Българинът масово купува сирене и кашкавал от палмово или друг вид растително масло, докато истинските продукти от краве, овче и биволско мляко заемат символично място на трапезата ни. Това показва анализ за пазара на млечни продукти, подготвен от Центъра за агрополитически анализи към Института по аграрна икономика. Според данните, съотношението между продажбите на фалшиво и истинско сирене е почти 5:1.
Ако през 2006 г. консумацията на бяло саламурено сирене в страната е достигало 60 хиляди тона годишно, през 2014 г. тя пада до критичните 13 хил. тона. Поради ниските доходи на основната част от населението вътрешното потребление ще остава ниско. До 2020 г. е възможно консумацията леко да се повиши, но максимумът, който може да достигне, е 18 хил. тона годишно. Останалото производство на бяло сирене изцяло ще отива за износ.
В същото време така наречените „млечни деликатеси с растителни масла“ се настаняват трайно на пазара. В това отношение статистиката е ужасяваща, защото от нула потребление на такова сирене през 2006 г., през 2014 г. консумацията удря тавана от 59 хил. тона.
През 2016 г. ще има лек спад до 50 хиляди тона, но според експертите потреблението ще остане в тези рамки и в бъдеще. Дори през 2020 г. фалшивите млечни продукти ще заемат около 49 хиляди тона, което е в пъти над вътрешното потребление на истинските сирена. Да припомним - едва 18 хил. тона се очаква да бъде консумацията на бялото саламурено сирене през 2020 г.
При кашкавалите сривът не е толкова голям. През 2006 г. вътрешното потребление на кашкавал се е движело около 40 хил. т годишно. През 2014 г. то пада до 31 хил. т, като прогнозите са към постепенно увеличение на консумацията. До 2020 г. тази консумация ще достигне около 35 хил. тона. Причина за спада според експертите е вносът на жълти сирена от Европа, чието потребление ще расте.
През 2006 г. вносните кашкавали са съставлявали едва около хиляда тона годишно, а през 2014 г. вносът вече достига 10 хил. тона. Прогнозите са за продължаващ ръст на този внос, така че до 2020 г. потреблението на ементал, чадър и др. ще достигне около 13 хил. т.
Единственото утешение за българските мандри е, че през следващите години те ще увеличават своя експорт, което означава, че произведените млечни продукти ще отиват основно зад граница, вместо да се консумират в страната. Ако през 2006 г. износът на бяло саламурено сирене е съставлявал около 6 хил. тона, то през 2014 г. вече достига 14 хил. тона. Според прогнозите 2016 и 2017 година ще достигнат големия пик от 20 хиляди тона износ на сирене годишно.