Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Касоразбивачите не са само герои от американските екшъни. Този стар престъпен занаят е добре познат и у нас и всяко време има своите авантюристи, които се надяват да си оправят живота с един удар. Нещо като играта на тото, но извън закона и не с фишове, а с чукове, щанги, флексове и други инструменти.
Звучи парадоксално, но в годините на контролиран криминален контингент до 1989-а атаките на тези „специалисти“ никак не са малко и се отличават с изключителна дързост и решителност. За това си има и предпоставки. Заради спокойната криминогенна обстановка предприятията масово държат оборотни пари във ведомствените каси, а в края на месеца в тях се събират и парите за заплати на персонала, които според големината на фабриката достигат до суми, достатъчни за купуване на няколко апартамента в центъра на Русе. Това 
пали въображението на не един и двама герои от подземния свят, но все пак малцина се решават да атакуват
Един пролетен ден през 1980 година в милицията се получава сигнал, че е открадната каса от първия етаж на  „Мототехника“. Единственият търговец на нови автомобили по това време е съблазнителна плячка заради начина си на работа. Когато клиентът пристигне да си получи колата, дава бележката за прословутата вноска от 1500 лева в ДСК и доплаща разликата - още няколко хиляди лева според марката и модела на автомобила. В случая в металния шкаф са оставени едва 500 лева, но крадецът не е имало как да знае това.
Сигналът действа на МВР като токов удар. Веднага се сформира оперативна група, която на място установява, че две витрини от източната страна на сградата са счупени и очевидно това е използваният за набега вход, превърнал се след това в изход за отстъпление.
Започва изследване на всички повърхности, включително и на счупените стъкла за пръстови отпечатъци, но не се открива нищо. Няма и следи от обувки по пода, за да се прецени 
дали нападението е дело на солов играч или на организирана бригада
Тръгват разпити на служителките и на криминалния контингент но и те не дават никакви насоки. Претърсен е й целият район около сградата, но следи отново не са открити.
На третия ден касата е намерена в храсти по пътя за Николово разбита и без нито лев, само с вносните бележки на клиенти в нея. На крак е вдигнат целият личен състав на милицията. Активизирани са информаторите, наблюдават се заведенията, търси се човек, който изведнъж е започнал да харчи нашироко и се съставя психопрофил на касоразбивача. Така криминалистите се насочват към освободения преди три месеца от ловешкия затвор Майстора, получил прякора заради големите си технически умения и златните си ръце. Следят го в продължение на две седмици, за да се установи първо дали това е търсеният човек, а по-късно - дали е действал сам или е имал съучастник. След събиране на улики, че Майстора е автор на удара, го арестуват на улица „Петко Д.Петков“ и го откарват в управлението.
Първият разпит трае 7-8 часа, но крадецът мълчи 
Накрая казва на разследващите: „Може да ме обвинявате в каквото искате, но аз имам право да мълча и да се защитавам както намеря за добре“.
Заради липсата на самопризнания разкриването на кражбата забуксува и Майстора остава в ареста.
Упорства цял месец, но оценява трезво ситуацията, анализира с какво разполагат следователите и разбира, че ще го пекат на бавен огън докато се огъне. Затова бившият затворник решава да се възползва от възможността в Наказателния кодекс за смекчено с 1/3 наказание при пълни самопризнания и детайлна възстановка на престъплението пред видеокамера, за да се прецени доколко описанията му са реалистични и дали не прикрива съучастници.
От разказа на Майстора става ясно, че седмица преди да извърши кражбата е придружавал брат си в „Мототехника“ да си купи нов „Москвич“. На гишето пуснатият наскоро от Ловеч млад мъж вижда как работи системата. Касиерката взема бележките за вноските от 1500 лева, а доплащането от купувачите прибира в касата. И така в главата му започва да зрее план как може да изкара много, много добри пари само с едно усилие.
Криминалните психолози безспорно са установили, че докато лежат в затвора, повечето осъдени 
мечтаят при излизането си на свобода да направят най-големия си удар
за да компенсират пропуснатото в затвора време и да заживеят в охолство като компенсация за всички лишения и мъки зад решетките. Точно това е искал и Майстора, който вече си вадеше хляба като шофьор в един от русенските заводи, но явно спазването на работно време, правила и нареждания от началници не са му били по вкуса, разказва криминалист, лично участвал в уличаването на касоразбивача.
Една нощ Майстора отива със служебния джип до Мототехника и го спира настрани от сградата. След това лепи хартиени ленти на витрината, за да я счупи без много шум, влиза в халето и разбива бравата на стаята с касата. После се качва на две шкафчета, взема тежката каса с височина половин метър в ръце и тръгва да излиза, но залита, опира се на стъклената витрина и тя се счупва, а триъгълно парче стъкло се забива в лявата му плешка. Въпреки силната болка Майстора продължава да държи касата и със забитото стъкло излиза извън сградата, отива до градинката на кръговото и оставя сейфа в нея. После докарва джипа до касата, натоварва я и я отнася в храстите по пътя за Николово. След това раненият крадец закарва джипа до завода,
отива на Централна гара взема такси и с него стига до болница извън Русе
където дежурен хирург му изважда стъклото и зашива раната.
На такава болка може да издържи само човек с изключително силен характер, който знае за какво се бори и това му дава сили, казва днес бившият милиционер.
Целият разказ на Майстора е заснет с видеокамера и интересното е, че при възстановката той отново залита на същото място, но този път успява да се стабилизира и не чупи витрината.
Крадецът е изправен на съд и въпреки пълното му съдействие на разследването получава сурова присъда - 10 години затвор. След излежаването им ситуацията в страната вече е съвсем различна, границите са отворени и Майстора отива в Германия, където става порядъчен човек и започва бизнес, който по-късно пренася в Русе.
Година след акцията на Майстора в милицията се получава сигнал за разбита каса в старата Пашкулена фабрика над жп линията в района на Централна гара. В нея се съхраняват парите за купуване на копринени пашкули и за заплати на работниците. 
По време на кражбата в сейфа има солидните близо 20 000 лева
След рутинните разпити на служителките от счетоводството кражбата продължава да е загадка. Затова се стига до прилагане на целия арсенал на криминалистите и така кръгът започва да се стеснява около русенец, който няма инженерно образование, но е по-добър от мнозина инженери и затова носи прякора Техника. Той също е бивш затворник заради кражби и дори в досието му фигурира кражба на волга на Министерството на земеделието, когато е само на 14 години и главата му едва се вижда над волана.
Техника не работи във фабриката, но доказателствата сочат, че точно той е крадецът на сейфа. Задържан е в къщата му в района зад Симова мелница, но при обиска парите не са открити.
Следователите убеждават арестанта да съдейства за възстановяване на сумата, за да не си утежнява и без това нелекото положение и Техника капитулира. Разказва, че негова близка работи във фабриката и от дума на дума се изтърва кога ще донесат парите за заплати. Като разбира какво богатство ще се съхранява в неособено надеждната каса, техничарят започва да чертае план за действие. В деня на доставката на хилядарките оглежда района, а вечерта разбива секретната брава на вратата и после благодарение на инженерните си способности успява да отвори вратата на металната каса.
Опакова всички пачки и ги отнася у далечен кръстник
на семейството му, който живее в блок в „Родина“. Криминалистите отиват в роднината и го питат дали някой му е дал нещо на съхранение.
Мъжът отрича в продължение на няколко часа, при това съвсем откровено. Следователите не му казват какво точно търсят, за да се уверят дали кръстникът не играе роли, а всъщност да е в комбината. Видял се в чудо от упоритите въпроси, по някое време мъжът се сеща, че докато си правел рафтове в мазата синът на кумците донесъл пакет с молба за съхранение за няколко дни. Съгласието било дадено веднага, пакетът останал на най-горния рафт. После  двамата се качват в апартамента, като мазата остава отключена, защото бравата й е развалена, а домакинът не бърза да я поправя, защото не пази нищо ценно.
Двама милиционери слизат в мазата, откриват пакета, обвит в черно тиксо, под което са скрити откраднатите пачки заедно с бандеролите от банката. 
Ако знаехте, че в този пакет има толкова много пари, щяхте ли да ни го дадете
подхвърля след развръзката единият от разпитващите криминалисти.
Не съм сигурен, но при всички положения щях да оправя бравата и мазата да се заключва, отвръща чистосърдечно домакинът.
Техника също е осъден на 10 години затвор и след излизане започва собствен бизнес.
Тук искам да вмъкна, че тогава за убит на пътя човек шофьорите получаваха условна присъда или най-много 3-4 години затвор. За кражба на пари от държавата обаче наказанията бяха минимум 10 години лишаване от свобода. Накрая искам да кажа, че общото между двата случая на касоразбивания е, че и двамата крадци са били преди това в затвора, после пак отидоха там, но като излязоха станаха съвестни граждани. Уважаваме се и досега и нямат лоши чувства към мен независимо че аз ги разкрих, уточнява криминалистът, който в дългогодишната си практика постоянно е обяснявал на потърпевшите голямата разлика в наказанията и причините за това.