Има едно нещо, което съвсем спокойно би могло да сдобри и обедини двата празника, които у нас се отбелязват на една и съща дата и все се случва така, че постоянно единият придърпва чергата по-близо до себе си, а след това същото прави и другият. И вечно има хора, на които им се иска да празнуват и двата празника - защото са хем влюбени, хем верни почитатели на виното.
Простичкото нещо, което може да се приеме за един от символите и гербовете както на романтично настроените натури, така и на поклонниците на гроздовия еликсир, е ...орехът! Французите и италианците доста отдавна са открили, че ореховите ядки са истински афродизиак и затова притурят в храната смлени орехови ядки. А пък заклетите гурмани още по-отдавна са наясно, че леко запечени орехи са най-прекрасното мезе към доброто червено вино. Така че, всички онези, които се двоумят и
като Буридановото магаре проточват шия ту към Свети Валентин, ту към Трифон Зарезан
и все не могат да се решат на кой от двамата светии да отдадат всецяло своите предпочитания, биха могли да поставят точка на своето раздвоение и да заложат на ...орехите! А оттам нататък в зависимост от ситуацията могат спонтанно да се отдадат на едната или на другата си страст.
Умните глави като изследователите и историците са наясно, че съществуват достоверни сведения за това, че орехови дървета са растели по планетата още във времената на геоложкия период, наречен със звучното име триас. При това разпространението им е било не само в районите, където днес се отглеждат ореховите градини, но ги имало дори и там, където днес цари почти вечен мраз. При археологически разкопки останки от тях са открити в ледената Гренландия и по бреговете на река Об в известния с минусовите температурни рекорди Сибир. След ледената епоха дърветата с емблематичната дебела сянка вече обитават само някои райони на северното полукълбо, които са значително по- на юг.
Първите сведения за орехите и тяхната европейска биография
се откриват в литературни съчинения, датирани от 7 до 5 век преди нашата ера. Например, Плиний пише, че гърците са донесли тази култура от градините на баснословно богатия персийски цар Кир. Градинарите в Елада са оценили по достойнство вкусния и питателен черупчест плод, като заедно с това не са подминали и декоративните качества на дърветата, с които засадили древните градини. Още оттогава заедно с орехите върви и тяхното определение като „царствен плод“.
Именно от Гърция тази култура попада в Италия, а по-късно римляните, които са почитали ореха като свещено дърво /животът му е между 300-400 години!/ я разнесли по времето на своите походи до Франция, Германия, Швейцария, България. В Англия усетили прелестта на ореховите ядки значително по-късно - едва през 1652 година, а в Съединените щати черупчестите вкуснотии се озовали чак през втората половина на 19 век. Горе-долу по същото време гръцките колонисти запознали местното население на полуостров Крим с прекрасния плод, където, впрочем, както и
в цяла Русия и до днес го наричат „гръцки орех“
Смята се, че орехите освен че са вкусни, са и  изключително полезни. Изследователи от Асоциацията на американските химици са установили, че именно в този плод се съдържат най-висок брой антиоксиданти в сравнение с други ядки като лешници, бадеми, фъстъци, кешу и прочие. При това потенциалът за действие на антиоксидантите в орехите е 15 пъти по-голям в сравнението с този на витамин Е. А именно витамин Е е този, който защитава клетките на човешкия организъм от увреждане, което причиняват химичните вещества, предизвикващи различни заболявания. Орехите съдържат висококачествени белтъчини, много витамини, минерали и целулоза, а освен това не предизвикват алергични реакции. Редовното похапване на неголямо количество /от 2-3 ореха до една шепа/ орехови ядки съкращава риска от болести на сърцето, ракови заболявания, диабет.
Освен всичко останало орехите предпазват и от анемия, предотвратяват образуване на камъни в бъбреците и от заболявания на щитовидната жлеза. А що се отнася до сексуалната активност, спецовете препоръчват за нейното повишаване
вкусната и възбуждаща „секси салата“
която се прави от 1 кафена чашка счукани орехи, разбъркани с бучка краве масло и няколко лъжици мед.
Орехите са един от продуктите, без които наистина не може добрата кухня. Те се използват както за салати и предястия, така и в основни ястия и най-вече за десерти. Нищо не овкусява по-добре една снежанка или разядка от пасиран печен патладжан, както няколко лъжици смлени орехи. Грузинците пък са майстори на вълшебния сос сациви, в който орехите са главно действащо лице. Да отваряме ли дума за пълнена пуйка с орехи или за фарширован по аналогичен начин никулденски шаран?! А при тортите, пастите, целувките и ореховките всичко е ясно. Не е ясно само едно - защо някои хитрушковци продължават да си мислят, че като сложат в шоколадовите бонбони, вафлите или в бялата халва фъстъци вместо орехи ефектът е същият?!