Убийство на третокурсник в Механотехникума навръх Трифон Зарезан през далечната 1980 година шокира русенци. Младото момче е открито в локва кръв в снега до пасарелката над жп линията, по която ежедневно десетки жители от новоизградените квартали „Дружба“ минават на път към центъра или за работа. Хората се страхуват да минават по тъмно оттам, защото след убийството на 17-годишното момче плъзва слух, че върлува бандит, който напада за пари и ако някой откаже да му даде левчетата си или ценните предмети в себе си, той го убива с нож. Заради нарастващата масова психоза милицията впряга в разкриването на убиеца целия си ресурс. Благодарение на професионалния нюх на млад оперативен работник за три дни бандитът е заловен.
Синята лампа се завърта навръх лозарския празник 14 февруари около полунощ
Тогава зимата беше много люта и падналият сняг в града достигна 50-60 см, спомня си криминалист, който същата година е постъпил на работа в милицията като оперативен работник. След сигнал за убит човек на място отива оперативна група със съдебен лекар и в пряспа до мостчето е открит труп на момче.
Първоначалният оглед показва, че тийнейджърът има рана в лявото слепоочие. Непосредствено до него обаче стърчат остри железа, върху които той вероятно е паднал. Сърцето му обаче е пронизано с нож и няма съмнение, че в случая става въпрос за убийство. 
Тялото е транспортирано до Съдебна медицина за аутопсия. Резултатът от нея показва, че момчето е издъхнало от раната в сърцето. Но раната в слепоочието предхожда смъртоносния удар в сърцето. Доказателствата сочат, че момчето първо е паднало, при което желязо е пробило главата му в областта на лявото слепоочие, и след това остър предмет, вероятно нож, е забит в сърцето му. Открит е и алкохол в организма на жертвата. 
Установено е, че мъртвото момче е на 17 години и е ученик в трети курс в Механотехникума. Наличието на алкохол подсказва на оперативния работник, че то е било на почерпка за лозарския празник някъде над гарата, а на връщане към града е тръгнало по пасарелката.
Мястото на убийството е огледано както вечерта, така и на другия ден, но нож не е открит
След 10 часа сутринта в милицията идва съученик на убитото момче, който повдига завесата на разигралата се драма. Той разказва, че двамата са били при свои съученици в „Дружба“, за да се почерпят за празника. Около 23 часа двете момчета си тръгнали, но точно до пасарелката били пресрещнати от тумба пияни цигани. Един от тях ударил с юмрук 17-годишното момче, то паднало върху острото желязо, което се забило в главата му, и започнало да издава хъркащ звук. Съученикът му се уплашил, хукнал да бяга по снега по надолнището към жп линията, спънал се, паднал, пързулнал си до релсите, там се изправил и по тях побегнал към Централна гара. След него хукнали двама от циганите, но изпитият алкохол явно им бил в повече и те не успели да го настигнат. Така успял да се спаси. На другия ден в училище разбрал, че приятелят му е мъртъв, и веднага дошъл в милицията да разкаже какво е станало.
На крак е вдигнат целият наличен състав на милицията, сформиран е щаб, в който всекидневно се докладва събраната по случая информация, тъй като убийството става обществено достояние. Оперативният работник обаче се усъмнява, че
убийството може да е дело на група роднини цигани от турски произход, в която има изявени престъпници
Те създават респект сред по-младите, тъй като са изпечени бандити, и винаги налагат своето.
Случаят обаче е прехвърлен на двама оперативни работници, които отговарят за „Дружба 1“. Младият криминалист им насочва вниманието към циганския клан и след това се заема с други свои задачи. По неговия съвет двамата милиционери отиват на проверки, но не след дълго се връщат и докладват, че заподозрените нямат участие в убийството.
Нещо обаче гложди отвътре оперативния работник и той решава сам да провери версията на циганите. Той започва да събира доказателства за тях, защото вътрешното му убеждение му казва, че те имат пръст в убийството на момчето. Отива в махалата и намира хора, които му разказват, че същата вечер шестима цигани са чакали техен роднина войник да се върне с влака в отпуск. Криминалистът хваща нишката и започва да разплита историята. Оказва се, че нея вечер заради натрупания сняг влакът закъснява. Компанията сяда в ресторанта на гарата да се почерпи за Трифон Зарезан. Черпи се здраво. След като влакът пристига и войникът слиза, седмината тръгват за махалата и минават по пасарелката. Там те срещат двете момчета и понеже са в алкохолна еуфория, подсилена от радостта за завърналия се войник, налитат без всякаква причина на учениците.
Третият ден от разследването е събота, но заради убийството в милицията се работи извънредно и оперативният работник успява да убеди началниците си да приберат в ареста хората от роднинската група.
На разпита първите двама признават всичко, но не става ясно кой е забил ножа в сърцето на момчето
Ясен е обаче циганинът, който го удря с юмрук и то пада върху желязото. Става ясно още, че един от участвалите в кървавата трагедия цигани е на гости в кв.“Сливница“ в Сливо поле, където може би се крие. Оперативният взема колегата си и със служебната волга отиват в Сливо поле. 
Кварталният отговорник за „Сливница“ им оказва пълно съдействие, завежда ги до къщата, където се крие издирваният, и заедно с още няколко негови колеги я обграждат от всички страни. 25-годишният мъж излиза с вдигнати ръце от къщата и още в колата си признава всичко. Твърди, че не са искали да нападат никого, а само да посрещнат братовчеда. По пасарелката той се движел малко след тумбата с войника и затова не разбрал кога негов роднина, който бил тартор на клана, ударил момчето. 10 метра след мястото, където момчето паднало на земята, тарторът се обърнал към него и му наредил:
„Я се върни и му удари ножа, защото ако оживее и ни хванат, всички отиваме в пандиза“
Думата на тартора е закон в клана и 25-годишният ром, който носи нож в себе си, се връща и го забива в сърцето на момчето, което още хърка в агонията си. След това циганинът изхвърля ножа в района на старата пашкулена фабрика, където сега е бензиностанция „Шел“. Затова оръжието на убийството не е открито на мястото, където е намерен трупът. Оперативният работник го пита „Добре де нали във вас идваха полицаи, защо не разбраха, че ти си убиеца“. А той отговаря „Идваха и аз замръзнах от страх, но те така ми зададоха въпросите си, че аз успях да ги преметна и така се отървах и заминах да се скрия за известно време при роднини в Сливо поле“.
Убиецът е осъден на разстрел, а тарторът подбудител е вкаран в затвора за 10 години. Присъди получават и останалите четирима цигани, включително и войникът.
Разкриването на това убийство стана възможно благодарение на това, че тогава много се държеше да се изучава животът на криминалния контингент, казва  бившият криминалист. В случая нямаше нито доказателства, нито свидетели и разкриването на извършителя щеше да е много трудно без това, спомня си професионалистът. Ясно е, че в случая убийството е по хулигански мотиви, най-вероятно от изпития алкохол, и не е замислено предварително. Събраната информация за бита и порядките в тези затворени групи обаче насочват криминалиста именно към този клан, чиито членове са доказали, че се смятат за недосегаеми и винаги налагат своето чрез бой. 
Две години по-късно през лятото в милицията се получава сигнал, че в района на местността Караач има спрял трактор, а водачът лежи мъртъв до него, пронизан от куршум в главата. Шофьорът е разпознат веднага, тъй като има досие в милицията като криминално проявен. Той е на 55 години и се казва Йордан. Въпреки криминалните си прояви, Данчо е семеен, има двама големи синове и с трактора си изкарва прехраната, като оре земята на хората в ДСЗ и Караач. Започва оперативно-следствената работа. Мястото е огледано от следовател и криминалист.
До трупа е намерена гилза, която показва, че е изстреляна от карабина
Други доказателства обаче не са открити. Проверката продължава в ресторант „Русенско ханче“, който е малко след отбивката за Караач. От разпита на персонала става ясно, че заведението е наело оркестър с млада певица. Установено е, че момичето става любовница на бай Станчо, който е полски пазач и има служебна пушка. Той е съсед на Йордан и така певицата се запознава с един от синовете му. Влюбва се в него и напуска бай Станчо, който е на доста години повече от нея.
В първия момент веднага ми мина мисълта, че убиецът е бай Станчо, защото той беше близък до тогавашната власт в Русе, мислеше, че всичко му е позволено, а след като синът на криминално проявения Йордан тръгва с гаджето му, това е удар, който той не може да преживее, защото му посяга на авторитета, обяснява криминалистът, който поема случая. Горският пазач е задържан и  отведен на разпит в милицията.
Беседата протича трудно, тъй като в началото
бай Станчо започва да заплашва криминалиста с имена на видни личности по това време в Русе
Спокойствието на разследващия обаче го изважда от равновесие и в момент на ярост той се издава.
Една сутрин той вижда, че Йордан тръгва с трактора си за Караач и по пряка пътека стига до нивата, която ще оре. Там между двамата избухва скандал, при който бай Станчо сваля пушката си от рамо, насочва я към Йордан и го прострелва в главата.
Убиецът е вкаран в ареста. След известно време големец в града го съветва да изтъкне версията, че е извършил убийството при самозащита. Пред следователя горският пазач доразвива историята, като казва, че като започнали да се карат, Йордан взел щанга от трактора и тръгнал заплашително към него. Чак тогава той вдигнал пушката и го прострелял смъртоносно. Щангата обаче не е открита на местопрестъплението и лъжата бързо е изобличена.
Стига се до съд, като в залата се срещат две страни - едната от местната власт, която се стреми да защити бай Станчо, другата от разследващи, които искат да го уличат в убийството. Доказателствата обаче са неопровержими и горският пазач е осъден на затвор.
Там той не мирясва и се опитва да накисне оперативния работник чрез друг затворник
В килията бай Станчо лежи с русенски бандит. Той успява да го накара да напише жалба срещу криминалиста и колегата му, че при разкриване на неговото престъпление двамата са употребили сила и така са изтръгнали показанията му. В съда обаче като вижда криминалиста, затворникът започва да се извинява и признава, че това е измислица на бай Станчо.
Съдбата на бай Станчо е нерадостна. В затвора бившият горски се разболява, дори се налага  да му отрежат двата крака и впоследствие умира.