Четирите хобита съпътстват всичките му 51 години досега и всеки свободен час и ден в годината той се отдава на любимите си занимания. В живота му неизменно е неговата съпруга Милена, чиято любов между двамата пламва неудържимо още в ученическите им години през 1982 година в Икономическия техникум. Нежната му съпруга подкрепя пожарникаря във всички му начинания и му дава кураж преди да тръгне да се бори с поредния огън.

Запален волейболист. Страстен рибар. Умел бриджор. Грижлив овощар. Но всъщност отличен пожарникар. Това е началникът на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Валентин Красналиев, който с еднаква енергия и всеотдайност се посвещава и на професията, и на семейството, и на любимите си хобита. Името му е много добре познато в професионалните среди и по-малко известно сред гражданите, защото професията на пожарникаря е почти анонимна. Тези смели мъже, които буквално влизат в огъня, обикновено остават извън светлината на медийните прожектори. Но на празника на пожарната за Валентин Красналиев чуха мнозина. Причината - дългогодишният огнеборец бе награден с медал на МВР със заповед на вътрешния министър Румяна Бъчварова.
Този медал е плод на съвместните усилия на директора на службата комисар Димитър Павлов и помощниците ми Веселин Марков, Венцислав Димов и Свилена Арабаджиева, с които първи в страната започнахме работа по два европейски проекта и с тях осигурихме финансиране за закупуване на модерна противопожарна техника и оборудване за 6 милиона евро, обяснява с мека усмивка Валентин Красналиев. И го казва искрено, а не с онази престорена скромност, за която е създаден афоризмът, че отказът от похвала е желание за двойна похвала.
51-годишният пожарникар
произлиза от известен в Русе род
Баба му Мария е бивша учителка, а дядо му Иван Красналиев дълги години е митничар на Дунав мост. Прадядо му Йордан е фелдшер и остава в историята като един от основателите на русенската болница. Двамата му чичовци също са добре познати. Христо Красналиев си създава авторитета на търсен и успешен адвокат, а д-р Йордан Красналиев е първият съдебен лекар в болницата, който доказва, че медицината не е просто професия, а призвание и съдба за цял живот. Затова след пенсионирането си д-р Красналиев се посвещава на билколечението.
Марийка и Евгени Красналиеви, родителите на Валентин, в младостта си са учители в Техникума по текстил, но по-късно таткото решава, че класната стая е уютна и удобна, но е прекалено тиха и монотонна, затова започва работа на противопожарния катер „Прометей“. Именно той запалва Вальо за тази професия и на 21 години синът започва да учи във Висшия институт на МВР, специалност „Противопожарна техника и безопасност“, а по-късно специализира за строителен инженер по водоснабдяване и канализация.
Страстта ми към пожарникарската професия се оформи докато учех в Икономическия техникум. Записах се там, защото дядо бе митничар и аз исках да наследя професията му, но постепенно започнах да се интересувам все повече от работата на баща ми и усетих, че сърцето ми не е на границата, а в динамичното и често екстремно ежедневия на мъжете с големи червени автомобили, специални шлемове и защитни облекла. Като завърших, кандидатствах едновременно в Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов и в института на МВР. Първо бе изпитът в София, представих се отлично и след като бях приет, не отидох на изпит в Свищов. Започнах да уча за пожарникар, защото това бе много интересна професия за мен, обяснява избора си Красналиев.
Дипломира се в академията през 1989 година, но месеци преди 10 ноември и последвалите бурни обществени промени.
Първото му назначение е инспектор по противопожарен контрол в тогавашния гигант КТМ
след което се прехвърля в Първа районна служба на пожарната. Осем години по-късно заслугите на инспектора са оценени и той става началник на Районната противопожарна служба в Сливо поле. Там също се доказва и през 2000 година става началник на Втора районна противопожарна служба в Русе. След още осем години Красналиев става началник на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
През всичките години на действащ пожарникар и началник на районните служби съм участвал в гасенето на стотици пожари, но 
никога няма да забравя големите огньове в „Оргахим“
през 2012 година, когато заводът бе на косъм да хвръкне във въздуха. Това беше кошмарна нощ, но заедно с колегите успяхме да локализираме пламъците и да предотвратим непоправими щети, казва със задоволство Красналиев.
В съзнанието му изплува и пожарът в „Общински превози“ през зимата на 1997 година, когато изгоряха 48 автобуса, предимно от вече позабравената унгарска марка „Икарус“.
За съжаление сигналът пристигна в дежурната много късно и когато отидохме в депото, вече горяха всички рейсове, дори покривът на гаража бе паднал върху тях. Просто нямаше как да ги спасим, съжалява Красналиев.
По-късно става ясно, че в студената нощ шофьорите са оставили двигателите да работят, за да не им замръзнат системите. Електрическата инсталация на един от икарусите обаче дал на късо, запалил се и пламъците обзели всички останали автобуси.
Още един огнен спомен няма как да бъде изличен от паметта на Красналиев. Това е запалването на кораба „Полана“ на румънския бряг срещу Русе точно на 44-ия му рожден ден - на 19 декември 2008 година.
Целият ден мина в гасене на пламъците на тласкача, но въпреки 12-часовите ни усилия корабът потъна, обяснява с нотки съжаление в гласа пожарникарят. Вече свикнах на рождения ми ден да съм на пожар. Почти всяка година вместо да се веселя с приятели и със семейството си, на 19 декември съм в огъня, добавя Красналиев и изрежда още паметни случаи от професионалната си биография, например като гасенето на бившия търговски комплекс „Пасат“ в района на днешния магазин „Мосю Бриколаж“.
Най-тежка година в практиката на Красналиев
се оказва 2000-та. 
През юни, два дни, след като е назначен за началник на Втора противопожарна служба, в общината започват масови палежи на стърнища. Температурите са много високи, всеки ден има силен вятър и това допълнително усложнява обстановката, защото пламъците се разрастват за броени минути.
В един ден тогава стават 12 пожара едновременно в целия регион. Най-опасно е положението в района на Просена, където огънят се прехвърля от запаленото стърнище в близката гора. В този момент Красналиев разполага само с един здрав противопожарен автомобил, който е изпратен на друг пожар и в цистерната му е останала едва 1 тон вода. Екипът е изпратен в гората, но Красналиев вижда, че водата не стига и взема решение да прекъсне огъня на една от просеките. Мъжете с жълти каски опъват шланговете, мокрят полосата и разпространението на пламъците наистина намалява, но точно тогава вятърът обръща посоката си, прехвърля огъня над екипа и го насочва към автомобила. В този момент двама пожарникари проявяват самоотверженост, разкачат шланговете по най-бързия начин и изтеглят пожарната с екипа на безопасно място. За късмет в това време огънят намалява и гората е спасена. 
Друго сериозно произшествие е изтичането на пропан-бутан в КТМ след извършен ремонт в помпена станция с 600 куб.метра газ. Тогава на помощ идват знанията на Красналиев от времето, в което е работил в комбината. Опитният пожарникар съобразява, че върху резервоарите има кранове. С тях огнеборците
спират притока на газ и предотвратяват взрив
Най-тежката част от моята работа в момента е сблъсъкът ми със смъртта от неправилно използване на бутилки с пропан-бутан, при което се получават експлозии и често загиват хора, казва Красналиев. Като началник на превантивната и контролна дейност, той прави много проверки на газстанциите и съвместно с митницата успяват да забранят зареждането на пропан-бутан в туристически и битови бутилки. Така броят на пожарите от газ значително намалява.
Четири са хобитата на пожарникаря.
Първо се увлича от волейбола
и докато учи в Икономическия техникум редовно играе в училищния отбор. После продължава с волея в института на МВР и в районните служби.
Сега вече не мога да скачам на мрежата, но с интерес проследих срещите на националния отбор по волейбол за европейското първенство, радвах се на победите и страдах при загубите пред телевизора вкъщи. Момчетата на Пламен Константинов заслужаваха да се окичат с медали за всеотдайната си игра, но съдбата реши друго, анализира запаленият любител на най-интелигентната игра с топка. 
Интелектуална нишка, по-точно интелектуално предизвикателство има и в друга негова страст - играта на бридж. Там победата идва не при добри карти, а при добра игра, затова всичко е важно - анонсите, блъфовете, импасите, козовете... А зад това се крият логика, стоманени нерви и творческо осмисляне на всяка ситуация. Че пожарникарят ги притежава сочат победите му в онлайн турнири по бридж, в които се включват много други запалени като него майстори.
Но най-голямото му хоби е риболовът.
Два пъти в годината задължително ходим с приятели за по 10 дни на палатки на язовир „Тича“
край Търговище. Там изключвам мобилния си телефон и се отдавам на пълен релакс с въдица в ръка. Този септември хванахме само платика и таранка, но пролетта уловихме около пет сома, които приготвихме на място, обяснява с радост в очите запаленият въдичар.
Четвъртото му хоби узрява преди няколко години, когато Красналиев засажда около 40 овошки в наследствен двор в Семерджиево.
Много е приятно да се грижиш за фиданките и да виждаш как стават дървета и започват да дават плод, казва Вальо.
Пожарникарят с много страсти и открити сини очи много добре знае, че не би постигнал нищо без топлина и подкрепа у дома. И ги получава от съпругата си Милена, с която са съученици в Икономическия техникум, която в момента е главен счетоводител на Регионалната здравна инспекция, а двамата се гордеят със сина си, който  тази година се дипломира със специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ във Висшия строителен институт „Любен Каравелов“ в София.