Бившият футболист на „Дунав“, „Раковски“, „Локомотив“ /Русе/ и „Корабостроител“ Драгомир Григоров ръководи от 6 месеца детско-юношеската школа на ФК „Дунав“. Какво е свършено през този период и какво ще се прави - ето и отговорите на Григоров.

- Драго, какво може да се отчете за тази половин година?
- Толкова дълго време в школата не се е работило както трябва, така че не можем да отбележим някакви бързи и гръмки резултати. Най-важното е, че събрахме доста деца. Сега те са над 250. Тези момчета са разпределени в 11 възрастови групи, а грижа за подготовката им има добър екип с треньорите Тодор Тодоров, Емил Иванов, Емануил Върбанов, Димитър Тотев, Мариян Тодоров, Огнян Цветанов, Мартин Друмев. Имаме и нов човек - Йордан Стоянов от „Левски“ /Русе/.

- Какво е качеството сред толкова много деца?
- Не мога да хвърля бомбата, че имаме суперталанти като Меси, но във всяка група се срещат доста надарени момчета. Основната задача на екипа е да разгърне техния потенциал и до сезон-два 17-18-годишните ни вече футболисти да бъдат тествани за мъжкия отбор. Всъщност, такава трябва да е целта на всяка школа - да зарежда представителния отбор. На този етап старши треньорът на мъжете Веселин Великов трудно може да се спре на наш кадър. А той иска да налага по принцип наши юноши. Опита един, втори път, но удари на камък. Засега. Шансът на момчетата е и в работата на треньорския екип на всички нива. Аз виждам у всеки от моите колеги желание да работи и да се развива.

- И тук идва въпросът за базата.
- Точно така! Като си спомня обаче какво беше преди година, твърдя, че обновлението й върви с доста бързи темпове. Общината и спонсори ни помогнаха за изграждането на терен с изкуствено покритие. Това игрище беше като спасение. Не е тайна, че президентът на клуба д-р Симеон Симиенов прави постъпки ФК „Дунав“ да вземе базата на концесия, да я разшири и модернизира. Винаги може да е още по-хубаво, особено когато говорим за конкуренцията с другите школи. Не е тайна, че през последните 10 години много русенски деца тръгнаха към други градове. Този теч трябва да бъде спрян и аз мисля, че можем да решим проблема по два начина - със сериозна новаторска работа на треньорите и с подобряване на базата. Сигурен съм, че в скоро време ще ограничим до минимум процеса с преминаване на наши момчета в други клубове. Да не забравяме, че ако „Дунав“ влезе в „А“ група, което най-искрено искам да стане, младите ще имат пред себе си още един допълнителен и сериозен стимул. Ще формират и по-солидно спортно самочувствие, каквото по принцип им липсва. Поне такива са моите наблюдения.

- Накъде върви българският футбол?
- Много ми е смешно и тъжно, когато слушам тези дни как „А“ група щяла да олекне още покрай изваждането на „Литекс“ от „А“ група. Извинявайте, но за какво ниво говорим! Българският футбол няма такова, той е на дъното и е почти мъртъв.

- И причините са?
- Много са. Една от тях са прекалено многото чужденци. Някои от тях въобще не са по-добри от българските футболисти. Покрай внушаваната заблуда, че чужденецът е магьосник, много хора прибират в джобовете си големи пари. Веднага ми идва наум случая с русенеца в „Литекс“ Георги Минчев. Ако му бе даден шанс да играе редовно през миналия и сегашния сезон, той щеще да вдигне класата си и до година-две да е готов да премине в добър отбор от чужбина. Вместо Минчев обаче централен нападател в ловешкия тим е някакъв смешен норвежец Бьорн Йонсен. Този Йонсен тича с маниера на пациент от клиника за хора с трайни травматични увреждания. Имам поглед от работата в Румъния, тъй като ходих доста пъти за турнири в северната ни съседка. Големият футболист Георге Хаджи създаде преди години в родната си Констанца „Академия Хаджи“. Днес 7-8 момчета от тази академия са титуляри в мъжкия отбор! Другите трима-четирима в основния състав са опитни футболисти. И те са румънци. Знаете ли къде е „Констанца“ сега в първенството на елитната румънска дивизия? В Топ 4.

- Какво следва от хаоса в българския футбол и школите?
- ФК „Дунав“ може да се възползва от тази ситуация. Ако работим тихо и кротко, без да вдигаме излишен шум, ще спечелим полезно време, ще подредим къщичката си и школата ни ще се превърне във фактор. А стане ли фактор, представителният отбор ще стои на солидна, на наша основа. Не че съм против политиката за привличане и на добри български играчи от други клубове. Аз съм твърдо за модела, налаган от Хаджи. Другото са приказки и хвърляне на прах в очите.