Д-р Пенка Каменова е родена в Русе през 1960 г. Завършила е Английската гимназия, а след това медицина във ВМИ-Плевен. Има специалности „Вътрешни болести“ и „Кардиология“. От 1988 г. работи в МБАЛ-Русе, сега е част от екипа на Четвърто вътрешно кардиологично отделение.

- Д-р Каменова, защо хората със сърдечно-съдови заболявания се чувстват зле през зимата?
- През зимния сезон, когато има ниски температури и известен съдов спазъм, кръвотокът в тялото е забавен. С това и тромбообразуването е с по-висок потенциал. Така рискът от съдови усложнения със сигурност се повишава. Ние в отделението наблюдаваме повишаване на пациентите с такива оплаквания, но статистика не сме водили специално за зимния период.
- Какво трябва да съобразяват в поведението си тези болни?
- При всички положения трябва да контролират кръвното си налягане, макар през зимата това да е по-трудно. Важно е да обръщат внимание и на храните, които приемат в този сезон. Имам предвид като количество и вид. Българската традиция е през зимата да се консумират повече солени храни, туршии, тлъсти меса, алкохол, по-малко плодове - всичко това е неблагоприятно за здравето. Съзнавам, че е трудно на хората с ниски доходи да си набавят ежедневно плодове, но едни сушенки, съхранили лятната си сладост, фибри и витамини, вършат много добра работа. През лятото голяма част от хората сами си произвеждат зеленчуци и плодове, а и на пазара са на достъпни цени. Сега положението е друго - цитрусови плодове има, но и те са скъпи.
Движението, което е друг важен фактор, също е намалено през зимата. Ходенето пеша е много по-малко, особено по заледените улици. Говоря за дозирани разходки, които не водят до преумора и задъхване. Затова и винаги казвам на нашите пациенти да се движат толкова, че да им доставя удоволствие. Много хора смятат, че се предпазват от усложнения, като се затварят у дома си. При тях се появява друг проблем - в следобедните часове стават тревожни и покачват кръвното налягане от безпокойството, което изпитват. Най-често това са самотни хора. Вярно е, че ледът е друг опасен за тях фактор, но пък не са толкова много заледените дни в годината, за да се стои цяла зима у дома.
- Има ли зимна доза на лекарствата, които са за регулиране на кръвното?
- Личното ми мнение е, че трябва да има корекции в дозите, тъй като през лятото е топло, потим се повече, губим повече течности и соли през кожата и кръвното естествено пада. През зимата пък трябва да се увеличат дозите на лекарствата за хипертоници, тъй като от студеното време се стесняват съдовете и има съдов спазъм.
- Какво точно е този спазъм?
- Това е естествена способност на съдовете да се свиват при студено, а да се отпускат при топло и така се адаптират към средата. Ако човек излиза по-често навън, този тренинг е добър за съдовете. Ако не излиза, рязкото охлаждане може да доведе до по-драстичен спазъм. Това, разбира се, не означава инфаркт. Тази диагноза често е в следствие на много фактори, част от които действат с години, но и моментни такива. Ако за предразполагащите фактори знаем достатъчно, то за моментните отключващи фактори медицината няма точни отговори.
- Сега е обявена грипна епидемия. Как влияе този вирус на сърдечно болните?
- В някои научни изследвания грипният вирус също се обвинява за отключващ фактор в образуването на тромби в съдовете. Грипният вирус е много изменчив и е трудно да се преборим с него. Има статистика, че пациентите, които са прекарали вече някакъв сърдечен инцидент и са се имунизирали, понасят много по-леко грипа. Тежки са и усложненията като пневмонии, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения и не рядко смърт. Над 200 проучвания има, които доказват ползата от ваксинациите точно при тези пациенти. Съветвам близките на хора със сърдечно-съдови проблеми да ограничават контактите, ако са болни. Пак стигаме до консумирането на повече плодове и зеленчуци, които изграждат витаминна защита на организма.
- Какъв тип хранене препоръчвате?
- Аз не съм диетолог, но е редно поне веднъж седмично в менюто да присъства рибата, две яйца, поне един плод на ден, туршиите да се изключат при възможност, твърдият алкохол да е не повече от 50 мл дневно, вино - 250 мл и 500 мл бира, а червените меса да се ограничат до един път седмично за сметка на белите меса.