Нож в сърцето довършва ученик в агония от пробит с желязо череп
Синята лампа се завърта навръх лозарския празник 14 февруари около полунощ
Тогава зимата беше много люта и падналият сняг в града достигна 50-60 см, спомня си криминалист, който същата година е постъпил на работа в милицията като оперативен работник. След сигнал за убит човек на място отива оперативна група със съдебен лекар и в пряспа до мостчето е открит труп на момче.
Първоначалният оглед показва, че тийнейджърът има рана в лявото слепоочие. Непосредствено до него обаче стърчат остри железа, върху които той вероятно е паднал. Сърцето му обаче е пронизано с нож и няма съмнение, че в случая става въпрос за убийство.
Тялото е транспортирано до Съдебна медицина за аутопсия. Резултатът от нея показва, че момчето е издъхнало от раната в сърцето. Но раната в слепоочието предхожда смъртоносния удар в сърцето. Доказателствата сочат, че момчето първо е паднало, при което желязо е пробило главата му в областта на лявото слепоочие, и след това остър предмет, вероятно нож, е забит в сърцето му. Открит е и алкохол в организма на жертвата.
Установено е, че мъртвото момче е на 17 години и е ученик в трети курс в Механотехникума. Наличието на алкохол подсказва на оперативния работник, че то е било на почерпка за лозарския празник някъде над гарата, а на връщане към града е тръгнало по пасарелката.
Мястото на убийството е огледано както вечерта, така и на другия ден, но нож не е открит
След 10 часа сутринта в милицията идва съученик на убитото момче, който повдига завесата на разигралата се драма. Той разказва, че двамата са били при свои съученици в „Дружба“, за да се почерпят за празника. Около 23 часа двете момчета си тръгнали, но точно до пасарелката били пресрещнати от тумба пияни цигани. Един от тях ударил с юмрук 17-годишното момче, то паднало върху острото желязо, което се забило в главата му, и започнало да издава хъркащ звук. Съученикът му се уплашил, хукнал да бяга по снега по надолнището към жп линията, спънал се, паднал, пързулнал си до релсите, там се изправил и по тях побегнал към Централна гара. След него хукнали двама от циганите, но изпитият алкохол явно им бил в повече и те не успели да го настигнат. Така успял да се спаси. На другия ден в училище разбрал, че приятелят му е мъртъв, и веднага дошъл в милицията да разкаже какво е станало.
На крак е вдигнат целият наличен състав на милицията, сформиран е щаб, в който всекидневно се докладва събраната по случая информация, тъй като убийството става обществено достояние. Оперативният работник обаче се усъмнява, че
убийството може да е дело на група роднини цигани от турски произход, в която има изявени престъпници
Те създават респект сред по-младите, тъй като са изпечени бандити, и винаги налагат своето.
Случаят обаче е прехвърлен на двама оперативни работници, които отговарят за „Дружба 1“. Младият криминалист им насочва вниманието към циганския клан и след това се заема с други свои задачи. По неговия съвет двамата милиционери отиват на проверки, но не след дълго се връщат и докладват, че заподозрените нямат участие в убийството.
Нещо обаче гложди отвътре оперативния работник и той решава сам да провери версията на циганите. Той започва да събира доказателства за тях, защото вътрешното му убеждение му казва, че те имат пръст в убийството на момчето. Отива в махалата и намира хора, които му разказват, че същата вечер шестима цигани са чакали техен роднина войник да се върне с влака в отпуск. Криминалистът хваща нишката и започва да разплита историята. Оказва се, че нея вечер заради натрупания сняг влакът закъснява. Компанията сяда в ресторанта на гарата да се почерпи за Трифон Зарезан. Черпи се здраво. След като влакът пристига и войникът слиза, седмината тръгват за махалата и минават по пасарелката. Там те срещат двете момчета и понеже са в алкохолна еуфория, подсилена от радостта за завърналия се войник, налитат без всякаква причина на учениците.
Третият ден от разследването е събота, но заради убийството в милицията се работи извънредно и оперативният работник успява да убеди началниците си да приберат в ареста хората от роднинската група.
На разпита първите двама признават всичко, но не става ясно кой е забил ножа в сърцето на момчето
Ясен е обаче циганинът, който го удря с юмрук и то пада върху желязото. Става ясно още, че един от участвалите в кървавата трагедия цигани е на гости в кв.“Сливница“ в Сливо поле, където може би се крие. Оперативният взема колегата си и със служебната волга отиват в Сливо поле.
Кварталният отговорник за „Сливница“ им оказва пълно съдействие, завежда ги до къщата, където се крие издирваният, и заедно с още няколко негови колеги я обграждат от всички страни. 25-годишният мъж излиза с вдигнати ръце от къщата и още в колата си признава всичко. Твърди, че не са искали да нападат никого, а само да посрещнат братовчеда. По пасарелката той се движел малко след тумбата с войника и затова не разбрал кога негов роднина, който бил тартор на клана, ударил момчето. 10 метра след мястото, където момчето паднало на земята, тарторът се обърнал към него и му наредил:
„Я се върни и му удари ножа, защото ако оживее и ни хванат, всички отиваме в пандиза“
Думата на тартора е закон в клана и 25-годишният ром, който носи нож в себе си, се връща и го забива в сърцето на момчето, което още хърка в агонията си. След това циганинът изхвърля ножа в района на старата пашкулена фабрика, където сега е бензиностанция „Шел“. Затова оръжието на убийството не е открито на мястото, където е намерен трупът. Оперативният работник го пита „Добре де нали във вас идваха полицаи, защо не разбраха, че ти си убиеца“. А той отговаря „Идваха и аз замръзнах от страх, но те така ми зададоха въпросите си, че аз успях да ги преметна и така се отървах и заминах да се скрия за известно време при роднини в Сливо поле“.
Убиецът е осъден на разстрел, а тарторът подбудител е вкаран в затвора за 10 години. Присъди получават и останалите четирима цигани, включително и войникът.
Разкриването на това убийство стана възможно благодарение на това, че тогава много се държеше да се изучава животът на криминалния контингент, казва бившият криминалист. В случая нямаше нито доказателства, нито свидетели и разкриването на извършителя щеше да е много трудно без това, спомня си професионалистът. Ясно е, че в случая убийството е по хулигански мотиви, най-вероятно от изпития алкохол, и не е замислено предварително. Събраната информация за бита и порядките в тези затворени групи обаче насочват криминалиста именно към този клан, чиито членове са доказали, че се смятат за недосегаеми и винаги налагат своето чрез бой.
Две години по-късно през лятото в милицията се получава сигнал, че в района на местността Караач има спрял трактор, а водачът лежи мъртъв до него, пронизан от куршум в главата. Шофьорът е разпознат веднага, тъй като има досие в милицията като криминално проявен. Той е на 55 години и се казва Йордан. Въпреки криминалните си прояви, Данчо е семеен, има двама големи синове и с трактора си изкарва прехраната, като оре земята на хората в ДСЗ и Караач. Започва оперативно-следствената работа. Мястото е огледано от следовател и криминалист.
До трупа е намерена гилза, която показва, че е изстреляна от карабина
Други доказателства обаче не са открити. Проверката продължава в ресторант „Русенско ханче“, който е малко след отбивката за Караач. От разпита на персонала става ясно, че заведението е наело оркестър с млада певица. Установено е, че момичето става любовница на бай Станчо, който е полски пазач и има служебна пушка. Той е съсед на Йордан и така певицата се запознава с един от синовете му. Влюбва се в него и напуска бай Станчо, който е на доста години повече от нея.
В първия момент веднага ми мина мисълта, че убиецът е бай Станчо, защото той беше близък до тогавашната власт в Русе, мислеше, че всичко му е позволено, а след като синът на криминално проявения Йордан тръгва с гаджето му, това е удар, който той не може да преживее, защото му посяга на авторитета, обяснява криминалистът, който поема случая. Горският пазач е задържан и отведен на разпит в милицията.
Беседата протича трудно, тъй като в началото
бай Станчо започва да заплашва криминалиста с имена на видни личности по това време в Русе
Спокойствието на разследващия обаче го изважда от равновесие и в момент на ярост той се издава.
Една сутрин той вижда, че Йордан тръгва с трактора си за Караач и по пряка пътека стига до нивата, която ще оре. Там между двамата избухва скандал, при който бай Станчо сваля пушката си от рамо, насочва я към Йордан и го прострелва в главата.
Убиецът е вкаран в ареста. След известно време големец в града го съветва да изтъкне версията, че е извършил убийството при самозащита. Пред следователя горският пазач доразвива историята, като казва, че като започнали да се карат, Йордан взел щанга от трактора и тръгнал заплашително към него. Чак тогава той вдигнал пушката и го прострелял смъртоносно. Щангата обаче не е открита на местопрестъплението и лъжата бързо е изобличена.
Стига се до съд, като в залата се срещат две страни - едната от местната власт, която се стреми да защити бай Станчо, другата от разследващи, които искат да го уличат в убийството. Доказателствата обаче са неопровержими и горският пазач е осъден на затвор.
Там той не мирясва и се опитва да накисне оперативния работник чрез друг затворник
В килията бай Станчо лежи с русенски бандит. Той успява да го накара да напише жалба срещу криминалиста и колегата му, че при разкриване на неговото престъпление двамата са употребили сила и така са изтръгнали показанията му. В съда обаче като вижда криминалиста, затворникът започва да се извинява и признава, че това е измислица на бай Станчо.
Съдбата на бай Станчо е нерадостна. В затвора бившият горски се разболява, дори се налага да му отрежат двата крака и впоследствие умира.