- Кога обикновено се вижда чудовището, приятелю?
- Най-често след петото двойно уиски, сър!
Това е един от десетките сполучливи анекдоти за Неси - Прочутото чудновато и страховито същество от шотландското езеро Лох Нес, което и днес продължава да вълнува умовете и да привлича хиляди туристи.
За първи път чудовището от Лох Нес се споменава в житието на свети Колумбус точно преди 1450 години - на днешния 22 август през 565 година. Тогава се показало пред група молещи се християни и дори нападнало бъдещия светец, но когато събратята му се прекръстили, то се скрило в дълбините. И това според житиеписеца е сигурен знак, че в езерото живее нечестива сила.
Исторически погледнато обаче, присъствието на странното езерно същество започва да се отбелязва в хрониките на шотландците през 16-и век, когато според местните жители под повърхността се движело „нещо голямо“. Но 
истинската истерия около непознатия обитател на Лох Нес започва през 30-те години на XX век
На 2 май 1933 година местният вестник „Инвърнес куриер“ пуска кратка дописка под сензационното заглавие „Странното същество от Лох Нес“. С малко думи, но с много въображение репортерът разказва за наличието на огромно създание във водите на езерото. Според автора свидетели били видели и самия обитател на тъмната бездна.
Неочаквано от никого публикацията действа като стартов пистолет на приклекнали за спринт атлети. В страната и чужбина се надига огромен интерес, усърдно подклаждан от вестниците. Учени и търсачи на сензации окупират малкото градче Инвърнес с надеждата да съзрат митичното създание. Те обаче така и не успяват да го видят със собствените си очи и с помощта на въображението си раздуват до неузнаваемост историята.
Така Неси прави своя дебют в света на медиите. Снимки и кратки филми с недоказана стойност поставят под все по-голямо съмнение истинността на неговото съществуване.
Като най-достоверни се смятат няколко кадъра от филма на Тим Дисдейл
който през 1960 година запечатва с камерата си нещо с размерите на малка лодка, плуващо във водите на езерото. За почитателите на Неси това е неопровержимо доказателство за неговото присъствие, но за скептиците си остава лодка. 
През 1998 година Ричард Картър, друг ловец на Неси, го опровергава. Не са малко и книгите, писани за знаменитото шотландско чудовище.
Констанс Уайт и Рупърт Гоулд достигат до свое мнение по въпроса след няколко години на наблюдение и интервюта със свидетели. Дори през 60-те години на века се учредило Бюро за разследвания на Лох Нес, което да се занимава сериозно с проблема за тайнственото водно същество. Неговите служители 
разлепят из града обяви, че се търсят надеждни свидетели
на появата на езерното същество.
Многобройните доброволци обаче не успяват да докажат тезите си и след няколко години дружеството се разпуска. 
Сър Питър Скот, писател и учен в областта на естествените науки, също има сериозен принос за доказване наличието на чудовището.
Все пак науката е категорична. Няма безспорни доказателства, че под повърхноста на тихите езерни води има нещо. 
Според Ейдриан Шейн, прекарал последните 25 години в дирене на митичното животно, заблудата идва от това, че повърхностният слой на водата на Лох Нес променя температурата си, докато в дълбините си тя е постоянна. Освен това движението на вълните е противоположно на това на по-студените пластове и именно тук се корени обяснението на феномена.
Историята на изследванията на тайнствените води е пълна и с немалко комични моменти
Мармадюк Уетерел е първият, който научно се опитва да докаже тезата си за съществуването на Неси. През 1933 г. той поставя началото на многогодишните си усилия в тази област. Като свой връх той определя отпечатъка от стъпалото на търсеното същество, което открива на брега. Ученият го предава на Британския национален музей по естествена история, но там го отрезвяват с твърдението, че това е стъпка на хипопотам. Откъде пък той се е взел в Шотландия, така и не става ясно. Ентусиастът става за смях, но скоро отново се включва в подобно начинание и попада в хрониките на вестниците.
Следващата година и сър Едуард Монтейн, президент на британската застрахователна компания „Ийгъл Стар“, започва своето проучване на тайнственото езеро. Той наема 20 безработни мъже със задачата да следят за каквато и да е промяна на повърхността му и да заснемат евентуалните появи на Неси. В продължение на 5 седмици постовете край брега дебнат в очакване на сензация.
Дори крал Джордж Пети се заинтересува от начинанието
на бизнесмена и често се обажда да провери как върви работата.
Един от начините, с които новоизлюпилият се учен смята да предизвика появата на търсеното същество, е чрез електрошокови вълни. Местните хора обаче се възпротивяват заради останалите представили на фауната в езерните води.
Освен това са направени много снимки, които по-късно се оказват безполезни за изпълнението на поставената задача пред екипа изследователи.
През 60-те години представители на университетите Кембридж и Оксфорд също се включват в проучването на езерото. Те използват ехографски апарат, който пускат на дълбочина 47 метра. Резултатите са отрицателни с изключение на две проби, регистрирали силен ехосигнал.
През 1972 година голяма фирма, производител на уиски, обявява 
награда от 1000 долара за този, който докаже съществуването на чудовището Неси
и го покаже живо и ненаранено. Тя така и си останала неполучена.
Безусловно американецът Робърт Райнс е един от малцината, които наистина успяват да реализират амбициите си. През 1972 година той и сътрудниците му наемат най-модерна за времето си техника и се насочват към езерото.
Те използват подводни камери и друга апаратура и
засичат в дълбините на Лох Нес силует на същество, което прилича на кит и има продълговата глава
То било следвано от друго подобно водно страшилище с тумбесто тяло. 
По стечение на обстоятелствата именно този предполагаем контур съвпада с направените дотогава фотографии на странния обитател на езерото. Поощрен от успеха си, ученият се отдава изцяло на усилията си да разкрие Неси, но така и не постига мечтания голям пробив.
Нови експедиции през 1993 и 1995 година на Ейдриан Шейн също регистрират необичайно силни сигнали от дъното на езерото. Неговите усилия обаче се съсредоточават в проучването и на останалите животински форми във водния басейн.
Досегашните неуспехи не отказват хилядите туристи, които всяка година идват в Инвърнес, за да зърнат шотландската знаменитост. 

На брега на легендарното езеро има музей, посветен на чудовището
в който са подредени експозиции с предполагаеми доказателства за неговото съществуване и макети на Неси. Дори можете да се спуснете в дълбините на Лох Нес със специално оборудвана като лаборатория миниподводница.
Затова неслучайно митичното същество се радва на голяма почит. Помага и рекламната кампания в подкрепа на тайнствения обитател на водите на Нес - можете да си купите копия от снимки с размътения му силует, да се облечете в пуловер с неговото лого или да пиете чай в кафене със същото име.
Тайната на неговото съществуване е също толкова заинтригуваща, както тази на Снежния човек. Но дори и да си остане само шотландска легенда, Неси няма да изгуби нищо от очарованието си. Изглежда хората искат да вярват в него.
Гост от далечното минало?
Всъщност нерядко сонарите в Лох Нес дават странни данни за огромни тела, носещи се под водата, които, съчетани с многото любителски снимки и безбройните свидетелства, подсказват, че нещо в езерото наистина има.
Въпросът е: какво може да е то и защо никой не го е хванал?
Последното е лесно обяснимо. Според всички гмуркали се в него водолази Лох Нес е едно от най-зловещите места в света. Водите са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна - над 200 метра. В такъв воден басейн би могло да се скрие всичко, изчислено е, че дори великият часовник Биг Бен би бил напълно потопен.
Но какво ли би могло да се крие? Ако наистина има чудовище, какво същество би могло да е то?
Най-популярната теория е, че в езерото живее плезиозавър. Това са големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава, като такива описания на Неси има много. Това е и най-вълнуващата теория, тъй като дава възможност нещо да е оцеляло след катастрофата преди 65 милиона години.
Дали обаче е възможно плезиозавър да живее в Лох Нес? Някои учени спорят, че той не би издържал в толкова студени води. Разкопки обаче показаха останки от плезиозавър в Австралия отпреди 120 милиона години - тогава, когато най-малкият континент е бил покрит с лед.
Други казват, че той няма да има какво да яде. В Лох Нес обаче има мигриращи сьомги в големи количества. В САЩ тези миграции хранят цели семейства мечки гризли, стоящи край потоците. Може би и Неси би могъл да хапва сьомга.
Третият и най-сложен въпрос обаче е как и защо създанието се е измъкнало от холокоста отпреди 65 милиона години.
Тук отговор няма. И затова някои смятат, че Неси не е динозавър, а гигантска змиорка. Змиорки в езерото има бол, но могат ли някои да пораснат толкова грамадни? Традиционните учени клатят отрицателно глава, но пък те така са правили и за калмарите, а са били опровергани.
Една голяма змиорка би приличала на плезиозавър - тя е влечугоподобна на вид, има грозна зъбата глава и перки отстрани.
Друга риба, за която вече се знае, че може да мине 8 метра, е есетрата. В нея обаче няма нищо змийско, а тези моменти са преобладаващи в описанията на очевидците. Ала и тя има перки, а гледана отгоре може да наподоби влечуго.
Любопитно е, че подобни на Неси създания са виждани и в други езера по целия свят или в морето. Това са Моргар, Чампи (който даже е защитен от закона), Тианчи, Мокеле Мбембе, Огопого и т.н.
Но напълно е възможно тези създания да са просто съвременни митове - нещо, в което хората имат нужда да повярват.
Безспорен факт е, че Неси не е просто едно загубено във времето водно същество. То е част от очарованието на Шотландия и съперничи на Годзила и на опасната змия анаконда по ролите си в киното и появите си по страниците на вестниците.
По материали от Интернет