Няма връзка между данъците, цените на храните и потребителското поведение. Това е изводът от анализ, огласен от икономиста Красен Станчев от Института за пазарна икономика по повод плановете за налога „Вредни храни“. Експертът заедно със свои колеги направил оценка на евентуалните социално-икономически и фискални въздействия от данъка още когато била лансирана идеята за въвеждането му.
„Оказа се, че по-скоро се губи, отколкото се печели и че няма връзка между данъци, цени на храните и поведение на потребителите. Това важи не само за България, а и за други страни“, посочва Станчев.
Той пресметна, че средният данък, с който се облагат храните, като се изключат ставките за кофеин, таурин, маргарин и продуктите за бързо хранене, е 13.4 на сто, а при изключенията - 46.5 на сто.
При предварителни изчисления, правени на база известното от пролетта намерение за налагане на новия данък, при размер на допълнителното облагане средно 9 на сто, чистите приходи за хазната биха били в размер на 25 млн. лв., а разходите - 170 млн. лв. Вчера бе оповестено, че при дадените от властите сметки, се очаква от данъка върху вредните храни да постъпят в бюджета 150 млн. лв. годишно.
Икономистът допълни, че в дадената от министъра за пример Унгария анализите показват, че навиците за хранене на хората не се променят, а те „мигрират“ към по-некачествени заместители на онези, които се облагат с данъка. В същото време статистиката от 2001 година насам показва, че хранителните навици на домакинствата в България се подобряват. Относителният дял на разходите за храната намалява от около 50 на сто до 29%. Освен това се вижда, че храните, предвидени за облагане с данък, се потребяват по-малко и са много малка част от общия прием на сол, захарини, захар и други подсладители.