Терен от 243 декара държавна земя в двемогилската местност Мошола е вкаран мистериозно в капитала на „Пътно поддържане-Бяла“ ЕООД в периода 2002-2009 година. Но според Беленския районен съд това е станало незаконно.
Затова в петък съдът постанови, че собствеността върху земята, която според документите е с предназначение за разсадник, е на държавата, в лицето на земеделския министър. Обяви деактуването й от книгите за нищожно и отмени констативния нотариален акт, който дава право на „Пътно поддържане-Бяла“ да предявява претенции към имота.
Със сигурност решението няма да остане в сила, без да бъде атакувано пред Окръжния съд в Русе, а и пред ВКС. А историята заслужава да бъде проследена докрай.
Теренът и сградите върху него всъщност винаги са били държавна собственост. И още от 1991 година са дадени, но само за ползване, на Областното пътно управление.
В началото на прехода от Пътното управление правят опит да получат собственост върху терена от 250 дка, които се водят земеделска земя. Общинската поземлена комисия в Две могили обаче отказва. Последвали обжалвания пред всички възможни инстанции, но отказът е потвърден, включително и с решение на Върховен съд.
През 2002 година обаче с акт на тогавашния областен управител теренът от 250 дка се разделя на две и се съставят два акта за държавна собственост. В единия се обособяват малко над 6 декара с част от сградите, които остават на министъра на земеделието. А за останалата земя от около 243 000 квадрата и битова сграда върху нея е издаден друг акт за държавна собственост, в който вече пише, че е включен в капитала на държавното „Пътно поддържане-Бяла“ ЕООД.
Как е станало това и на какво основание, не е твърде ясно. Според съда, няма никакъв документ, „от който да е видно правното основание за включване на имота в капитала на търговското дружество“. Няма и документ за съгласие на принципала - земеделския министър.
По онова време беленското пътно поддържане е част от държавното „Пътно управление“. Изглежда така, като че ли държавата просто мести един терен от единия си джоб в другия.
Но де юре не е така. Според съда „такава земеделска земя-държавна собственост, предоставена с право на ползване на ПУ-Русе, не следва и не може да бъде апортирана в капитала на ответника, макар и образувано изцяло с държавно имущество“.
Междувременно „Пътно поддържане-Бяла“ се приватизира - от държавна става частна собственост. И се стига до куриозната ситуация теренът хем да е включен в баланса на „Пътно поддържане-Бяла“ ЕООД, хем в същото време да се води и държавен поземлен фонд в областната дирекция „Земеделие и гори“.
Кулминацията на цялата тази история обаче идва по времето на Мария Димова, когато теренът от 243 дка окончателно е отписан от книгата за държавна собственост. Имотът е отписан през 2009 година по искане на „Пътно поддържане-Бяла“. Два месеца по-късно дружеството си вади констативен нотариален акт за собственост и още същият ден ипотекира терена.
Интересно е обаче как става самото отписване. Областен управител е Мария Димова, но не тя издава заповедта за отписване на имота от държавния актив. Оказва се, че въпросната заповед е с дата 15 май 2009 година. Точно тогава обаче областният управител Мария Димова е в командировка в град Фрибург, Швейцария, за 4 дни. Без да определи кой ще я замества в това време.
Точно този воаяж на Димова се оказва спасителен за държавата, която сега води дела, за да си върне собствеността върху терена. Защото според съда в Бяла такова деактуване на имот може да се направи само от областен управител. И след като не е направено от него, заповедта за отписване е нищожна - т.е. имотът все още е държавна собственост, а не на „Пътно поддържане-Бяла“.
Съдът в Бяла обаче е само първата съдебна инстанция. А спорът със сигурност ще продължава още дълго и пак по всички възможни съдилища у нас. Както обикновено се случва в такива случаи.