Компактен, високотехнологичен, мощен, тих и много икономичен. Това е днес дизеловият двигател, който работи в стотици милиони автомобили и кораби по света. За да стигне до тези характеристики, той върви по 120-годишен път и продължава напред, като непрекъснато се развива и усъвършенства. Граници за това няма. В момента е актуална системата за впръскване на горивото под налягане комън-рейл, но и тя не е таванът на развитието и вероятно скоро ще видим друга иновация.
Официалното начало на дизеловата технология е поставено на 23 февруари 1893 година, когато Имперското патентно бюро в Берлин го регистрира под името „Метод и апарат за преобразуване на висока температура в работа“. Носител на патента е Рудолф Кристиан Карл Дизел.
Рудолф Дизел е роден на 18 март 1858 година.
Той е германец, но идва на белия свят в Париж
където семейството му се мести от баварския град Агсбург в търсене на по-добър живот. Баща му отваря във френската столица малка кожарска фирма, но не забогатява. Въпреки това работи упорито и поддържа желязна дисциплина както във фирмата, така и в дома си. Така Рудолф расте в дом със строги норми и тежки наказания. Показателен е дори само един факт. Бащата на момчето го уличава три пъти в лъжа - дребна, невинна, детска, но лъжа. За да изкорени този порок от сина си, бащата го заставя да ходи на училище с табелка „Аз съм лъжец“. В тази среда възможностите са две - или стоящия на прага на юношеството младеж да закали до стоманеносиньо характера си, или да се пречупи и да се превърне в безволев и нерешителен роб на бащината си воля. Рудолф показва сила и тръгва по първия път.
Двубоят между баща и син е прекратен от избухналата през 1870 година Пруско-френска война, която отново изпраща семейство Дизел на път. Родителите заминават за Лондон, а 12 годишният
Рудолф се връща към семейните корени в Аугсбург
където го приема братът на баща му. Две години по-късно племенникът вече учи в занаятчийско училище в града, което завършва с отличие и получава стипендия да продължи образованието си в Техническият университет в Мюнхен. През 1880 година младият Дизел вече е инженер, а като един от отличниците на випуска си веднага е назначен на работа във фабриката за производство на охладителна техника на Карл фон Линде.
Макар че е далеч от задълженията му във фабриката, 22-годишният техничар вече е изучил четиритактовия двигател на сънародника си Николаус Ото. По това време той все още работи с газ, бензинът ще се появи в горивните му камери през 1884. Рудолф вижда големите възможности на двигателя с вътрешно горене, но според него трябва да се намери алтернативен мотор с по-висок коефициент на полезно действие /КПД/. След много изчисления, чертежи и експерименти Дизел показва първия си прототип в началото на 90-те години на 19 век. Той е задвижван от фракция на петрола, която е по-тежка от бензина и до този момент е почти неизползваема в индустрията. Това е първообразът на нафтата, разбира се, доста примитивен и нискокачествен. Но това не е беда, тъй като новият двигател е бил предназначен за изгаряне на растителни масла. Рудолф Дизел
сякаш е надникнал в бъдещето
Той бил уверен, че петролните горива непрекъснато ще поскъпват и подкарал първия си двигател с фъстъчено масло. Нещо да ви напомня за днешния биодизел?
Новият двигател използва два пъти по-ефективно топлинната енергия в сравнение с най-добрата парна машина от това време. Той обаче има същия недостатък на парните машини - прекалено е голям и тежък, затова не е конкурент на бензиновия двигател при зъдвижването на автомобили. Въпреки това потенциалът му е очевиден и в него инвестират две знакови германски компании - на Фридрих Круп и братя Зулцер.
Първият функциониращ двигател е направен от Дизел в Аугсбурсгските машиностроителни заводи през 1897 година.
Мощността му е 20 конски сили при 172 оборота в минута
КПД 26.2% при тегло пет тона. Тези параметри превъзхождат с много съществуващите двигатели на Ото с КПД 20% и корабните парни турбини с КПД 12%, което предизвиква незабавен интерес от промишлеността. Така на 1 януари 1898 година е основан първият завод за производство на дизелови двигатели и следват още много първи неща в тази сфера.
Първият кораб с дизелов двигател е построен през 1903 година.
Първият мотор с компактни размери за локомотиви и камиони излиза през 1908 година.
Първият презокеански кораб с два дизелови мотора е пуснат на вода през 1911 година и това е „Зеландия“, а малко по-късно двигателят започва да се монтира в подводниците.
Първият сериен лек автомобил с дизелов агрегат е пуснат през 1936 година от „Даймлер-Бенц“ и това е „Мерцедес-Бенц 260D“.
Благодарение на откритието си Рудолф Дизел става завидно богат човек и след като вече не трябва да мисли за хляба, се отдава на осмисляне на света. Така се ражда
социалната му теория „Солидарност“
В нея Дизел развива идеята за общество, в което повечето членове имат свой дребен бизнес. Този тип общество няма да премине през революции, въстания, бунтове и жертви, а е обречено на просперитет, счита авторът и дотолкова вярва в красивата си, но наивна утопия, че пропилява почти цялото си състояние за пропагандиране на своята „Солидарност“. Така богатият мислител стига почти до банкрут. И тъкмо когато се отказва от социалните експерименти и започва отново да се занимава с техника и инвестиции в търсене на обратния път към икономическия просперитет, всичко внезапно свършва.
През октомври 1913 година Дизел тръгва за Англия с кораба „Дрезден“, но никога не слиза на Острова. През нощта на 29 срещу 30 септември изчезва от палубата и смъртта му във водите на Ламанша се превръща в
скандална загадка с шпионски привкус
Всички световни вестници печатат една и съща новина: изчезването на Рудолф Дизел. Прочутият изобретател сякаш се изпарява във въздуха. Плъзват всякакви догадки. Версията за самоубийство изглежда твърде неубедителна.
Ето какво е безспорно установено за последната вечер в живота му. Преди лягане Дизел поръчва на стюарда да го събуди в 6,15 часа сутринта. Сгъва грижливо дрехите си и ляга да спи. Когато момчето идва да го събуди, каютата е празна. Дрехите му все така са на леглото, а останалите вещи са изрядно подредени на шкафчето. След претърсване на кораба охраната излиза със заключение, че прочутият германец е скочил зад борда.
Семейството му обаче веднага опровергава тази версия: той нямал никакви сериозни проблеми, бил влюбен в жена си Марта и доволен от работата, славата и парите си. С две думи - точно в този момент имал всички основания да се радва на живота и нито един повод да се оплаква от съдбата. Освен това версията за самоубийство противоречала на неговия хладнокръвен и трезв характер. Затова е лансирана втора версия: че Дизел излязъл за малко да подиша чист въздух, но получил сърдечен пристъп и припаднал във водата. И това обаче се оказва лъжлива следа: малко по-късно личният му лекар заявява, че инженерът нямал никакви проблеми със здравето, още по-малко такива, които да причинят припадък.
По-късно се появява
конспиративната теория на британския историк Уилям Блекуел
че Дизел вероятно е пътувал към Англия, за да продаде военни тайни на британците, до които е имал достъп като част от екип за разработка на ново оръжие, а Германия не може да позволи това на фона на нажежаващата се предвоенна обстановка. В подкрепа на тази теория се сочат имената на двама пътници на борда на „Дрезден“, регистрирани под имената Джордж Грейс и Алфред Лъкман. Те настойчиво търсели компанията на Дизел и се сближили много с изобретателя. Предположенията са, че във фаталната нощ са го поканили да изпушат по една късна пура, която завършила с хвърлянето на германеца във водата. Тази версия се подхранва от изчезването вдън земя на Грейс и Лъкман веднага след акостирането на кораба в Англия.
Привърженик и шумен застъпник на немската следа е и набиращият все по-голяма популярност Уинстън Чърчил. Така или иначе нищо не е доказано.
Времето постепенно покрива със забрава загадките, но оставя на света огромното наследство на Рудолф Дизел - двигателят, без който съвременният свят изглежда немислим.