Бар, светлини и дансинг. Това са основните неща, които са задължителни за едно заведение, в което младите хора да се забавляват. Това е свикнал да вижда и Мориц Готшалк в Берлин, където живее. Там клубовете са предимно такива - без ярки контрастни цветове на мебелите, стените, таваните и всяко местенце от заведението, без скупчени една до друга маси без почти никакво пространство между тях, без блестящи и тежки полилеи и избождащи погледа лампи - последен писък на дискомодата. В Берлин и цяла Германия младите хора искрено се забавляват в клубове, които не са решени по дизайнерски проекти и не светят отвсякъде примамливо, а са помещения, които много от родните нощни птици биха оприличили на хамбари. Там танцуват на дансинг /да, това не е отживелица от началото на 80-те години и дори съществува в наши дни, и не - не може да се види по музеите/ и носят питиетата си в ръце, защото барът е място предимно за поръчки, а маси в клубовете почти липсват. Защо? Логично - за да може младите да има къде да потанцуват /та нали в това се крие първопричината за тяхното посещение/, без това да е съпроводено от блъскане и трудно преминаване покрай струпаните маси и масички. Затова на Мориц
веднага прави впечатление тукашната доста по-различна атмосфера
В Германия хората се разхождат с питиетата в ръце, докато тук младите стоят и седят около масите и танцуват съвсем близо до тях, казва германецът. Особено го впечатлява фактът, че компаниите в дискотеките са там сами за себе си и гледат да не общуват с другите. И не искат да завържат контакт с хора на своята възраст, да пуснат някоя шега или просто да поприказват с тях.
Бях шокиран от популярността, която набра материалът в България, а аз просто описах една ситуация, разказва Мориц. Особено изненадан е от интереса на българите към репортажа, тъй като според него те достатъчно добре познават начина си на живот и няма какво ново да намерят в написаното от него. И далеч няма от какво да се впечатлят. Но явно не е така.
Всъщност Мориц живее в Русе от октомври миналата година
и съвсем не е пристигнал тук само за да опознае нашенските забавления. Дори не е журналист, макар че благодарение на познанството си с хора от „Праг поуст“ успява да публикува разказа си от нощния Русе. Журналистиката е негова странична дейност, в която би искал да се развие в бъдеще. Основна част от времето на германеца обаче се запълва от обучението му по Източноевропейски науки. Именно заради магистърската програма и задължителния стаж, който трябва да изкара в областта на историята и политиката на страните от Източна Европа, той живее в Русе. Избрал България сред останалите източноевропейски страни, в които може да изкара няколко седмици обучение по специалността си, защото харесва държавата ни.
А идеята да опише поп-фолка и местните клубове се родила спонтанно
и съвсем логично - тук забавлението е различно и ще бъде интересно да се опише и представи пред хората, които живеят извън пределите на България. Мориц всъщност се интересува от младежките култури и популярните музикални жанрове навсякъде по света. И веднага прави аналог на родната чалга с румънския стил манеле, който също поражда немалко разпалени дискусии. Освен афинитета му към писането, другото, което вероятно подтиква Мориц към написването на репортажа за клубовете в Русе, е и работата му на диджей в Германия. Това отговаря съвсем ясно на въпроса защо е решил да опише именно родното музикално изкуство - явно тема, в която действително има опит и солидни наблюдения. Допълнителен интерес да опише нашумелия жанр у нас поражда фактът, че много малко хора са неутрални в мнението си за него.
Или харесват чалгата, или я отричат
този извод си прави Мориц след седемте си посещения в България. Много хора коментираха материала ми като „мое мнение“, казва Мориц. Той получава както похвали, така и упреци за написаното от него.
Няколко човека ми казаха, че подкрепят впечатленията ми, докато в един сайт прочетох, че „чехите мразят нашата чалга“, разказва за контрастните мнения на хората 26-годишният германец. И обяснява, че никога в материала си не е посочвал личното си мнение по темата и по тази причина няма как да бъде подкрепян или осъждан.
Но пред „Утро“ Мориц разкри повече от личното си мнение за толкова спорния музикален жанр и сподели, че редовно посещава нощните заведения в центъра на града. Всеки уикенд, когато е тук, излиза с приятели и
не се срамува да каже, че се забавлява в попфолк заведения
Не ме притесняват текстовете на песните и не ги критикувам, както повечето хора правят, казва Мориц. А като единствен проблем в нощния живот в Русе той посочва не чалгата, а липсата не нейни алтернативи. Така силно се ограничават и възможностите за забавление на младите хора. Много е трудно да намериш парти /и то нормално!/, където се пускат рок, пънк, техно или дъбстеп, обяснява Мориц. И предлага вариант, който работи в западноевропейските страни, където съществуват младежки центрове. Там младите, разбира се, с получено разрешение, организират партита според своите вкусове и съобразно своите интереси, които не е задължително да са в синхрон с комерсиализма, който ни залива. И макар попфолкът да е в повечето заведения в Русе, германецът споделя, че е слушал и други стилове българска музика. Познати са му най-вече поп парчетата, които се въртят по телевизионните канали и радиото, но също така и
традиционния фолклор, който негов приятел му е пускал
Но няма как сблъсъците му с чалгата да не са най-многобройни. Те започват още през 2008 година, когато във Варна попада на концерт на непознатия за него до този момент Тони Стораро.   
Макар да не е от много време тук, младежът казва, че се справя с езика и дори разбира около две трети от това, което се пее в песните, говори си с таксиметровите шофьори и може да изрази мислите си простичко. Също така разбирал голяма част от това, което хората около него говорят, по-трудно му е да говори. Преди да дойде в България, Мориц е учил сръбски и руски и казва, че българският не му е паднал като гръм от ясно небе. Голям любител е на българската кухня, смята, че е една от най-добрите, от които е опитвал, и особено се възхищава на родното сирене и зеленчуци. В графата „любимо българско“
задължително попадат ракията и виното
Харесва дори и родните супи, които също бяха обект на изследване в материала му за чешкия „Праг поуст“. И след като традицията в Русе е след дискотека в ранните сутрешни часове да се хапват чорбички, той не бяга от нея и я спазва. Лично аз не харесвам шкембе, но пилешката супа е просто страхотна, споделя Мориц. И дори казва, че е горд с предпочитанията на българите, които отказват да се хранят с нездравословни и мазни сандвичи от „МакДоналдс“ и предпочитат супи.
Заради стажа си основна част от времето Мориц прекарва в Русе, където е наел малка квартира в центъра на града. Въпреки ангажиментите, мъжът е успял да се наслади на Черноморието ни, където
силно го впечатлява зашеметяващият пейзаж на Камен бряг
където ходи редовно. Много харесва и Созопол. Но не се притеснява да посочи и недостатъците и неуредиците, с които се сблъсква тук. Едно от малкото неща, които не харесвам, са малкото възможности за пътуване до Букурещ или поне до Гюргево, казва германецът. И обяснява, че стигането до летището или просто пътуването до столицата на Румъния се явява скъпо удоволствие. Още повече, че макар да е съвсем наблизо, алтернативи за пътуване дотам също липсват.
Мориц обяснява, че когато се върне към обичайния си живот в Германия, освен вкусната българска храна, силно ще му липсват хората и животът в Русе. Той е очарован от приятелското отношение, което среща у познати и непознати тук. Моят български например не е много добър, но хората са толерантни към мен и чужденците като цяло, смята германецът. И е категоричен, че ще се връща в Русе, в чийто център и исторически сгради е влюбен.