- Хриси, здравей! Какво става с тебе?
- Започнах работа в родния си Казанлък.
- Работата свързана ли е със спорта?
- Не е, но нали знаете, че в малък град трудно се намира работа. Надявам се, че един ден ще се занимавам със спорт.
- С какво помниш мачовете в турнира за купата?
- В личен план няма да забравя двубоите в Монтана. Спечелихме трофея, а аз бях определена за най-полезна баскетболистка. И миналогодишният турнир в Русе беше голямо преживяване - пълната зала, токът, който прекъсна мача на финала, песента на феновете в тъмнината, стотиците джиесеми, които светеха в мрака. А после ослепях от светкавиците на фотооапаратите.  
- Ще те видим ли днес в зала „Дунав“?
- Мислех да дойда, но плановете ми се осуетиха.
- Следиш ли развоя на първенството и какво мислиш за конкуренцията през този сезон?
- Шампионатът има по-равностоен характер. Гледах в интернет няколко мача на „Дунав 8806“. Спортно-технически оценки няма да правя, но съм с впечатление, че някои състезателки залагат често на прекалено индивидуална игра. Едната от чужденките например прави супермач, а на следващия я няма никаква. Ще си позволя да кажа, че за мен най-постоянният играч на „Дунав 8806“ е Аманда Джонсън. Може да не блести много ярко, но е полезна във всички фази на играта. Следя с любопитство изявите на Радостина Димитрова. Тя играе на приливи и отливи, но вероятно й трябва още малко време.
- Какъв е твоят съвет?
- Съвет? Той е само един - да се играе колективен баскетбол. Ако момичетата направят играта си и слушат какво им казва старши треньорът Георги Божков, ще вземат купата.
- Кои отбори ще стигнат до финала?
- Нека да позная от първи път - „Дунав 8806“ и „Нефтохимик“. Пожелавам да се насладите на баскетболен празник. Изпращам целувки на всички фенове в Русе!