Красимира ИГНАТОВА, Първата ми среща с Дания беше през 90-те години на миналия век като участник в семинар по европейска програма в Орхус - втория по големина град в страната. Дотогава знаех само, че Дания е кралство, че е част от скандинавските страни и че викингите са написали страховити страници в историята й. Границата й с Германия, предполагах аз, определя и народопсихологията - датчаните трябва да са любезни, но предпазливи и недоверчиви. Само две седмици обърнаха предварителните ми представи. И видях хладна Дания като отворено, топло, добронамерено и много работливо общество. В края на семинара имах много приятели сред датските колеги, с които поддържаме контакти вече 20 години.
Когато децата ми решиха да си опитат късмета извън България и избраха Дания, реших, че са получили някакъв знак. Убедена бях, че те нямаше да усетят сериозно липсата на родина. Естествено, моите житейски пътеки получиха вече още една посока и, гостувайки на децата си, имах възможност да опозная тази страна по-добре.
Първите ми пребивавания бяха на остров Мьон. Част от Дания на изток е в Балтийско море, а този остров лежи между Германия и Дания. През Средновековието там са живели предимно рибари, които
постепенно отвоюват камениста земя, за да отглеждат картофи
а за животните - овес и просо. В датските земи приемат християнството приблизително с България, а първата датска държава е основана през 10 век. Много рано развиват търговията, предимно с херинга и кехлибар. Запазени са имена на градове, образувани от думата „кьобен“ - пазар. Името на столицата звучи като Кьобенхавн - „търговско пристанище“. През 1848 г. е приета първата датска конституция и страната става парламентарна монархия. Кралство Дания влиза в ЕС през 1993 г. Властта на монарха е изпълнителна и се дели с тази на министър-председателя. Маргарете II е кралица на Дания от 40 години.
Остров Мьон е приказно кътче, в което цивилизацията се е сляла с природата. На изток завършва със стръмни снежнобели скали от креда. Често могат да се видят хора по плажа, взиращи се в разноцветните камъни, побрали безброй фосили. До скалите е изграден датският Геоцентър с голям геоложки музей, който, както всички датски музеи, предлага интересни занимания и развлечения за деца. Главният град на острова е Стее, рибарски център, със запазен старинен квартал от 17 век. И сега поминъкът е риболов, но също и земеделие. Там се отглежда пшеница, царевица, просо, рапица, картофи и ягоди. Няма огради между имотите, селскостопанските машини стоят под големи навеси и директно излизат на пътя, а животните се пазят от електропастири. Дребните производители изнасят пред дома си пакетирани по килограм картофи, грах, зеленчуци, предимно краставици и тиквички, кутии с ягоди. На дъска или просто на лист са отбелязани цените. До тях стои отворена кутия за парите. Колите спират,
хората си вземат желаната стока и оставят сумата
Ако са с едри пари, си вземат ресто. С такава каса беше и един хотел с малко ресторантче. Вземаш си кафе, чай, бира, сладкиш и оставяш пари. Видях как собственичката в края на деня преброи парите и издаде касова бележка за общата сума - за счетоводството си.
На остров Мьон обичат изкуството. Там живеят много художници и занаятчии. Навсякъде виждаш магазинчета за бижута - особено от стъкло и сребро, но и от камъчета и мидички; ателиета за плетива, бродерии и дантели; работилници за кошници и панери и керамика. Афишите съобщават за гастролиращи звезди, за 2 дни се разминах с посещението на нашумелия писател Мураками.
Колоритно преживяване за жителите на острова са юлските пазарни четвъртъци. Общината затваря главната улица на Стее за един ден в седмицата и там се настаняват всички, които могат да предложат нещо. Продават се кокошки, зайци, гълъби, сладолед, палачинки, домашно сладко и мед, малиново вино. На всеки ъгъл - „пьолсе“: кренвирш в питка с дресинг (много вкусно!). Има, разбира се, люлки, въртележка, батут, надувни замъци, по дължината на улицата върви „влакче“ с няколко вагона. Опашката пред „спирката“ на каруцата е най-голяма. Два огромни коня разхождат желаещите из града в каросерия за около 30 мин. Най-голям е детският пазар. На него децата продават старите си играчки.
Датското семейство има обикновено 4 деца, но може и повече. Сутрин обичайна гледка е да видиш майката на колело, което тегли двуколка с две деца на яслена възраст, третото седи на багажника, най-голямото е вече на собствено колело и кара пред майка си. Има много ясли в частни домове, в които майката покрай своите деца, отглежда още 1-2. Тази жена получава подготовка в курсове и заплата от общината.
Майките обикновено са на половин работен ден
Ако си на заплата, работодателят задължително ти удържа малка сума „ваканционни“, които ти дава накуп, когато излезеш в отпуска. С това се гарантира почивката и възстановяването на работника. Когато си в колектив и имаш деца до 6 години, първо ти избираш времето си за отпуск, а след това останалите. Също така имаш право на 2 свободни дни по семейни причини. Ако си болен, не ти е нужен болничен. Само съобщаваш по телефона, че ще отсъстваш по болест един ден. И най-интересното е, че с това не се злоупотребява.
Датчаните пътуват много както в чужбина, така и на близки разстояния. Ако тръгнат на гости при приятели, задължително си носят завивките, чаршафите и възглавниците, също и храна. Традиционните и семейни празници събират хората много често. Бях на една сватба, на която всеки поканен дойде с яденето си, подаръци нямаше. Младоженците почерпиха с вино и бира. Където и да бях канена на гости, приготвях и носех  традиционна българска храна, което се цени особено високо. Датчаните винаги се интересуват от твоята националност и особеностите на страната - и то не от възпитание. Съседката Ева веднага разпространи новината, че от листата на дивата лоза могат да се направят „рулца“, които са невъобразимо вкусни. А
собственикът на едно ресторантче поиска рецептата на лютеницата
След като я направихме заедно, той категорично заяви, че ще си я изяде сам, макар че имаше намерение да сервира този „сос“ на гостите.
Датчаните чистосърдечно ме разпитваха за България. Някои бързаха да разкажат как като хипита са минавали през нашата страна на път за Турция, но не им се видяло нито страшно, нито бедно. Други бяха запленени от нашия фолклор. Те много обичат да пеят. Пеят вкъщи, правят хорови формации, членуват в певчески клубове, участват в безброй фестивали. Любопитни са към чуждестранния фолклор, но много тачат собствените си традиции. Дреха с национални елементи - дантела, фуста, сукман, се счита за особено елегантна и красива. Иначе се носят доста семпло - жените са задължително с клин и блузон в различни вариации, мъжете с дънки, ризи и жилетки без ръкав. На острова видях само една жена с обувки с токчета. Там вали непрекъснато, дъждът започва внезапно и спира пак така. Обикновена гледка е да видиш през лятото девойките и жените по потник, дълга пола и гумени ботуши. Непромокаемите дрехи и гумените ботуши са задължителни в датския гардероб.
В Дания много хора пътуват с коли, още повече - с велосипеди. Между градовете пътуват влакове и автобуси. Транспортът е държавен. Но едно нещо направо ме порази - градският транспорт ми предложи възможност да си поръчам автобус по маршрут, непредвиден в редовните линии. Просто се обаждаш по телефона и казваш кога и къде искаш да отидеш. Определят ти начален час, казват ти маршрута и те питат кога ще се връщаш, за да те возят обратно. И всичко това - безплатно! Така, казват, било по-ефективно, вместо да върви всеки ден празен автобус по безлюден маршрут.
Направи ми впечатление, че в градчетата на острова малките магазини затварят в 17 ч, макар че през лятото има бели нощи и слънцето е високо в небето. Работят до 20 ч само големите супермаркети. Традицията в Дания е цялото семейство да се събира на вечеря в 18 часа. След 5 следобед по улиците няма никой. Всеки е у дома си. След като датчанинът е закусил с яйце, шунка, масло, чай, мляко, каша, след като е обядвал сандвич с черен хляб и зеленчуци, кафе - не винаги (които си носи в симпатични кутийки, носят ги и децата в детските градини и училищата), идва време за вечеря. Тогава сядат да се хранят: картофи и печено месо в безброй вариации, салати и сосове, вино и бира, изключително вкусни сладкиши с много шоколад и сметана. Вечерята няма нищо общо с така нареченото здравословно хранене. Но се яде до 7 часа. След това хората излизат на разходка, на плаж (слънцето ще залезе в 11), на концерт. В много барчета има жива музика. Вечерните ресторанти предлагат и невероятен избор на риба. Рибата е култ в Дания - и история, и символ, и храна и същност датска. Рибарите са на особена почит. На прозорците в Дания няма завеси - казват, че така
съседите контролирали рибарските съпруги
надничайки през прозорците да не би тя да приема гости, докато мъжът й е в морето. Истината е, че завесите спират светлината, която от септември до април никаква я няма. Но рибата... Тя е в гербовете, в търговските марки, в рекламите по улиците, във всички ресторанти и магазини. Посетих една пушилня на риба. Прясната риба се почиства и маринова в специални подправки, след това се пуши и вее. Вкусът й няма нищо общо с пушената риба, която ние знаем. Рибата не попада на пазара и в ресторанта направо от морето. Тя първо се изкупува от рибарите в депо, там се контролира санитарно, после се дава на търговеца и кръчмаря. Не можеш да си купиш риба на брега, никой няма да ти продаде. Дали защото често хапват риба, датчаните са толкова рационално и организирано общество?
Копенхаген е същевременно датски и космополитен. Там няма и милион жители, научаваш централните улици, канали и площади след 2-3 обиколки. Улиците са пълни до късно вечерта, особено преди празник. Коледа, Великден и февруарският карнавал са най-любимите празници. Тогава градът е приказно красив - изключително уютен, населен с хора от цял свят, приети от датчаните с пословична толерантност. Там на всеки се дава възможност да се адаптира, като му се обясняват правилата и му се помага да ги разбере и приеме. Датският език е смесица от немски, английски, местни диалекти и изключително сложна фонетика. Но там всеки говори английски (национална политика от началото на 70-те години). Какви са музеите, паметниците, катедралите, парковете, каналите, къде е Малката русалка - това може да се разбере от всеки туристически справочник.
Кристияния - мястото на хипитата и свободните наркотици
е вече туристическа атракция. Разходка из Копенхаген показва различни настроения на столичното лице. Подземните станции на метрото са затворени с прозрачни плъзгащи се врати, които се отварят, само след като влакът е спрял напълно. При това влакът върви автоматично, без да го управлява човек. Билетът ти важи за 1 час. Може да си купиш електронна карта, която регистрираш на датчик на влизане и на излизане. Може да си перфорираш билет, а някои си купуват карти и вкарват номерата им в телефоните си, просто ги показват на контрольора. Но - внимание! - глобите за гратисчии, за неправилно паркиране, за превишена скорост, за нарушение на реда са драстични!. Доказват се със снимка от камера и хитруванията са излишни.
Дания е царството на електрониката. Всички приходи и разходи се отразяват в сметките ти. По електронен път можеш да платиш всичко: такси, данъци, глоби, билети за пътуване и за развлечения, банките са толерантни, можеш да уговаряш забавяне на плащанията. Данъците са много високи, стигат до 60% от печалбите, но не чух някой да се оплаква от това. Датчаните съзнават, че добрият живот трябва да се осигури финасово и вярват на държавата си че ще се погрижи за това.
Едно родно кътче в Копенхаген е
Българският просветен център „Иван Вазов“
Създаден като неправителствена организация, подкрепян от проект на българското Министерство на образованието и науката, центърът организира българско училище за деца и възрастни. Има детска градина, подготвителен и първи клас, както и курс за възрастни за изучаване на български. В центъра се празнуват българските празници, винаги посещавани от посланика Валентин Порязов. А отскоро в дипломатическото представителство работи и русенец - консулът Стефан Стойков.
Мога да разказвам още за кралството, има много удивителни неща от живота на този толкова близък до българите народ. Дали няма нещо вярно в легендата за  северния бог Один по легендата, разказана от русенеца Росен Минев - че той бил българин, останал сам в дългото си пътешествие до северните страни, когото питали „Кой си ти? Къде е племето ти?“, а той отговарял „Един съм, Один. Дойдох и ще направя държава“.