Често сравняват основателя на „Полароид“ Едуин Ланд със Стив Джобс. Колкото до регистрираните патенти, Ланд отстъпва само на Томас Едисън. Той обаче става световноизвестен благодарение на фотоапарата си за аналогова моментална фотография, чиито продажби започват на днешния 28 ноември 1948 година в САЩ.
Едуин, потомък на одески имигранти, забогатели от оползотворяване на метални отпадъци, се ражда през 1909-а и от дете се интересува от оптически експерименти. След като постъпва в Харвардския университет, е завладян от идеята да създаде лещи, които да неутрализират отразената светлина на фаровете на движещите се в насрещното платно автомобили. Преди това учените неуспешно се опитвали да изработят лещи въз основа на кристали от редки минерали. Ланд тръгва по друг път, разработвайки лист от прозрачна пластмаса с множество микроскопични кристали. На 20 години той създава първия в света евтин и практичен поляризиращ материал, което му носи световна слава на изобретател. Заедно с научното признание идва и финансовият успех и 
Едуин можел просто да си харчи парите и да се радва на живота, но това не е за него
През 1934-а Ланд създава фирма, която произвежда най-вече очила с поляризирани стъкла. Те се продават с голям успех. Любопитно е, че един от първите бизнес партньори на компанията на Ланд е фирмата „Кодак“, която впоследствие се превръща в един от най-яростните й конкуренти. През 1937-а Едуин намира инвеститори и основава в Кеймбридж „Полароид корпорейшън“. Тя се специализира в производството на оптичната техника - прибори за нощно виждане, перископи, бинокли.
Ланд е създател и на стереоочилата за 3D киното. На нюйоркската изложба през 1940-а посетителите на павилиона на „Крайслер“ били снабдявани с очилата на Ланд, за да изгледат 10-минутен филм за монтажа на автомобилите „Плимут“. Принципът на поляризираните филми, приложен в тяхното производство, е запазен и в съвременните 3D-очила.
Изобретенията на Ланд се радват на голяма популярност
в годините на Втората световна война. Той получава голяма държавна поръчка за разработката на инфрачервена система за насочване. Компанията му доставя защитни очила за армията, цветни филтри за перископи, прибори за нощно виждане и др. В разгара на военните действия годишният обем на договорите на корпорацията „Полароид“ се измерва в милиони долари. Но когато става ясно, че войната върви към своя край, Едуин Ланд се замисля за бъдещето на бизнеса си.
Смята се, че идеята за моменталната фотография е подсказана на Ланд от тригодишната му дъщеря Дженифър, която искрено се чудела: „Защо снимката не може да се види веднага?“ По-късно бизнесменът изобретател си спомня, че отговаряйки мислено на този въпрос, само след час си представял в детайли какво трябва да направи - да съвмести проявяването на негатива с печата на снимката. Ланд приспособява негатив и хартиена подложка в същия размер и добавя касета с реактиви към фотоапарата. При ръчно изтегляне на лентата от камерата химикалите се разпределяли равномерно върху снимката, а изображението се появявало за по-малко от минута. През следващите няколко години Ланд работи за стабилизиране на постигнатия резултат.
През 1948-а „Полароид“ съобщава за създаването на първия фотоапарат за моментална цветна фотография. Новината е посрещната с голям ентусиазъм от американците. Впрочем това направление 
носи слава на компанията не само в САЩ, но и в целия свят
През следващите 30 години Ланд и „Полароид“ патентоват и внедряват иновации една след друга, а всеки следващ продукт превъзхожда предишния.
През 1972-а сър Лоурънс Оливие представя на публиката във Флорида долгоочаквания триумф на „Полароид“ - култовата за 70-те години камера SX-70. Това е първата преносима, сгъваема, огледална камера за моментални фотографии. Цветните снимки, направени с нейна помощ, излизат автоматично. Интересът е толкова голям, че желаещите да я придобият, дори на завишена цена от прекупвачи, се записват в специални списъци.
Точно тогава, по думите на фоторедактор на списание „Тайм“ Дейвид Айзендрат, компанията „Кодак“ разбрала това, което „Полароид“ знаела от самото начало: „Има хора, които искат хубави фотографии, и такива, които искат да ги получат по-бързо. Вторите са повече.“
В отговор „Кодак“ произвежда своя версия фотоапарат за моментални снимки. Предвид факта, че компанията има развита мрежа за дистрибуция, големи производствени мощности и безупречна репутация, никой не се съмнява, че „Полароид“ ще трябва да отстъпи част от позициите си на пазара.
Ланд обаче намира изход от ситуацията. През 1976-а започва
деветгодишният съдебен процес по иска на „Полароид“ срещу „Кодак“
за нарушаване на патентните права.
В края на краищата съдът признава „Кодак“ за виновна по 7 от 10-те точки на иска, включително и в копиране на патентовани технически решения, използвани при създаването на легендарната СХ-70. Магистратите отсъждат че компанията, която по онова време владее 25% от американския пазар на апаратура за моментална фотография, трябва да прекрати производството на апарати и ленти и да брои на „Полароид“ 925 милиона долара.
Изплащането на компенсацията завършва едва през 1991-ва. По онова време бъдещето на „Полароид“ вече не изглежда безоблачно. Компанията трябва да се бори с основния си враг - техническия процес, и най-вече с цифровите технологии. Те позволяват да се правят снимки с изключително високо качество и въпреки че „Полароид“ е безспорен лидер в моменталната фотография, технологията, която използва, стремително остарява.
През 90-те години компанията, вече без починалия през 1991-а Едуин Ланд, отчаяно се опитва да следва новите тенденции и разработва собствени модели цифрови фотоапарати. Но и професионалистите, и масовите потребители не ги посрещат с възторг, защото на пазара вече отдавна присъстват прекрасните цифрови камери на „Канон“, „Никон“, „Панасоник“ и „Кодак“.
През 2001-ва се стига дотам, че 
„Полароид“ е принудена да обяви фалит
в рамките на 11-ата глава от корпоративния кодекс на САЩ (при този вариант се извършва финансова реорганизация, но компанията продължава да функционира, изплащайки дълговете си). Голяма част от бизнеса на „Полароид“ е продадена на „Имейджинг корпорейшън“, собственост на Банк Уан. Това поглъщане се превръща в обект на сериозна критика, защото в резултат на сделката топмениджърите на „Полароид“ получават значителни бонуси, а многобройните акционери и служители остават с празни ръце.
През 2005-а специализиран в покупката на известни, но проблемни брандове фонд придобива „Полароид“. Компанията обаче отново е принудена да обяви банкрут, макар и по друга причина. Новият й собственик Том Петерс се оказва замесен в шумен финансов скандал. Американската Темида го осъжда на 50 години лишаване от свобода за организиране на мошеническа схема, която му позволява да придобие незаконно над 3 милиарда долара.
С името на Петерс е свързано и най-голямото разочарование за потребителите на „Полароид“. Смята се, че с негово участие през 2008-а е обявено, че
компанията прекратява производството на камери и фотоматериали за моментална фотография
както и че закрива заводите си в Масачузетс, в Мексико и в Холандия. Тогава става ясно, че старата и на пръв поглед излязла от мода технология има внушителен брой почитатели, които не искат да се примирят с изчезването й от пазара. Появява се виртуалното движение Спаси „Полароид“, към което се присъединяват онези, за които полароидните снимки представляват художествена ценност.
„Всяка снимка е неповторима и несъвършена като самия живот. Това е осезаема естетика, която трябва да се съхрани“, смятат феновете.
Сред художниците, работещи с полароидни снимки, и онези, които просто им се радват, се намират доста хора, свикнали да използват фотоапаратите „Полароид“ за професионални нужди. Оказва се, че служители на модни агенции, архитекти, криминалисти и дори хирурзи и стоматолози от САЩ намират моменталната фотография за изключително удобна. Всички те започват да се запасяват с фотоматериали за любимата си техника и да съжаляват за бъдещето без „Полароид“.
Така благодарение на ентусиазма на почитателите си форматът на моменталните снимки получава нов шанс. Група бивши служители на завода на легендарната марка в Холандия под ръководството на Андре Босман и фотографа-художник Флориън Капс създават компанията „The Impossible Project“ („Невъзможен проект“), която
започва да произвежда лента за старите полароиди
„Това не е просто бизнес план. Ние се борим за самата идея на моменталната фотография“, твърди Капс.
Проектът е наречен невъзможен (impossible), защото се налага технологичният процес да бъде пресъздаден от нулата. Черно-белите ленти, създадени от „The Impossible Project“ за няколко от основните модели камери Polaroid, намират добър прием на пазара, след тях идват и цветните.
Самата компания „Полароид“ също е на мнение, че моменталните снимки имат пазар, макар и малък. През 2009-а тя произвежда цифров вариант на фотоапарат с вградения принтер PoGo и призовава „творците и почитателите да се присъединят към движението за запазване на „Полароид“.
За да привлече вниманието на младите потребители през януари 2010-а PLR IP Holdings, която притежава марката, създадена от Ланд, наема за творчески директор популярната поп звезда Лейди Гага.
„Толкова се радвам, че ще се пробвам в ролята на дизайнер и че най-после, както казва баща ми, имам истинска работа“, заявява по този повод певицата.
И докато скептиците обсъждат неясното бъдеще на бранда, самото присъствие на Лейди Гага работи за новия имидж на компанията. Сделката може да се окаже изгодна и за двете страни. Поп дивата ще спечели пари, а легендарната марка ще се опита с нейна помощ да увеличи продажбите си и да върне някогашната си популярност.
По материали от интернет