Със 110,60 лева ще увеличи чистия си месечен доход средностатистическият русенец, който реши вместо да получава обезщетение за безработица да се върне на работа. Това показва изследване на Института за пазарна икономика относно финансовия стимул за работа в различните региони на страната. В това проучване област Русе заема осмо място в страната. Връщането на работа дава най-много на заетите в София - 202,30 лева. А във Видин сумата е само 79,9 лева. Разликите са твърде малки, поради които огромна част от временно безработните не бързат да се върнат на работа, е изводът на ИПИ.
Обезщетението за безработица е 60% от средната заплата, но чисти. Връщането на работа при нормалното възнаграждение дава много под 40%, тъй като близо половината от увеличеното възнаграждение се удържа за осигуровки и данъци. 
За да изкара тези допълнителни 110,60 лв. обаче, човек трябва да ходи ежедневно на работа - факт, който е обвързан с ангажимент за полагане на труд, разходи за транспорт, вероятно и по-високи разходи за храна през деня, облекло и други. Затова основният въпрос, който мнозина си задават, е „Струва ли си?“. И ако в средносрочен и дългосрочен план отговорът почти винаги е „да“, в краткосрочен нещата не стоят точно така. Особено когато вземем предвид обстоятелството, че в много случаи безработните често са изправени пред избор между пасивно получаване на обезщетения за безработица и активно търсене на по-нископлатена работа от тази, която са изгубили. Ако потенциалният трудов доход е по-нисък, капанът на безработицата може дори да надхвърли 100%, т.е. човек да е на нетна загуба от постъпване на работа, се казва в анализа на ИПИ. 
За България капанът на безработица възлиза на 81,6%, като стойността му остава непроменена от 2011 г. насам. Това означава, че в състояние на заетост (и потенциално ниво на заплащане, равно на това преди да стане безработен), човек би получавал допълнителен доход в рамките на едва 18,4% от брутната си заплата, в сравнение с дохода, който получава като безработен. По този индикатор България се нарежда на 9-о място сред 27-те страни членки на ЕС.
Много от безработните в България нямат особен стимул да търсят възможности за заетост преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи за безработица. Една от причините за това е относително високият размер на обезщетенията за безработица у нас. България има третия най-висок коефициент на заместване на нетния доход след Латвия и Люксембург. Ако осигуряването се прави върху реалните доходи, при безработица обезщетението се равнява на  77% от нетната заплата при средно 55,6% за ЕС.
Дълготрайният престой извън пазара на труда не е в полза нито на гражданите, нито на осигурителната система. За част от българските граждани обаче този престой е осъзнат избор на „доброволна безработица“ с единствена цел получаването на обезщетения, посочват от ИПИ.
В същото време капанът на ниската икономическа активност и капанът на ниското възнаграждение за труд в България са сред най-ниските в ЕС. Този фактор би следвало да води до повишена активност при търсенето на възможности за навлизане или завръщане на пазара на труда, увеличаване на квалификацията и дохода или полагане на допълнителен труд от страна на работещите. Това обаче не се случва поради високия дял на структурната безработица в страната (разминаването между уменията на безработните и търсените характеристики за свободните работни места). Втората причина са териториалните дисбаланси, които не се взимат предвид при определянето на националните политики. Административното повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи са фактори, които оказват по-силен натиск върху заплатите в най-бедните области на страната и съответно ограничават търсенето на труд в тях, твърдят икономистите.