ОК! И да не ви се вярва, това е най-масово употребяваната дума в света, разбират я от Северния полюс до джунглите на Амазонка и от Япония до Галапагоските острови. Обявена е най-великата дума на Америка. Това е първата дума, произнесена от Нийл Армстронг при кацането на „Аполо 11“ на Луната. Често я изричат клошари, мафиоти, лекари, политици, с една дума всички. Но откъде всъщност идва и какво означава?
Истината е, че дума ОК няма в нито един език. Тя е родена като шега, но заживява собствен живот след първото й публикуване в бостънски вестник от журналиста Чарлс Гордън Грийн. Той не е нито първият, нито последният словотворец, но със сигурност е най-успешният. Неговата рожба става толкова популярна, че „изяжда“ паметта за създателя си и днес малцина могат да го посочат като автор. Това, разбира се, не е ОК за мистър Грийн, но ... се ла ви*, както казват французите.
Произходът на ОК е доказан от популярния американски езиковед  Алън Меткалф, който пише цяла книга „OK - The Impossible Story of America‘s Greatest Word“ /“ОК - Невъзможната история на най-великата дума на Америка“/.
И така, да се върнем към първите стъпки на най-разпознаваемата световна дума. Тя се появява на втора страница на вестник „Бостън Морнинг Пост“ на 23 март 1839 година. Там в средата на дълъг абзац пише „o.k.“, което според авторите обозначава „all correct“ /“всичко е проверено, всичко е вярно“/.
Това е времето на масово навлизане на подобни съкращения в американската преса, но една шега на съдбата увековечава ОК. На президентските избори в САЩ през следващата 1840 година един от кандидатите се казва Олд Киндърхуд. Не е документирано на кого точно хрумва идеята, но основният предизборен плакат на Киндърхуд е кратък, простичък и запомнящ се - Гласувайте за ОК! Тази симпатична игра на думи се харесва на американците и макар че не помага на кандидата за Белия дом, залива пресата в страната. Скоро се прехвърля и в речта на различни съсловия, като успешно замества цяла серия думи с най-общо значение - да, добре, съгласен съм, става, харесва ми и т.н.
В следващото десетилетие хората започват да маркират документите с потвърждение OK. Краткото словосъчетание започва да се използва и по телеграфа като сигнал, че всичко е нормално. Така OK намира своята ниша, защото е отличима и кратка дума, която се казва и помни лесно.
Отначало употребата на думата влиза само в бизнес контекста на английския език и се свързва от мнозина с представата за недостатъчно езиково богатство и неграмотност. OK е умишлено избягвана в диалога на американската художествена литература. Авторите в САЩ не искат да я използват, включително дори Марк Твен, който в романите си налага разговорната реч в САЩ.
През 20 век OK излиза от изолацията и се влива в потока на ежедневната комуникация. Двадесет и осмият американски президент Теодор Удроу Уилсън /мандат 1913-1921/ започва да маркира с ОК част от служебните документи, които му дават за резолюция.
И така вече няма кой да спре поредния марш на ОК по света.
*Такъв е животът