В дни на революционна обстановка като настоящата със сигурност е по-адекватно да се пишат позиви, вместо статии за училищни бюджети, формули, качество и още никому ненужни детайли. Но някак абсурдно е да обвиняваме част от протестиращите в необразованост, а в същото време да не попитаме защо не ги научиха в училището. Отговорът е много прост - защото никой не се вълнува какво става в тези крепости на българщината, знанието, просветата и духовността.
Във века, в който дори Буда обикаля света през интернет, в нито един сайт с русенски адрес няма и дума за това как се харчат парите на всички нас и кое училище какви резултати дава. Отделен е въпросът как едно семейство би избрало училище за детето си, ако не знае най-важното - на какво ще го научат там.
Колко от хората извън сферата на образованието са наясно, че в Общината се прави всяка година формула, по която едни пари се разпределят по някакъв начин.
Тъй като малцина са тези, които проявяват /нездрав/ интерес към тези суми и формули, нито една администрация не посмя нито да ги публикува някъде, нито да ги коментира пред обществото.
Тайна. Голяма тайна. Тази година също
През февруари едни хора са се събрали на едно място, гледали са, смятали са /според възможностите си всеки/, стиснали са си ръцете и са решили - по-добре нищо да не пипаме, да си върви както си е било, да става каквото ще!
Малко пояснение: държавата отпуска пари за издръжка на децата, те се събират като цяло в Общината и от всичките полагаеми гарантирани са 90%, а останалите 10% се разпределят по някаква формула. На кого колко да се даде допълнително, решават на комисия в Общината. Това фактически е инструментът, с който самата Община може да влияе на образованието и да каже по прост начин какво би искала да има - качествено или некачествено обучение на децата.
В Русе тези пари се разпределят странно
дори не по социалистически. Вероятно защото никой не знае какво да иска от училищата.
Странно защо за пореден път се дават допълнителни средства за училищата, в които има целодневно обучение на децата от първи до четвърти клас. Кое точно налага това поощрение, не е ясно. Държавната политика действително е в тази посока, затова и тя си е поела отговорно функциите - дава по 520 лева на мъник, който по цял ден е в училище. Извън бюджета, разбира се. Каква е причината и от местната власт да се прави същото - неизвестна. Като се насложат обаче нещата, излиза, че селските училища са ни най-скъпи.
Там издръжката на едно дете излиза над 1800 лева
при всички положения.
Макар че настоящата кметска администрация бе обещала, че ще има прозрачност и този начин на разпределяне на парите ще бъде достъпен за обществото, това не се случи. Работата на журналистите е да намират разни документи, да ги гледат, четат, сравняват и анализират. Затова и формулата, с всичките й компоненти, е известна някак на „Утро“ и нейното съдържание ще е достъпно за обществото. Ако се интересува, разбира се.
В екселска табличка са подредени критериите, които спецовете в просветата са сметнали за особено важни за Общината. Това са добавки за целодневно обучение, за основен курс, за гимназиален, за отопление и логопедични кабинети. Отново
липсва графа, която да измерва кой какво прави в тези училища
които ще се подкрепят и поощряват с допълнителни пари.
В системата на образованието небутнати в годините останаха ученическите състезания. Все пак децата обичат конкуренцията във всичките й форми - спорт, наука, изкуство и други, недобре приети като социални норми. Традиционно децата от тези училища с допълнителни пари липсват в списъците с участници на каквито и да е турнири
Още по-лошо е положението след външното оценяване - било то след 7 клас или след 12. Двойки да ти види окото! На въпроса „Защо така?“ обикновено директорите отговарят със „Знаете какви са нашите деца, трудно им е, не могат, малцинствата са ни болшинство...“ Сигурно е трудно, много трудно на дете, чиято кръв ври и кипи в ритъма на танци и веселие, да обясняваш в коя климатична зона е Египет или как се движат електронните частици във водна среда. Ама чак пък за тройка да не могат да се справят, вече е съмнително. Какви биха били резултатите на тези младежи и девойки, ако нямаше училище? Да допуснем, че възрастните мъже и жени вместо да скучаят, просто занимават децата с нещо - да хранят животни, косят, плевят, пръскат, берат плодове, цепят дърва и други дейности извън учебния план. Какви ще са резултатите им от външното оценяване? Двойки, с нищо по-различни от тези, които дават след престоя си в училището. И за какво им е тогава
да си губят времето в търкане на чиновете
а ние - парите в заплати и издръжки на учителите. Уж там всички педагози са висшисти, имат 8% увеличение на заплатите, а работата несвършена остава. Излишно е да се пише, че в училищата, където здраво се учи и децата после се редят за снимка с кмета,издръжката е средната за страната, без горници.
Без селски и социални училища не може. По-скоро не бива, тъй като Даниел Вълчев в битността си на министър на образованието в кабинета на тройната коалиция вече закри голяма част от тях, след което се вдигна процентът на неграмотни български граждани. Идеята е да се работи в тях, а не просто да се вдигат безпомощно ръце и да се искат допълнително пари.
Промяната във формулата е промяна в мисленето
Ако сега на улицата има пореден митинг с настояване за промяна на Конституция, система, монополи, политика, отношение към леката дрога и прочее искания, то много скоро ще дойде моментът, когато все някой ще поиска смяна и в тази толкова тежка система. Вероятно това ще се случи при следващия народен гняв, когато някой осъзнае, че образованието все пак е важно.