На косъм е висяло експулсирането на заточения в панамския затвор „Ла Хоя“ български капитан Светлозар Собаджиев, разкрива Лора Собаджиева – дъщерята на осъдения на 80 месеца затвор „морски вълк“, която проговаря за пръв път пред медия след стъпването на баща й на родна земя.

„До последния момент беше критично положението и не се знаеше дали татко ще може да напусне панамския затвор. Дори накрая, когато цялата документация по експулсирането е била готова, се оказало, че няма транспорт до летището!?“, разказва перипетиите на баща си Лора Собаджиева. И разкрива собствените си усещания: „Издишвам дългогодишна пара…“. И действително има защо – предвид мъчителните 4 години и половина, прекарани зад решетките на един от най-зловещите затвори в света – „Ла Хоя“, наситени с превратности, болести и непрекъснат ужас. В продължение на мъчителни за семейството четири години и половина, Лора, близки приятели и колеги на Собаджиев, както и българските власти, опитваха да направят и невъзможното, за да успеят да откопчат от панамския затвор капитана с безупречна 30-годишна репутация по световните морета. Канските усилия доведоха до успех и на 1 септември Светлозар Собаджиев кацна на летището в София. 

Трънливият път – от началото до края

Впечатляващата кариера на капитан Светлозар Собаджиев взема не просто неочакван, а буквално шокиращ за всички обрат на 28 март 2011 година. Той бе единственият, който понесе наказателна отговорност за намерени на плаващия под холандски флаг кораб „Maas Trader“ 169 килограма кокаин. Плавателният съд бе задържан на пристанището в Кристобал, а в едно от помещенията бе открита дрогата – разхвърляна безобразно по целия под. Властите арестуваха единствено Собаджиев, който бе шокиран, тъй като нямал идея за какво изобщо става въпрос, особено поради факта, че на предното пристанище Баранкила, Колумбия, всичко е било изрядно. Месеци наред капитанът стоя затворен, без дори да има обвинение, а панамските власти безобразно си нареждаха пъзела, така, както им е удобно, и бавеха процеса. Фактът, че Светлозар Собаджиев от самото начало искаше възможно най-скоро да се яви пред съда, за да докаже невинността си, а тамошните власти отлагаха процеса, достатъчно ясно очерта ситуацията. Още в самото начало той разкри, че има сериозни подозрения към членове на екипажа, които първоначално бяха задържани с него, но впоследствие бяха освободени. „Подозирам хора от палубна команда - филипинци, и старши помощника - украинец, защото те имат връзка с работещите на пристанището. Но не мога да твърдя нищо без доказателства“, заяви ог затвора през 2012 г. българският капитан. 

През годините на борба да бъде доказана невинността му, семейството и приятелите на Собаджиев хвърлиха над 120 000 долара за защитата му. Първият адвокат просто си прибра 20 000 долара и изчезна, след което дойде ред на друг мошеник - адвокат Цезар Гуардиа, препоръчан му от съкилийници. Приятели на Собаджиев събраха нови 30 000 долара, които му бяха дадени, но просто потънаха в дълбокия джоб на панамеца. 

Срещу заплащането обаче корумпираният юрист извърши серия от лъжи, дори представи фалшива резервация за полет до България. „И за него дойде Видов ден – застреляха го като куче“, спомня си един от най-близките приятели на Собаджиев, който заедно с още двама-трима души, през всичките години зад решетките му изпращаше пари. 

Близо три години съдебният процес беше мираж за капитана, а през това време той агонизираше в „Ла Хоя“ при нечовешки условия. Собата оцеля след редица бунтове, болести и смърт, които повалиха не един от съкилийниците му. Дългият престой в панамския зандан и седмиците на чакане да застане пред съда, бавно, но сигурно съсипваха и психиката на иначе силния характер на възпитаника на Военноморското училище „Никола Й. Вапцаров”. Поставен в мизерните условия на затвора, единственото, което го крепеше, бе надеждата, че ще получи справедливост. 

В края на 2013 година Собаджиев беше изправен на съд, а на процеса, освен адвоката му Цезар Салазар, присъстваха и дъщеря му Лора, както и генералният секретар на CESMA (Европейска конфедерация на асоциациите на морските капитани) капитан Фредерик ван Вайнен, който специално наблюдаваше случая. Смазваща адвокатска защита буквално разгроми прокурорската теза и доказа, че 

всички обвинения са скалъпени, а целият процес - тотален фарс

И неслучайно, предвид факта, че Собаджиев беше обвинен изцяло на база показанията на помощник-капитана и няколко членове на екипажа, които, според всички експерти, пряко ангажирани с делото, както и според приятелите на капитана, по всяка вероятност имат отношение към коката на борда. След брилянтна пледоария на иначе известния с комерсиалността си, но и с тясната си специализация по такива дела Салазар, съдът бе останал в шах. „Доказателствата са крайно недостатъчни за повдигане на обвинение”, била реакцията на съдията, довериха пред „ШОУ” близки на Собаджиев веднага след заседанието. Това обаче не попречи накрая Темида да отсече „виновен“, а унизеният български капитан да чуе, че вече е осъден престъпник, който трябва да прекара зад решетките 6 години и 8 месеца за „контрабанда на наркотици“. Още тогава пред наш репортер той заяви, че смята да вземе тежко решение – макар и невинен, да не обжалва присъдата. „Аз съм на 57 години и искам да умра в България, а не да се боря с вятърни мелници! За обжалване трябват време и пари! Откъде да ги взема?!...”, заяви след тежкото решение Собаджиев.

Приел да се жертва, само и само да може да бъде върнат в България, макар и като осъден престъпник, капитанът зачака присъдата му да влезе в сила. 

Така минаха две Коледи на напразни надежди, че той ще може да посрещне празниците в България. „Последната една година особено беше абсолютна агония за него. Както го лъжеха постоянно, че ще има дата за дело, така и след това го лъжеха, че ще го екстрадират от Панама, за да може да излежи остатъка от наказанието си в родината, както е международната спогодба“, доверяват негови близки. Те не искат и да се сещат за катарзисите, през които преминал Собата, докарали го дори на ръба. „Вече не вярвам, който каквото и да ми каже. 

Докато не стане – не мога да повярвам!“, нареждаше и пред репортер на „ШОУ“ в моментите на мъчително чакане и самият Собаджиев по отношение на това кога ще го изведат от затвора и ще го качат на самолет за България. И дори когато е имало вече ясна дата, 

възникнали странни проблеми

„За пореден път се подготвил и чакал да го изведат от неговия затворнически павилион, защото вече имало уреден полет и т. н. Цялата документация е била окомплектована – с всички възможни разрешения на панамските власти и нужните подписи. Накрая обаче се оказало, че... нямало транспорт за него!? Точно по същия начин се опитали да го изиграят, както при първото отлагане на делото му, когато му беше казано, че нямало с какво да отиде до съда“, разкрива източник на „Шоу“. 

Българският капитан обаче не смятал повече да търпи да агонизира и успял да се добере до кабинета на заместник-директора на „Ла Хоя“. Той буквално нахлул бесен при затворническия шеф и му казал: „Аз съм българинът, когото трябва да откарат на летището! Сега разбирам, че пак няма транспорт за мен!“. Очевидно пандизчийският бос доста се постреснал от назрелия скандал и организирал за броени минути транспорта и конвоирането на Собаджиев, доверяват нашите източници. „Действително буквално е било въпрос на минути дали той ще остане в затвора, или ще може да отлети“, разкриват още те и потвърждават казаното от Лора Собаджиева. 

В първата събота след пристигането на баща й, тя отишла да го види в Софийския затвор. „За толкова дълго време той премина през всякакви периоди – имаше и много спадове… Като го видях, изглеждаше сравнително добре. Определено му се е отразил престоят в затвора, но се държеше, в типично негов стил - все едно нищо няма. Олекна ми, като го видях…“, разказва Лора Собаджиева и ясно личи как гласът й „играе“. Единствено пред вестника на народа варненката си позволи да разкрие преживяваното при първата среща с баща си и даде воля на насъбралите се през последните четири години и половина чувства:

„Като минавах покрай решетките на Софийския затвор, си казвах: „Ето, баща ми е буквално на метри от мен и не мога да го видя…“. И си мисля: „Не заслужава да бъде вътре! Не заслужава да преживява всичко това!“, буквално хлипа Лора. Тя признава, че в момента има смесени чувства – радва се, че баща й вече е България и може да го види, но я натъжава факта, че все пак той е зад решетките. „Най-голямата битка към момента приключи – да върнем баща ми при нас. Но все пак не мога да получа достатъчно удовлетворение, защото не мога да го прибера вкъщи и пак трябва да чакам. Това е много мъчително за мен. Нямах даже възможност да го прегърна, да го целуна… 

Говорихме пред едно стъкло по телефона, връзката изключи и даже не можахме да си кажем „чао“. Лора Собаджиева признава и друго – мъчителното решение, което са взели да не бъде обжалвана осъдителната присъда. „Като сложихме нещата на кантара, се оказа, че може би това е най-разумното. За другото трябват време и средства, а ние вече ги изчерпахме…“, казва момичето. И добавя, че, за жалост, това по всяка вероятност ще им отреже пътеките към международните съдебни институции, защото отговорът там ще е един – че не са изчерпали всички възможности за доказване на невинността в конкретната държава, което е и едно от условията да се жалват на международно ниво. 

Излиза от Софийския до дни?

В момента Светлозар Собаджиев се намира в Софийския затвор и изчаква до 30 септември, когато има дата за дело. На него българският съд трябва да прецени дали ще бъде приета присъдата на панамския съд. „Това е стандартна процедура и тя касае само вида на престъплението и размера. Тоест – дали според българските закони това, за което е осъдено лицето в Панама, също се явява престъпление и дали размерът надвишава посочения в българския НК“, обясняват юристи. И добавят, че в случая присъдата на Собаджиев ще бъде приета от българския съд, който няма да я разглежда по същество. „Това дали той е осъден справедливо или не, няма да е предмет на делото“, категорични са юристите. Те обаче са убедени и в друго – че след като бъде приета присъдата и защитата на Светлозар Собаджиев подаде молба за условно предсрочно освобождаване, до дни българският капитан ще е на свобода. „Няма причина да не се случи. Той е излежал 2/3 от наказанието си, неосъждан е, има добри характеристични данни и поведение“, категорични са източници от юридическите среди, които в практиката си са се срещали с подобни казуси.