Калоферската дантела е едно от чудесата на приложното изкуство - фина, ефектна, сложна. Дори и за неспециалиста е ясно, че извайването на уникални плетени картини с конци е работа, която изисква цялото внимание на човека, който му се е посветил. Казват, че едно погрешно преплитане на нишките на совалките е непоправимо - не е шал, примерно, който можеш да разплетеш заради сбъркана или изпусната бримка. 
Вероятно заради това не са много майсторите на калоферска дантела. 
В Русе майсторката - която от миналата година е защитила и майсторско свидетелство от Националната задруга на художествените занаяти, е само една. Тя се казва Мария Браткова и вече повече от две десетилетия създава приказни феерии от конци. 
Как дипломираната инженерка по специалността „Електрификация на селското стопанство“, завършила русенския ВИММЕСС /сега университет/, стига до удивителните паяжини на дантелата? 
Още от малка винаги съм обичала да се занимавам с парцалки, да шия разни неща, разказва Мария Браткова. Дарбата да шие наследява от баба си Мария, на която носи името, и от баща си Йосиф, който ушивал дрехите на цялото семейство. Майката Катерина пък плетяла много изкусно - на една, на две, на пет куки, нищо не й се опирало. И тъй като Мария била единственото момиче /с двама братя/, 
и майката, и бабата я гиздели като малка принцеса
И заедно с това й предавали фамилните умения и дарби. 
Спомням си, че още съвсем мъничка си оплетох вълнени чорапи, казва Мария. И споделя, че още тогава установила, че макар и да го може, плетенето с пет куки не й допада особено. За нея няма тайни в плетките, а изплитането на шал й се струва възможно най-безинтересното занимание. Там всичко е равно и гладко - няма какво да те развълнува или да те провокира, усмихва се русенката. 
Друго нещо е дантелата. Преди време, когато нейните собствени три деца още са били мънички, видяла на една картинка дантела, която я завладяла до такава степен, че дълго след това видяното стояло пред очите й. Тогава усетих, че това е нещото, което ме влече твърде силно, признава жената. След това по телевизията гледала репортаж за това как се изплитат дантели. И след това... След това дошла демокрацията. 
Междувременно, след като се дипломира във ВИММЕСС, Мария
започва работа в „Дунарит“, където работи като проектант 10 години
а от 1989 година се прехвърля в „Дунавска коприна“ и там е на позиция ръчна печатарка повече от десет години. В „Дунавска коприна“ се чувствах в свои води, споделя Мария. Докосването до фините тъкани и разнообразните десени отключват у нея въображението и желанието да се занимава именно с това - с красотата на материите и конците. 
А като дошла демокрацията, скоро след това, през 1992 година, в Русе се чуло, че ще дойде майсторка на калоферска дантела, за да води курс. Пристигнала Величка Радулова от карловското село Баня, която събрала двадесетина русенки ентусиастки, впечатлени от магията на изящното плетиво. Жените си купили задължителните за калоферската дантела дървени совалки, на които се намотават конците, дървен цилиндър, върху който се изработва дантелата, поставка. И много топлийки - с тях нишките се закрепват върху цилиндъра, като постепенно образуват различни фигури. Повечето от русенките, завършили курса при Величка Радулова, още пазят „такъмите“, макар да ги вадят рядко, за да изработят нещо.
А за Мария Браткова този курс по калоферска дантела определил по-нататък как ще потекат дните й. Усетих това още в самото начало - още като се записах, така се бях отнесла в мислите си за дантелите, че вкъщи трябваше да ми напомнят, че е време да сготвя нещо за обяд, усмихва се русенката. 
Първото самостоятелно творение, което изработила, било пано за украса. Особено 
листенцата ми бяха доста трудни
помня, че ми показа как да ги направя дъщерята на майсторката, а пък на нея самата не й стана приятно, разказва Мария. По-късно тя и други плетачки на дантели от София и Велико Търново ще се сблъскат и с други прояви на ревност, които проявяват особено майсторките от Калофер. Те си пазят много стриктно и моделите, и начините на работа, обяснява Браткова. Докато софиянки и търновки се опитват да изградят една творческа общност на жените, които всеотдайно са се насочили към тази красива традиция. 
С майсторките от Велико Търново Браткова се свързала, като сама се обадила по телефона в тяхната работилница „Седянка“. Обадих им се и те ме поканиха да отида при тях да се видим, разказва Мария. Тя взела най-голямата си внучка Десислава, тогава момиченцето било на 9 години, но вече плетяло дантели, и тръгнала. Оттогава всяка година ходя на „Уикенд туризъм“, на Арбанаси, казва русенката. С жените от Велико Търново и с майсторките от София пък се вдигнали преди година и отишли на Празника на дантелата в Калофер.
„Много ни се иска да има повече възможности да показваме това, което правим. Тази година ходихме в Чехия на международен фестивал в градчето Вамберк, което е известно с традициите си в плетенето на дантели. Когато отидохме 
в музея на дантелата имах чувството, че съм попаднала в приказка! 
Имаше невероятни дрехи - цели рокли, изработени от дантела, разкошни пана с огромни размери. Като се върнахме, заедно със софийската група участвахме в събора в Копривщица, правихме демонстрации на различните сцени. На хората им е много интересно“, разказва русенската майсторка. 
Тя си мечтае да прави дрехи, в които да вплита и монтира дантелата. А също и да комбинира макрамето с дантела. В Чехия видяла някои от своите мечти като реалност. Другата й мечта била да види Яна Фрайкорова - майсторка от Словакия, която е много известна в света на плетачките на дантели. Дори не съм вярвала, че мога да я видя - а ето че и това стана, когато миналата година отидохме в Словакия, на друг фестивал, който се провежда на две години, обяснява Мария.
От Чехия си донася ленени конци, с които признава, че се работи изключително приятно. А дантела може да се прави с най-различни конци - с памучни, копринени, дори с вълнени. В чужбина има 
майсторки, които плетат дори с медна или алуминиева тел
С черните конци работата върви по-лесно, с белите и въобще с по-светлите, трябва да се внимава много - да не остават следи по дантелата от изпотяването на пръстите. Затова пък с черното „трябва да имаш очи“, пояснява русенката. 
Сега голямата й мечта е... да има време! Да има много време и едно малко ателиенце, в което да се посвети изцяло на своето увлечение-съдба. В момента не може да си го позволи, защото помага на две от внучетата - четвъртокласничката Антония и второкласника Благовест. Сутрин съм четвърти клас, следобед - във втори, засмива се Мария. Впрочем, и трите внучета плетат... Но когато децата на дъщерята Миглена започнат да се справят напълно самостоятелно, тогава майсторката отново ще се разгърне и ще прибави нови красоти към възхитителната черна дантелена шапка, изкусни платки за рокли и блузи, яки, кърпички и покривки. За да създава все повече радост за хората, които ценят красивото.