Да застанеш до мъж, който е висок 210 см и тежи 170 кг, е впечатляващо. Особено ако между очите ви има точно половин метър разстояние. Въпреки размерите обаче е приятно да чуеш от световноизвестен спортист говор с роден диалект, да си спомните заедно детството, любящите и грижовни баби, общите познати, тийнейджърските изпълнения и строгите учители.
Преди седмица шампионът бе гост на децата от клуба по волейбол в ОУ „Отец Паисий“ по покана на председателя на „Русе волей клуб“ Стилиян Алексиев. Идеята е малчуганите да развиват спортните си умения и „да не мислят за глупости“, както обяви самият Любо Ганев. Волейболната гордост на Русе е роден на 6 октомври 1965 г. и започва кариерата си от „Дунав“, където му отреждат поста разпределител. В продължение на седем години след като напуска родния си град е част от тима на ЦСКА и пет пъти става шампион на страната. Забелязан и оценен от специалистите, Любо започва своя италиански поход, по време на който публиката му поставя прякора „Лупо“. На италианците им беше трудно да изговарят Любо, а и правеха някаква асоциация с добрия вълк Лупо, известен от анимационните филмчета, припомня големият спортист.
Волейболът ме направи човек
признава за пореден път Любо и споделя, че ако не е бил спортът, със сигурност сега щеше да е някъде назад в социалната стълбица. Тренировките изграждат дисциплина, характер, дават ти увереност в собствените ти сили. Това е удоволствие, което трябва точно така да се приема, за забавление, смята спортистът.
Закалката си получава в русенското спортно училище, където не е сред отличниците, но пък се е старал да научи основните принципи във всяка от науките.
Аз съм твърдо за запазването на спортните училища, тъй като това е мястото, където децата могат да се готвят професионално за големия спорт - обучението е свързано с тренировъчния процес, казва сериозно Любо. За доказателство обяснява, че дори и най-добрият клуб не би могъл да съчетае смените в различните училища на децата и все някой ще отсъства от тренировка - нещо, което не може да бъде наваксано. Там отрано си избираш пътя в живота, допълва той и уточнява, че все пак и той като дете е бягал от училище. Ей така, за спорта и адреналина да не те хванат неподготвен или без домашна работа. 
Животът ми беше много... как да ти кажа - като на хаймана, но благодарение на волейбола влязох в пътя и станах човек, обобщава шампионът.
Всъщност неизброимо много са пакостите, които Любо успява да сътвори в тийнейджърските си години. Една от тях обаче е можела да го отведе за дълго в милицията, ако не била прекъсната навреме.
Бяхме на практика в завод „Георги Димитров“ и в една сенокосачка бях изсипал гайки и болтчета. Като включиха мотора,
те се разхвърчаха, искри навсякъде - абе ужас
но за нас - голям купон. Добре че имаше хора, които да спрат веднага машината, че иначе нямаше да си намеря място в града, разказва Любо. Важното е когато пораснеш, да не правиш подобни глупости, допълва „хайманата“.
За съжаление вече няма какво да го връща често в Русе. Майка му и сестра му дори работят при него в София, но никога не е отказвал покана от старите си русенски приятели. Тези 300 километра разстояние Любо преминава сам, с аудито си - мощно и красиво. Веднага става ясно, че това е неговият автомобил - шофьорската седалка е направо долепена до задната и въпреки това колената му опират волана. Голям човек съм, усмихва се той.
За да достигне тези 170 килограма /пропорционално разпределени, държи отново да уточни Любо/, основен принос има храната - „всичко с месо и без трева“.
Мрази магданоз и обожава свинското със зеле, което майка му Елена най-добре приготвя. Как се контролира обаче такова тегло, при положение че на повечето кантарчета стрелката стига максимум 150? Сложно, лаконичен е Любо и разказва как в един магазин след дълго търсене открил кантарче, за което търговците твърдeли, че е до 180 кг. На всичко отгоре и електронен. „Купих си го с голям мерак. Слагам аз вкъщи батериите, качвам се и какво мислиш, че излиза на дисплея? - Error /грешка/. Оттогава се отказах изобщо да имам вкъщи подобен уред - разчитам на професионалните в залите“. За диета никога не е мислил и е категоричен, че това е мъчение да живееш цял живот като болен и накрая да умреш здрав. Всъщност не - диетата на Любо е с ананас. При нея се яде всичко без ананас, шегува се той.
Още в първите години след като прекрати активната си спортна дейност, Любо Ганев реши да развива бизнес, от който
ако не разбира, то поне ще му служи лично
отвори магазини за дрехи с гигантски размери. Това обаче не потръгнало и на него му станало ясно, че малцина са с физика като неговата. Сега е основен представител за България на японската фирма за спортни принадлежности и екипировка „Асикс“.
Направил съм невероятни ценови предложения за детски отбори и клубни тимове, казва Любо по-скоро като спортист, отколкото като бизнесмен. Постът му на зам.-председател на Българската федерация по волейбол му дава възможност да помага с каквото може и да насочва развитието на младите спортисти.
Животът ми е волейбол и няма начин той да изчезне от сърцето ми. Сърби ме ръката да ударя, но вече зная, че не мога. Спортувам само след 12 ч вечерта, че да не ставам за смях, признава Големият Любо.
За него се знае, че винаги е бил в крак с това, което се случва в страната. По природа е оптимист и вярва, че със сигурност и България ще има своя европейски стандарт.
„Щом съм се върнал, значи не мога без България. Смятам, че с всяка година нещата стават все по-добре. В момента и бизнесът ми върви добре и аз като всеки човек бих искал да има стабилност. В условия на криза си оставаме държавата с най-нисък данък и най-ниско ДДС в Европа. Бих подкрепил всеки политик, който мисли за България, без значение какъв цвят е. Лично аз
никога не бих се занимавал с политика, защото не го умея
Вярно е, че и аз платих по-висока сметка за тока, но разбирам, че дружествата не са виновни - те продават нещо, което не произвеждат и плащат за доставката му. От друга страна се ядосах на информацията, че един от шефовете вземал 100 000 лева заплата. Кой в държавата си го позволява?! Държавата трябва да регулира печалбите на тези монополисти. В договорите им за приватизация ясно пише какво могат и какво не - там контролът липсва. Не съм сигурен обаче дали такъв затегнат контрол няма да доведе до отлив от инвеститори. Това все пак са големи компании, имат големи разходи, но нека не се раздуват“, казва на един дъх като бизнесмен и гражданин Любо.
Освен с метан и „Асикс“, Любо се занимава с производството на ремаркета за транспортиране на природен газ, като и в този бранш е най-големият. Това е причината най-големият русенец да иска сигурност и предвидимост за бизнеса в страната.
Жълтите вестници са пълни със снимки и дописки за това как Любо шета из нощните клубове, спрягат десетки женски имена за негови половинки, разказват за басейна в дома му, в който банските били забранени, има и още куп верни и неверни истории. Неоспорим факт е обаче, че на терена той беше велик - знаеше как да подскаже със знаци на съотборниците си, разбираше погледа на противника, предвиждаше всяко негово действие и истински гореше в играта. Той е един от хората, с които Русе има право да се гордее и да го превърне в своя легенда.