прави един учител предпочитан, но и таланта да убеждава. Силата на този талант се потвърждава от факта, че три години учениците от нейния клас, които сега са в 12-и и им предстои дипломиране, постепенно се увличат и стават истински доброволци в библиотека „Любен Каравелов“. 
„Как стана това? Когато бяха в девети клас един ден ги попитах: „Искате ли да излезем от рамките на училището и да се потопим в света на книгите?“. Те ме погледнаха малко странно и веднага отправиха насрещен въпрос: „Какво имате предвид, госпожо?“. Те, днешните ученици, винаги искат да са наясно с това, което им предлагаш, не се притесняват да уточняват детайлите и откровено си избират само това, което наистина ги заинтригува. Затова им обясних „какво имам предвид“ и ги поканих да отидем в библиотеката, а там те самите ще си изберат в какво от дейностите могат да се включат. И така започна. За да се стигне дотам, че всеки петък започнахме да правим графици: кой кога и по кое време може да отиде там и какво може да прави“, обяснява Величка Сидова. 
„Имало едно време 18 ученици, които били палави, енергични, но и много любознателни. 
Четенето не било от любимите им занимания. 
Тогава се породила идеята да помагат на служителите в регионална библиотека „Любен Каравелов“. Така започнало тяхното пътешествие в света на книгите...“. Така започва презентацията „Пътешествие в света на книгите“, която онези „палави, енергични и много любознателни момичета и момчета са направили. В този проект освен учениците от 9 Б клас на Сидова участвали и ученици от 11 А клас. Те подреждали книгите в заемната, помагали при описването на книги и други библиотечни единици, четяли приказки на децата в Детския отдел в съботите, дори работели като преводачи при гостувания на лекари от Финландия. И всеки път записвали в специален дневник какво са свършили.
Важното е, че на учениците им хареса - и докосването до книгите, и доброволчеството
констатира класната. Тъй като грижите на дванадесетокласниците в последната им гимназиална година са много, Сидова е поканила един десети клас да поемат щафетата. От февруари те ще бъдат първа смяна на училище и тогава ще имат повече свободно време, така че тогава ще започнем същинската работа, казва преподавателката. Тя има и друга идея, която се надява да осъществи заедно с учениците - младежите да помагат в приюта за бездомни животни. Така познанията от часовете по биология ще се съчетават с реални грижи, състрадание и доброволство. 
Без да се хваля, мога да твърдя, че като правило намирам общ език с моите ученици, казва Сидова. Тя знае колко е важно не просто да реди мъдри думи, но цялото й поведение и вид да излъчват достойнство. Дори и прическата и грижливото облекло показват, че човек се грижи за себе си, за да бъде приятен на хората, с които общува - и така ги уважава, така че учителят възпитава и с външния си вид, убедена е биоложката. Затова не си позволява да изглежда неглиже в клас. И без да сваля естествената бариера между учителя и ученика, успява да провокира доверие и уважение. И признателност. За това колко я ценят и обичат нейните ученици от различни випуски разказва едно вълшебно чекмедженце в дома на Величка Сидова, където тя грижливо пази поздравителни картички, писма, пълни с благодарни думи, стихотворения, посветени й от ученици. 
Ние, разбира се, сме едно доста различно поколение от сегашните младежи, които ни наричат извънкомпютърна генерация, засмива се биоложката. И продължава: „И все пак, когато видя, че поне един от моите ученици разтваря книга и чете - значи, има смисъл от това, което правим. Значи, не само ние, от извънкомпютърното поколение правим опит да се доближим до техните ценности, за да ги разберем, а и те могат да вникнат в това, което ние харесваме и дори да го направят свое удоволствие. И всеки успех в това си е една малка красива победа“.