Мария Иванова е логопед в СОУ „Възраждане“. Има висше образование по дефектология със специализация логопедия. През 1990 г. защитава успешно разработен от нея метод за корекция на психотравмено заекване. 7 години е хоноруван преподавател по методика на логопедичната работа в Русенския университет. Тя е първият логопед в България, защитил най-високата първа професионално-квалификационна степен с методика за обучение на ученици с интелектуална недостатъчност в условията на масовото училище. Член е на Националното сдружение на логопедите в България и автор на редица публикации в специализирани и популярни издания.
Мария Иванова е от малкото логопеди, които правят открити уроци с деца с интелектуални затруднения, за да се покаже напредъкът, постигнат от тях в условията на масовото училище. През последните години тя работи усилено с деца с церебрална парализа.


- Г-жо Иванова, каква е ролята на логопеда в работата с деца с церебрална парализа?
- Детската церебрална парализа /ДЦП/ представлява   нарушение на координацията на движенията и мускулния тонус в резултат на мозъчна увреда в предродовия, родовия и следродовия период. Около 80-90% от децата с церебрална парализа развиват епилепсия и това е заболяване, с което в училище трябва да се съобразим. Наблюдава се умствена изостаналост, дефицит във вниманието, дизартрия, хиперактивност, нарушения в гласа и на органите, които участват в звукообразуването. Също така трябва да се съобразим с формата на ДЦП - дали се проявява като неспособност на мускулите да се отпуснат, или е нарушена координацията  на движенията. При някои деца нарушението е ръка-крак, при други и на четирите крайника. Тези деца постъпват в масовите училища и за тях се грижи екип от специалисти - психиатри, невролози, дефектолози, логопеди. Това, което ние, логопедите, можем да окажем като помощ, е много важно за тях. В моята работа аз се занимавам с фините движения на пръстите и дланите и с корекционна работа на звуковете. Древните китайци твърдели, че участието на ръцете и пръстите влияе на разума чрез дейността на мозъка. Върху дланите на ръцете са разположени много рефлекторни точки, чрез които се подават импулси към централната нервна система. Например масажът на палеца води до повишаване на активността на главния мозък. Невропатологът Владимир Бехтерев е доказал, че движенията на ръцете намаляват умствената умора, подобрява се и произнасянето на звуците. Руската педагогическа школа пък твърди, че умът на детето се намира на върха на пръстите на ръцете. Ето затова работата с ръцете при такива деца е много важна задача, която си поставям в моята работа.
- Какви упражнения правите за подобряването на говора?
- В повечето случаи децата с ДЦП идват с нарушения в артикулацията. Работя върху първична постановка на нарушения звук, неговата автоматизация и диференциация. Важна част от моята работа е върху фонацията -озвучаването на издишната струя, гласа. Характерно за децата с церебрална парализа е, че имат нарушения в гласа, започват със силен глас, който постепенно затихва до шепот. Упражняваме се в произнасяне на гласните звукове и изграждане на диафрагмено дишане, което води до по-голяма устойчивост в изговора. Правилното артикулиране на звуковете е продължителна работа. Почти 90% от децата с ДЦП имат дизартрия, която се изразява в недостатъчна инервация на говорния апарат, свързана с органични поражения на централната нервна система. Извършвам много внимателен масаж на езика с набор от сонди, за да се отпусне мускулатурата му, тъй като това е органът, който учленява звуковете. Могат да се правят апликации от редуване на топли и студени тампони върху бузите, защото движенията на мимическите мускули при тези деца са нарушени и това води до трудно произнасяне на съгласните звукове. Особено полезни са упражненията за устните - децата правят муцунка, усмивка, фунийка, за да могат да оформят звукове. Това е много трудна и продължителна работа.
- Къде се затрудняват най-много тези деца?
- Най-труден за изговор е звукът Р, тъй като там езикът е с най-голяма степен на свобода и той трябва да е много пластичен. А при тези деца има нарушения. Трудно е и писането, защото то е един сложен двигателен акт. Децата не боравят еднакво с двете ръце и затова трябва да работим върху фините движения на пръстите, върху дланите. Най-често използвам работа с пластилин, който се овалва c длани. По този начин се масажират рефлекторните точки. След това се включват възглавничките на пръстите с откъсване на пластилина и работа с фините движения на пръстите - откъсване на памук и залепване, работа с мозайка. Най-трудно се оказва защипването с щипка, защото там волевото усилие е много голямо. Но в същото време това е полезно упражнение, защото се въздейства върху палеца и показалеца. А това помага за намаляване на умствената умора и повишава устойчивостта при писане.
- Тези упражнения са с цел детето да може да хване молива и да го задържи?
- Детето може да го задържи, но бързо се уморява. В такъв момент захвърля писалката. В повечето случаи това са хиперактивни деца, които лесно се уморяват. Затова усилията ми са насочени в посока на намаляване на умственото напрежение, за да се задържи вниманието им и да могат тези деца да изкарат часовете. В повечето случаи не са им приятни говорните упражнения, защото многократно се повтарят едни и същи упражнения, за да се достигне до автоматизация, и това трудно задържа вниманието им.
- След колко сеанса вие виждате напредък? Разбира се, това зависи и от самото дете.
- След 10 сеанса вече може да се говори, че настъпва подобрение, ако се работи качествено, ако разполагаме с всички необходими материали. Това са много скъпо струващи деца като материална база.
- И кой трябва да осигури средствата за тях?
- Министерството на образованието, но е много трудно. Родителите им също изпитват големи затруднения. Децата с ДЦП са с ТЕЛК и парите, които получават, са крайно недостатъчни за обслужване на нуждите им. Те са трудно подвижни, налага се да идват със собствен транспорт. Само 7 сеанса рехабилитация им се полагат в месеца, а те се нуждаят от 23-24. Всичко това се заплаща от родителите. Никой не им заплаща шините, които струват 500-800 лева, за крачетата, за ръцете. Например плуването като хидротерапия е много полезно, но родителите трудно могат да набавят такива средства.
- С колко такива деца сте работили досега?
- С 11 деца, като тази година работя само с едно дете по 3 пъти седмично. Имам уговорка с родителите втория срок да имаме по-често упражнения, защото това е в негова полза. Те го оценяват, но е много трудно воденето до училище, вземането, воденето на рехабилитация и т.н. По време на обучението задължително присъства родител, за да види какво правя, какво прави неговото дете и какво той би могъл да направи вкъщи с него. Защото давам и домашна работа, свързана с упражненията за постановка на звуковете, работата с пластилина. Тези деца се нуждаят от непрекъснато поощряване, защото в момента, в който и най-малкият успех не бъде поощрен, детето може да спре да работи. Те лесно се отказват.
- От септември работите с това дете, какъв напредък постигнахте за 4 месеца?
- Укрепиха се мускулите на ръката, започна да пише по-красиво, подобри графичния образ на звуковете, може да се проведе 40-минутно занятие, започва да прави по-сложни неща с пластилин. Започнахме от по-груба изработка на грозде, докато се стигне до овалване на много по-малки топчета и на пръчици от пластилин и така до изработване на човече, снежен човек, къщичка. По отношение на говора се подобри пластичността на езика и сега работим върху Р-то. Похвално е, че детето само с показалец прави масаж на подезичната връзка, бих казала едно от най-трудните логопедични упражнения. Харесва му упражнението и показва много добър слухов контрол, гаранция за успех. Защото една от моите инструкции е: Слушай това, което правиш. Много скоро ще се получи изолиран звук Р, после ще правим сричка, дума, изречение.
- Защо са важни за вас откритите уроци, които правите с тези деца?
- Аз уважавам страданието на децата, виждала съм сълзи в очите на родителите. Понеже децата с такива заболявания не играят физическо възпитание и страдат от това, искам чрез открития урок да покажа колко са значими и колко са специални те. Защото изявата им е само в логопедичния кабинет и при ресурсния учител. Учителят полага усилия да вгражда детето с ДЦП в колектива, но истината е, че социалният статус на такива деца в масовото училище е слабо защитен, защото те са единици в класа.