Радонът в дома: невидимият газ, за който не можем да разберем без измерване

Радонът е естествен радиоактивен газ, който прониква от почвата в сградите и може да се натрупва в затворени помещения. Той няма цвят и мирис, а продължителното излагане на повишени концентрации увеличава риска от рак на белия дроб. В България има национална програма за измервания и ограничаване на този риск. Как да проверим собственото си жилище, какво означават резултатите и кога са необходими мерки?

Когато говорим за безопасността на въздуха в жилището, обикновено мислим за прах, мухъл, въглероден оксид или вредни вещества от отоплителните уреди.

Съществува обаче и друг фактор, който не можем да открием с обонянието си.

Той не е свързан непременно с промишлена дейност, химически аварии или замърсяване от автомобилите.

Неговият източник е самата земя под сградата.

Става дума за радона – естествен радиоактивен газ, който може да прониква в жилища, училища, детски градини и работни помещения.

На 7 ноември се отбелязва Европейският ден на радона. Това е повод да обърнем внимание на един здравен риск, който често остава извън ежедневните разговори.

За разлика от други проблеми в дома, радонът не може да бъде разпознат по външни признаци.

Единственият надежден начин да установим концентрацията му в конкретно помещение е чрез измерване.

Откъде идва радонът?

Радонът е радиоактивен благороден газ, който се образува естествено при разпадането на уран и радий в земната кора.

Тези елементи присъстват в различни количества в почвите и скалите.

Образуваният газ може да преминава през почвата и да достига до повърхността.

На открито той обикновено се разрежда бързо в атмосферата и концентрациите му са сравнително ниски.

В затворени помещения обаче условията са различни.

Радонът може да прониква през пукнатини в основите, фуги, отвори около водопроводни и канализационни тръби и други неплътности в конструкцията.

Ако постъпването му е по-голямо от количеството, което се извежда чрез вентилацията, концентрацията в помещението може да се повиши.

Това означава, че източникът невинаги се намира вътре в жилището.

Газът може да идва от почвата под сградата, без да има видима повреда или необичайна миризма.

Защо радонът е опасен за здравето?

Основният здравен риск е свързан с продължителното вдишване на радон и продуктите от неговото радиоактивно разпадане.

При разпадането му се образуват радиоактивни частици, които могат да се задържат в дихателната система.

Излъчваната от тях радиация може да уврежда клетките в белите дробове.

Световната здравна организация определя радона като една от водещите причини за рак на белия дроб.

Според нейните оценки между 3 и 14 процента от случаите на рак на белия дроб в отделните държави могат да бъдат свързани с радон, в зависимост от средните концентрации и разпространението на тютюнопушенето.

Това е международен диапазон, а не статистика за България или Русе.

Рискът зависи от концентрацията, продължителността на излагането и индивидуални фактори.

Особено важно е взаимодействието с тютюнопушенето.

При пушачите абсолютният риск от рак на белия дроб е значително по-висок, а допълнителното излагане на радон го увеличава още повече.

Това не означава, че непушачите са защитени.

Продължителното излагане на радон представлява рисков фактор и за тях.

Радонът не предизвиква характерни непосредствени симптоми, по които човек да установи, че концентрацията в дома му е висока.

Главоболие или умора например не могат да бъдат използвани като надежден признак за наличие на радон.

Здравният риск е преди всичко дългосрочен.

Това е и причината измерването да има по-голяма стойност от опитите за разпознаване на проблема по самочувствието на обитателите.

Има ли радон във всяка сграда?

Радонът присъства естествено в околната среда, но концентрацията му в отделните сгради може да бъде много различна.

В някои жилища измерените стойности са ниски.

В други могат да достигнат нива, при които са необходими технически мерки.

От значение са геоложките особености на терена, конструкцията на сградата, наличието на подземни помещения и начинът на вентилация.

Обикновено по-висок риск от проникване от почвата има в помещенията, които са непосредствено свързани със земята.

Но това не означава, че радон може да има само в мазета и приземни етажи.

Възможно е да се установят повишени концентрации и в други помещения според конкретната конструкция и въздушния обмен.

Не е правилно и да приемаме, че новото строителство автоматично е защитено.

Съвременната топлоизолация и добрата въздухоплътност могат да намалят загубите на топлина, но не заместват необходимостта от правилно проектирана вентилация и защита срещу проникване на почвени газове.

Нито възрастта на сградата, нито наличието на нова дограма са достатъчни, за да определим концентрацията на радон.

Защо съседите могат да имат различни резултати?

Две жилища в един квартал не са непременно изложени на еднакви концентрации.

Дори в една и съща сграда резултатите могат да се различават между етажите и помещенията.

Причината е, че радонът зависи не само от геоложкия район, но и от конкретните пътища, по които прониква в сградата, от въздушния обмен и от начина на използване на помещенията.

Затова ниска стойност, измерена в съседен имот, не доказва, че собственото ни жилище има същия резултат.

Картите на радоновия риск са полезни за определяне на райони, в които са необходими повече изследвания.

Те обаче не могат да заместят измерването на конкретен адрес.

Именно това разграничение е част от препоръките в петото издание на Европейския кодекс за борба с рака.

Какво означава стойността 300 бекерела на кубичен метър?

В България референтното ниво за средногодишната обемна активност на радон във въздуха на жилищни и обществени сгради е 300 бекерела на кубичен метър.

Единицата се обозначава като Bq/m³.

Един бекерел означава едно радиоактивно разпадане за секунда.

Следователно стойността описва радиоактивната активност в определен обем въздух.

Но как трябва да тълкуваме числото 300?

То не е граница, под която рискът за здравето изчезва напълно, и над която непременно възниква непосредствена опасност.

Това е национално референтно ниво, използвано при оценката и управлението на дългосрочното излагане.

Световната здравна организация препоръчва държавите да се стремят към референтно ниво от 100 Bq/m³, а когато това не е постижимо при съответните национални условия, то да не надвишава 300 Bq/m³.

Разликата между препоръката от 100 и българското референтно ниво от 300 не трябва да се представя като противоречие.

Първото е здравно обоснована препоръка на международна организация.

Второто е приложимото национално референтно ниво за оценка и предприемане на мерки.

При резултат около или над 300 Bq/m³ е необходима допълнителна преценка и предприемане на подходящи действия за намаляване на концентрацията.

Как се измерва радонът?

За измерване на радон се използват специализирани детектори.

Един от най-разпространените подходи е пасивното дългосрочно измерване.

При него в помещението се поставя малък детектор, който остава на определено място в продължение на няколко месеца.

След края на измерването детекторът се изпраща за лабораторен анализ.

Според указанията на българския Национален център по радиобиология и радиационна защита пасивните измервания обикновено продължават от три месеца до една година.

Продължителният период е важен, защото концентрацията на радон може да се променя през различните дни и сезони.

Например атмосферните условия, температурата, вентилацията и използването на сградата могат да влияят върху измерените стойности.

Еднократно измерване за няколко часа не може надеждно да опише средногодишната концентрация.

Съществуват и електронни уреди, позволяващи по-краткосрочно наблюдение.

Те могат да бъдат полезни за определени цели, но резултатите трябва да се тълкуват според метода и продължителността на измерването.

За оценка на дългосрочното излагане българските специалисти препоръчват измерване с подходяща продължителност и лабораторна обработка на резултатите.

Къде се поставя детекторът?

За жилищата обикновено се предпочитат помещенията, в които хората прекарват най-много време.

Това могат да бъдат дневната и спалнята.

Българските указания посочват, че при дългосрочните измервания е добре да се използват два детектора, когато това е необходимо за оценка на обитаваните помещения.

Детекторът може да бъде поставен върху рафт или друга подходяща повърхност.

Той трябва да стои далеч от пряка слънчева светлина, отоплителни източници, прозорци и места със силни въздушни течения.

Не трябва да бъде скриван в шкаф или преместван по време на измерването.

Точното местоположение се определя според инструкциите на лабораторията и вида на използвания детектор.

Важно е също да се запази обичайният начин на използване на жилището, освен ако специалистите не са дали други указания.

Целта е да се измерят реалните условия, при които живеят хората.

Можем ли да получим безплатно измерване?

В България се изпълнява Национален план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон за периода 2023–2027 г.

В рамките на плана се извършват проучвания в жилищни и обществени сгради.

Част от измерванията се организират безплатно по области чрез регионалните здравни инспекции.

Това обаче не означава, че всеки гражданин може незабавно и безусловно да получи безплатен детектор.

Според публикуваните указания желаещите могат да се свържат с РЗИ по местонахождение на жилището и да заявят интерес за включване в бъдещо проучване.

Когато за съответната област се организира измервателна кампания и има възможност за предоставяне на детектори, инспекцията може да се свърже със записаните граждани.

Ако човек желае измерване извън подобна кампания, може да заяви платена услуга към лаборатория за изпитване на радон.

Националният център по радиобиология и радиационна защита публикува информация за лабораторните измервания и необходимите документи.

Затова най-практичната първа стъпка е запитване до съответната РЗИ или специализирана лаборатория за текущите възможности, срокове и условия.

Какво е направено в област Русе?

Темата има и местно значение.

На 20 февруари 2025 г. в Русе е проведена работна среща във връзка с проучване за радон в детски градини и ясли в областта.

Според информацията на националната програма представители на Националния център по радиобиология и радиационна защита и Регионалната здравна инспекция са организирали предоставяне на детектори, анкети и информационни материали.

Специалисти са извършили и поставяне на контролни детектори в детски заведения.

Това показва, че наблюдението на радона не е само международна препоръка, а дейност, която се извършва и на територията на Русенска област.

Самият факт, че се провеждат измервания, не означава, че в конкретните сгради са установени опасни концентрации.

За подобно заключение са необходими резултатите от съответните измервания.

Не разполагаме с основание да твърдим, че всички детски градини, училища или жилищни сгради в Русе имат повишени нива на радон.

Също така няма основание да се твърди, че отсъствието на публично съобщение за проблем доказва ниска концентрация във всеки отделен имот.

Какво да направим, ако резултатът е висок?

Първата стъпка е резултатът да бъде обсъден със специалистите, извършили измерването.

Необходимо е да се установи как е проведено изследването, каква е продължителността му и дали резултатът е представителен за дългосрочното излагане.

Ако се потвърди необходимост от мерки, съществуват различни технически решения.

Те могат да включват ограничаване на проникването на радон през подовете и основите, уплътняване на определени отвори и фуги, подобряване на вентилацията или изграждане на система за отвеждане на почвените газове.

Изборът зависи от конкретната сграда.

При някои конструкции е възможно да се приложат сравнително прости мерки.

При други може да бъде необходима специализирана вентилационна система.

Не е разумно да се започва скъп ремонт само въз основа на обща информация за радона.

Също така еднократното отваряне на прозорците не е доказателство за трайно решаване на проблема.

След извършване на коригиращи действия трябва да се направи повторно измерване, за да се установи дали концентрацията действително е намаляла.

Националният център по радиобиология и радиационна защита посочва възможност за безплатни детектори именно за оценка на ефективността на вече извършени коригиращи мерки при съответните условия.

Радонът различен ли е от чадния газ?

Да. Това са напълно различни вещества и рискове.

Въглеродният оксид, известен като чаден газ, може да се образува при непълно изгаряне на горива и да причини остро отравяне.

Радонът е естествен радиоактивен газ, произхождащ предимно от почвите и скалите, а основният доказан здравен риск е свързан с продължително излагане.

Стандартният детектор за въглероден оксид не измерва радон.

Не го измерва и обикновеният домашен датчик за въглероден диоксид.

За радона са необходими уреди, предназначени конкретно за този вид измерване.

Това разграничение е важно, за да не се създава погрешно усещане за сигурност от наличието на друго измервателно устройство.

Защо е полезно да знаем за радона?

Радонът е пример за риск, който не може да бъде оценен само по външния вид на жилището.

Нито новото строителство, нито доброто отопление, нито липсата на неприятна миризма са достатъчни, за да определим нивото му.

Същевременно наличието на радон не трябва да бъде повод за паника.

Съществуват надеждни методи за измерване и утвърдени технически решения за намаляване на повишените концентрации.

Най-важното е действията да бъдат основани на конкретен резултат.

За хората, които искат да проверят жилището си, началото е съвсем практично: информация от Регионалната здравна инспекция или специализирана лаборатория, избор на подходящ метод за измерване и оценка на резултата.

Европейският ден на радона напомня именно за това.

Не всяка опасност в дома може да бъде видяна или усетена.

Но когато разполагаме с надеждно измерване и ясни правила за действие, можем да вземем информирано решение, без ненужни страхове и без необосновани разходи.