Русенската икономика се възстановява и надхвърля предкризисните си нива на производство, но БВП на човек все още остава под средния за страната. Чуждите инвестиции на човек от населението съставляват половината от средния размер за страната, а областта е на второ място по най-малко усвоени европейски средства от общините на човек от населението. Това показва годишното изследване „Регионални профили 2015“ на Института за пазарна икономика. В него областта ни получава много добри оценки относно инфраструктура, местни данъци и такси, но незадоволителни по отношение пазара на труда, инвестициите и работата на администрацията. Общата оценка за икономическото и социалното развитие е „добро“.
Русе е сред областите с най-застаряло население. Областта продължава да е сред петте с най-висок дял на градското население. В сферата на здравеопазването проблем все още е недостигът на общопрактикуващи лекари. Като цяло регистрираните през годините в областта престъпления срещу личността и срещу собствеността са по-малко от тези в страната спрямо населението. Съдът е относително по-малко натоварен и работи по-ефективно.
Културният живот в областта е сравнително добре развит.
Доходи и условия на живот
Област Русе е на девето място по най-висок БВП на човек от населението през 2012 г. - 8442 лв. Въпреки това БВП на областта е под средния за страната (10 958 лв./човек).
Разликата с останалата част от страната се дължи и на големия спад на БВП през 2009 и особено през 2010 г., когато за двете години БВП намалява с над 14%. Заплатите на наетите и доходите на домакинствата остават близки до, но под средните за страната. Ръстът им спрямо предкризисната 2008 г. също е малко по-бавен от средния за страната.
Показателите за условия на живот и бедност са относително благоприятни. Наполовина по-малък е делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност през 2012 г. - 6% при 11,6% за страната.
Делът от населението, живеещо с материални лишения, също е значително по-малък - 26,6% при 43% за страната, а делът на лицата, живеещи под линията на бедност за областта, е 16,9% при 21% за страната.
Пазар на труда
Преди кризата безработицата в областта е по-висока от средното ниво в страната, но след 2009 г. тя намалява бързо и е по-ниска от средните стойности. През 2014 г. коефициентът на безработица в Русе е 10,8% при 11,4% за страната, но причината за спада не е повишаваща се заетост, а намаляването на икономическата активност на населението в областта. В периода 2008-2014 г. коефициентът на икономическа активност в Русе намалява с 3,8 пр.п. и достига до 48,3%, а този в страната се увеличава с 0,3 пр.п. до 54,1% през 2014 г. Заетостта в областта също намалява постоянно от 2008 г., достигайки 43,1% през 2014 г., което е с почти 5 пр.п. под средната за страната. Коефициентът на демографско заместване се влошава до 56,6% през 2014 г., което означава, че на 100 души на възраст 60-64 години, на които им предстои да излязат от пазара на труда, се падат по 57 младежи на възраст 15-19 години, които ще се влеят в пазара на труда. За страната този коефициент е 61,9% през 2014 г., или с 5,3 пр.п. по-висок от този в Русе.
Инвестиции
Инвестициите в областта са по-ниски от средните в страната. Нещо повече, предприемачеството в областта е относително по-слабо изразено. През 2013 г. в Русе работят 47 предприятия на 1000 души, а в страната - 52 на 1000 души. Разходите за придобиване на ДМА на човек са с една четвърт под средните за страната, а чуждите инвестиции на глава от населението с натрупване са около два пъти по-малки от тези в останалите области през 2013 г. Област Русе усвоява най-малко европейски средства след Кюстендил. Към края на януари 2015 г. усвоените от русенските общини средства по оперативните програми възлизат на 308,9 лв./човек (общо 70 млн. лв.) при 564,9 лв./човек от населението за страната. Най-много средства е усвоила община Бяла - 1469 лв./човек, а най-малко - община Ветово - 37,7 лв./човек от населението.
Инфраструктура
Русе е важен транспортен център. Пътната и железопътната мрежа са с висока гъстота и са разположени сравнително равномерно по цялата територия на областта. С най-голямо стопанско значение са железопътните линии Русе - Горна Оряховица и Русе - Варна, речното пристанище и Дунав мост (Русе - Гюргево). Въпреки сравнително натовареното движение качеството на пътищата остава доста под средното за страната. През 2014 г. 30,2% от пътната настилка е в добро състояние при 40,5% за страната. Достъпът до интернет и неговото използване са над средните стойности. През 2014 г. 64,6% от домакинствата в областта имат достъп до интернет при 56,7% за страната, а 62,7% от жителите пък са използвали интернет през последната една година при 59,2% средно за България.
Данъци и такси
Общото ниво на местните данъци и такси в общините в област Русе е по-ниско от средното за страната и като цяло не се променя през последните години. Най-голяма е разликата със средните стойности за страната при размера на таксата за битови отпадъци за нежилищните имоти на юридическите лица - близо една трета под средната за страната за 2015 г. Една четвърт по-ниска е ставката на данъка върху недвижимите имоти на фирмите. Като цяло по-ниски местни данъци и такси поддържат общините Ценово и Бяла, а по-високи - общините Две могили и Борово.
Администрация
Административните услуги в областта като цяло не са оценени високо. Покритието на кадастъра е близо двойно под средното за страната - през 2014 г. 10,2% от територията на областта е покрита от кадастралната карта при 18,1% за страната. Развитието на административните услуги на „едно гише“ е съизмеримо със средното за страната, но електронното управление е на значително по-ниско ниво.
Прозрачността на органите на местното самоуправление (54,9 точки) е около средната за останалите области и през 2015 г. (54,5 от максималните 88,4 точки). С най-висок резултат е община Русе (62,2 точки), а с най-нисък - общините Бяла (22,1 точки) и Ветово (27,2 точки).
Демография
Макар и да не е сред областите с най-тежка демографска криза, Русе от години показва по-неблагоприятни показатели за възрастова зависимост спрямо същите за страната. Коефициентът на естествен прираст също е неблагоприятен - 8,5 промила при -5,7 в страната, но през годините намаляването му се забавя спрямо това в страната. Коефициентът на механичен прираст, макар и да преминава в негативни стойности през 2014 г., остава по-висок от този в повечето области - -0,7 промила. Русе е една от петте области с най-висок дял на градското население - през 2014 г. 77,4% от населението на областта живее в градовете при 73,1% за страната.
Образование
Коефициентът на записване в V-VIII клас е 78,6%, а делътна отпадналите от основното и средното образование е равен на средния за страната - 2,4%. Делът на второгодниците за 2014 г. е 1,1% при 1,4% средно за страната. По-нисък е делът на слабите оценки от матурата по български език и литература - 5,2% през 2015 г. при 6,4% за страната.
При това сравнение следва да се отчете рязкото увеличение на този показател за страната (основно заради скока в областите Кърджали, Кюстендил и Силистра). Същевременно средният успех от матурите по български език и литература е равен на средния за страната - „добър“ 4,2.
С близо 10 000 студенти в Русенския университет Русе е сред областите със сравнително висок дял на студентите спрямо населението. Същевременно делът на населението с висше образование в областта (23,6%) е по-нисък от средния (27%), което подсказва, че част от студентите не продължават да живеят и да работят в областта, след като завършат висшето си образование.
Здравеопазване
Русе е сред четирите области с най-голям недостиг на общопрактикуващи лекари. През 2014 г. на един общопрактикуващ лекар в областта се падат 2061 души, докато в страната един лекар се грижи за 1596 души. Здравните услуги в областта страдат и от липсата на някои ключови специалисти. Така например един специалист по вътрешни болести в страната се грижи за 5902 души, а в област Русе - за 9531 души. В областта продължава да има по-малко болнични легла и през 2014 г. на 1000 души население се падат по 3,7 легла в МБАЛ при 4,8 на 1000 души за страната. В същото време заболеваемостта на населението, ако се съди от преминалите болни през болниците, също е по-ниска. Предвид липсата на специалисти и относително малкото преминали болни може да се допусне прибягване до ползването на здравни услуги извън областта.
Сигурност и правосъдие
Традиционно регистрираните престъпления срещу личността и срещу собствеността в областта са по-малко от тези в страната спрямо населението. През 2014 г. са регистрирани 4,1 на 10 000 души престъпления срещу личността при 5,9 за страната и 85,2 на 10 000 души престъпления срещу собствеността при 89 за страната. През 2013 г. област Русе е на второ място (след Кърджали) по най-голям дял на наказателните дела в Окръжния съд, приключили в 3-месечен срок (98% при 88,4% за страната), и също на второ място (след област Враца) по най-нисък дял на висящите дела (3,1% при 8,5% за страната).
Трябва да се има предвид, че натовареността на съдиите в областта по традиция е значително по-ниска от тази в страната. През 2013 г. на един наказателен съдия в Русенския окръжен съд се падат по 6,6 дела на месец, а в страната - по 8,3 дела на месец.
Околна среда
Традиционно емисиите на въглероден двуокис в атмосферата в област Русе са по-малко от средните в България, като през последните две години намаляват в унисон с тенденциите в страната. По-висок остава обемът на събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население и през 2013 г. Относителният дял (67,7%) на населението в селища с обществена канализация през 2013 г. продължава да е по-малък от този (74,7%) за страната. В същото време новоизградените пречиствателни станции през последните години увеличават дела на населението с достъп до канализация, свързано с пречиствателни станции, над средния за страната. Разходите за опазване на околната среда се увеличават рязко от 20 млн. лв. през 2011 г. до над 50 млн. лв. през 2012 г. основно заради изграждането на нова пречиствателна станция в гр. Русе.
През 2013 г. разходите намаляват до 41 млн. лв. и областта се отдалечава от средните стойности за страната спрямо населението.
Култура
Културният живот в областта е добре развит. През 2014 г. отново са отчетени по-високи средни показатели от тези за страната по отношение на посещенията на кина и библиотеки спрямо населението. По брой на посещенията в театрите пък област Русе продължава да се задържа на второ място (след столицата) с 569,3 посещения на 1000 души при 319 на 1000 души за страната през 2014 г. Областта изостава единствено по броя на посещенията на музеите. През 2014 г. са регистрирани 358 посещения в музеите на 1000 души от населението, докато в страната посещаемостта е 662 на 1000 души.