На една улица в Париж известният за времето си моден дизайнер Пол Поаре спира Коко Шанел, загледан пренебрежително в шокиращо обикновената й рокля, която всъщност е много ранна версия на бъдещата култова малка черна рокля на Кралицата на модата. Поаре, чийто стил е да облича жените в каскади от кадифе, я пита презрително: „За кого сте в траур, мадмоазел?“. „За вас, господине!“, отговаря на мига Коко и отминава с гордо вдигната глава. За тази история няма живи свидетели, но тя е част от легендите на Париж и прелюдия към фурора, който Коко прави в модата. Малката й черна рокля е представена официално през 1926 г. Впрочем с нея е свързана и една друга история. През 1919 г. в автомобилна катастрофа умира любимият й Артур Бой Капел, английски играч на поло. Те са заедно от 10 години и освен любовници, са и партньори в бизнеса. Той й помага да открие първия си бутик за шапки в Париж, а след това и в Довил, и я насърчава да шие рокли, които със своята простота и елегантност правят революция в модата, в която дотогава господстват кринолини и стегнати до невъзможност за дишане бюстиета. Когато Капел загива, Коко е сломена. Но тъй като не са женени, според тогавашните порядки тя няма право да носи траур. Биографите на модната кралица предполагат, че ако тази трагедия не се била случила в живота й, тя вероятно никога е нямало да започне да експериментира с черния плат и да измисли малката черна рокля, която се превръща в култово облекло и един от символите на империята Коко Шанел.
Впрочем и друг символ - парфюмът „Шанел №5“, също е резултат от една друга любов. През 1920 г. Коко отваря голяма модна къща във френския луксозен курорт на Атлантическия бряг Биариц. Там тя се среща с руския емигрант херцог Дмитрий Павлович. Много скоро между тях се ражда страстна любовна връзка. От него тя слуша с опиянение разкази за съкровищата на руския цар, за луксозните и пищни императорски одежди и за шевиците по селяческите дрехи. Още в следващата й колекция се появяват бродерии, напомнящи за руските народни костюми. Връзката й с Дмитрий Павлович е гореща, но краткотрайна. Най-ценното от нея се оказва запознанството й с руския парфюмерист Ърнест Бо, чийто баща е работил дълги години в императорския двор. Коко се амбицира да има парфюм, защото е категорична, че жена, която не носи парфюм, няма бъдеще. Възлага тази задача на Ърнест и след една година упорит труд и безброй експерименти той нарежда пред нея десет проби, които разделя на две групи - в първата номерирани от 1 до 5, а във втората - от 20 до 24. Коко взема проба 5. Когато Ърнест а пита защо е избрала точно този парфюм, тя отговаря:“Аз винаги започвам своята колекция на 5-ия ден на 5-ия месец, така че проба 5, струва ми се, ще ми донесе късмет - затова и ще го нарека №5“. това е прочутият „Шанел №5“ - парфюмът на Жаклин Кенеди и на всички красиви жени. Но най-голямата, при това напълно безплатна реклама му прави Мерилин Монро. В началото на 1950 г. в едно интервю тя казва, че всико, което е на нея, когато си ляга, са няколко капки „Шанел №5“. Това изстрелва продажбите на парфюма в небесата и все още той е един от най-продаваните.
Една от най-спорните, обсъждани и може би последни любови на Коко Шанел е със СС-офицера Валтер Фридрих Шеленберг, заместник на Химлер в политическото разузнаване, по време на Втората световна война. Това е и причината да обвиняват модната кралица в колаборационализъм и дори да я арестуват през септември 1944 г. по инициатива на комисията за обществен морал. Освободена е няколко часа след това. След края на войната тя издирва Шеленберг, за когото научава, че е осъден от Нюрнбергския съд. През 1951 г. той е освободен от затвора предсрочно, установява се в Швейцария и Коко заминава при него. Но там я чака друга драма - Валтер е болен от рак и тя започва да се грижи за него. Както и да се учи да му готви, като кулинарните книги й стават настолно четиво. Специално за него приготвя елдена каша с портокали по рецепта, която й е дала руската емигрантка княгиня Мария Фьодоровна Романова. Можете ли да си представите тази жена, чиито пръсти са хващали само топлийки и игли и умеят да разпознават качествения плат от некачествения, как държи лъжица и бърка горещата каша? Коко винаги е била всеотдайна в любовта, но до края на живота си остава неомъжена и без дете. Впрочем една друга нейна любовна афера, продължила 14 години, стига почти до венчило. Тя е с херцога на Уестминстър Хю Ричард Артур Гросвенър, един от най-богатите хора в света, който я въвежда в света на британската аристокрация. Той е готов да се ожени за нея, но Коко е вече на 46 години и не може да му роди наследник. Това го принуждава да сключи брак с друга жена, Коко да преживее още една сърдечна драма. И любовта й с Валтер Шеленберг свършва трагично - той умира една година, след като се събират в Швейцария, а тя го надживява с 20 години.
Коко Шанел винаги е признавала, че не е кулинар и никога не е обичала да готви. Работата й я държи във форма - тя е слаба, пуши много и обича да казва, че червеното вино и черният хайвер запазват младостта. Но всъщност любимото й питие е шампанското. И макар че посещава всички известни заведения в Париж, Лондон, Ню Йорк, тя се храни съвсем оскъдно, като в менюто й преобладават риба, зеленчуци и плодове. Една от любимите й салати, която носи нейното име, обаче е пилешко филе. Предполага се, че е създадена за нея в парижкия „Риц“, където тя живее в апартамент до края на живота си.
 

Салата „Коко Шанел“

Необходими продукти:
400 г пилешко филе
400 г пресни домати
400 г картофи
300 г червени чушки
250 г твърдо сирене
зехтин
лимонов сок
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Пилешкото филе се сварява или грилова, след което се накъсва на парчета. Картофите се сваряват и се нарязват на кубчета. Червените чушки се почиставт и нарязват на тънки ивички, а доматите на неголеми парчета. Всичко се смесва в голяма купа и се подправя със сол, черен пипер и лимонов сок на вкус. Сервира се в чиния върху свежа зелена салата, а отгоре се настъргва твърдото сирене.