Името на Артак Арутюнян нашумя в края на февруари, когато журналистът от „Труд“ Иван Димов написа за това как младият мъж от Русе стои и чака вицепрезидентката Маргарита Попова да положи един подпис и с него да узакони както 20-годишния му престой в страната, така и бъдещето му на пълноправен гражданин на България. След тази публикация последваха телевизионни репортажи, участия и в крайна сметка нищо. Той още стои в София и чака чинно. Почти като караул на президентството.
Името на Артак в превод от арменски означава „стремящ се към слънцето“. Сега обаче неговата битка е друга - не към слънцето, а към българското гражданство. Борбата му е срещу бюрокрацията, чиновническото бездушие и апатия.
Съдбата не е много благосклонна към 26-годишния вече мъж
След като остава кръгъл сирак едва 3-годишен, арменско семейство го взема от родината му и го води в Русе, България. Оттогава до ден днешен и кракът му не е преминавал границата на страната. Причината е една - няма документи за самоличност. Артак все пак има късмета да расте в прекрасно семейство и да е възпитан в отговорност, честност и човечност. Когато навършва 7 години, съвсем като другите деца Арто тръгва на училище. Първо в ОУ „Пейо Яворов“, а след седми клас кандидатства и е приет в хуманитарната паралелка на СОУ „Христо Ботев“.
Когато завършва средно образование, на Артак е издаден арменски паспорт и документ за постоянно пребиваване в България заедно с лична карта и ЕГН. Срокът на картата и паспорта са изтекли, но ЕГН-то му остава. Като пълнолетен гражданин той се държи като истински съзнателен и отговорен българин. Артак не престава да внася всички задължителни данъци и осигуровки и никога не е получил и стотинка помощ от държавата. Излиза, че аз имам само отговорности и абсолютно никакви права, коментира той. Плащам си всички дългове, а нямам право нито на шофьорска книжка, нито на заем от банка, нито да участвам активно в живота като пълноправен гражданин, недоумява русенецът и не разбира защо след като държавата му е дала образование,
той не може да й се реваншира и да бъде полезен с труда си
Същата тази държава му е дала свой номер /ЕГН/ и го е одобрила да бъде нейн гражданин. Прословутият Съвет по българско гражданство, който по закон дава своето одобрение или неодобрение, е гласувал с пълно мнозинство, без нито един против или въздържал се, Артак да получи права на българин. Пак по законите на нашата страна всеки чужденец, който кандидатства за гражданство, трябва да има поне пет години престой на територията й. Е, Артак има 20, но това по никакъв начин не трогва вицепрезидентката Маргарита Попова.
От 2007 г. момчето започва да събира всички нужни документи и за две години успява да направи пълния комплект. Нещо повече - преминал е през тежката процедура да бъде проверен от всички налични в държавата инстанции. През юни 2009 г. подава документи в Министерството на правосъдието, там го одобряват и работата опира до един подпис - този на вицепрезидентката. По същото време нигериец кандидатства също като Артак за гражданство, но избира неофициалния път през Министерството на труда и социалната политика, откъдето пък само за 28 дни успяват да го направят българин.
В началото на битката му стои Стоян Събев
директор на дома за сираци „Св.Димитър Басарбовски“, който случайно научава за обърканата документация на Артак. Събев е наясно с нормативната уредба и показва пътя, по който законово трябва да премине момчето, за да успее с документите. Не един, а три живота ще съм му благодарен, казва Артак, за когото морето на администрацията е по-тъмно и страшно от мрака.
Все пак през август 2012 г. Артак получава положителен отговор от Министерството на правосъдието, а през септември идва и одобрението от Съвета по българско гражданство. Оттогава досега русенецът чака въпросния ценен подпис на вицепрезидентката. За една година Маргарита Попова го е положила на повече от 20 000 молби на други чужденци, но не и за младежа, който е българин по душа. За македонците не е нужно да се коментира - те са неизброимо много. Ситуацията с него е на такъв етап, че не му помага нито подкрепата на хората, нито адвокати, нито ходатайство.
Вече е решен да търси самия президент Росен Плевнелиев
макар да е наясно, че положението в страната със сигурност няма да му е от полза за забързване на процедурата. Когато преди повече от 20 дни отива в София, момчето дори не си мисли, че ще се стигне до публичност. Сега, след всичко, което преживях, мисля, че плащам твърде висока цена, казва Артак и не успява да скрие напрежението в гласа си. Спомня си началото на любимия си филм за последния кръстник на мафията Готи - „Какво искаха от мен? Да ме укротят. Искаха от мен да бъда нещо, за което даже не съм роден - кротък. Е, успяха ли?“. И аз като него - защо трябва да стигна дотук, да изпотроша толкова нерви, остави парите настрани, докато съм здрав и млад, ще ги изкарам, но това е моята битка и аз ще я доведа докрай, упорит е Артак и е силен с подкрепата на приятелите си и вярата в Бога.