- Д-р Москов, хората на улицата не искат партии. Наясно ли сте с това?
- Хората са прави в едно - когато едни протести, започнали като социални, битови, като крясък за оцеляване не срещнат адекватен отговор от политическите партии, то гневът преминава в протест срещу цялата система. Смисълът на това омразно понятие „система“ е да прави така, че хората да нямат причина да излязат на улицата.
- Обаче те имат.
- Да и това означава точно, че системата не работи. Друг е въпросът, че тази диагноза не е поставена днес. Аз приемам цялото отвращение на хората от всичко онова, което те наричат с погнуса политика. Само че за да се реализира каквото и да е искане и да премине в действие на държавата, трябва да мине през решение на парламент и приложение от Министерски съвет. Няма друг начин. Какъв ще бъде съставът на този парламент, кой ще бъде начело на Министерския съвет - това вече е друг въпрос. Това, което направи Бойко Борисов с оставката си и искането да бъде разпуснат парламента сега, веднага, е всъщност деклариран отказ от управленски решения. Социалните проблеми на хората няма да бъдат решени и Борисов го подписа с оставката си. Причината е, че след тази оставка следва служебен кабинет с липса на парламент, който да изработи законите за борба с монополите и олигархията, с мъчителен период за сформиране на следващ кабинет, който пък тогава да се опита да формулира своите приоритети и да вземе да ги изпълнява. Това означава отлагане с 6, 7, 8 месеца. А можеше да стане още сега. С действията си както по време на управлението, така и с този отказ, Борисов сработи в полза на олигархията и монополите. В следващите месеци те отново ще останат непокътнати, а гневът на хората ще расте.
- Как така изведнъж настъпи срив?
- Доколкото става дума за управление, което вече е в историята, нека историците да дават оценки. За мен са важни три неща - първото е да стане абсолютно ясно, че това управление под фалшивото име на дясна ориентация всъщност провеждаше същата политика в икономическата сфера, каквато правеше БСП. Вестникът ви ще се окаже недостатъчен, за да изброя всички такива примери. Последният обаче е с концесията в Пирин, дадена на „Юлен“ в разрез с националното и европейско законодателство. Всички промени, предлагани от нас през годините, са срещали абсолютния отказ от действия от страна на управлението. Няма как да е иначе, защото те бяха зависими от същите тези монополисти и олигарси.
Аз не знам какво ще се случи с ГЕРБ - дали ще претърпят ядрен разпад като НДСВ, дали в следващите месеци Борисов и Цветанов ще се отдадат на купуване на гласове. За мен е важно оставеният от тях хаос да спре. Тук идва второто нещо - трябва пътна карта за излизане от тази криза. Нашето предложение е базирано не на някакви хрумки, а има своето досие още от 2002 г. Тогава ние излязохме с документ, който се наричаше „24 стъпки за спасение на България“. Те включват нова Конституция, промяна на броя на депутатите, контрол върху работата им с възможност за отзоваване и т.н. Преди почти 11 години сме казали всичко това. Хубавото е, че сега хората искат точно това - има го, възможно е. Бързите избори сега ще са в полза отново на монополите.
- Какво очакваме от президента Плевнелиев?
- Всичко е в неговите ръце. Той трябва да използва всичките си правомощия, за да удължи работата на този парламент поне с още няколко месеца. Той трябва да накара лидерите на парламентарните групи отново да влязат в залата, където им е мястото и за което получават заплати. Нужен ни е пакет от антикризисни мерки за борба с монополите и защита на конкуренцията. Да, не е лесно да се съберат орел, рак и щука, но това е функцията на президента, ако иска да бъде президент на българите, а не президент на Борисов. Ако е второто, значи Плевнелиев ще преподпише от собствено име декларацията на Бойко Борисов, която звучи така - „гледайте си работата, аз сега нищо повече няма да свърша въпреки вашите справедливи искания“.
- Хората искат Велико народно събрание и промяна на Конституцията.
- Точно така - и това е част от плана на ДСБ. Само нова Конституция ще смени системата. Лошото е, че има процедура и не може да стане сега и веднага. Англичаните казват „Всяка стъпка по реда си. Иначе се спъваме и падаме“. Първото е спешен пакет от антикризисни мерки и смачкване на всеки, който смята да изкара безобразно високи печалби от монополното си положение.
- Протестиращите казват, че целта на партийните върхушки е да си спасят собствените си кариери.
- Това, което аз искам да спася, е собственото си ежедневие и бъдещето на сина ми. За миг не съм си помислил да напускам България, макар професията ми да е такава, че мога да работя където поискам. Останал съм тук не заради политическа кариера, а заради някаква вяра, че тук нещата могат да се променят. Смисълът на политическата партия е да предложи ясни стъпки и решения за излизане от политическата, личната и икономическата криза, в която ни вкара Борисов. Хората не правят разлика между различните партии, но такава съществува. В изказванията си преди три години в предизборната кампания Борисов и Цветанов казват „20 години всичко е лошо, ние ще оправим нещата“. Разликата днес е, че казват „23 години всичко е лошо, ние ще оправим нещата“. Трябват нови правила, решения и Конституция - ние ги знаем, можем и ще направим всичко, за да се случи точно тази промяна. Хубаво е да ти ръкопляскат, да ти се радват жени на различни възрасти, но това е цирково изкуство, а не управление. Важното е избиратели и държава да работят в една посока. Иначе ще остане впечатлението, че ние с вас сме глупаците, които сме останали в България.
- Не се ли страхувате, че Станишев идва?
- Е, как да не се страхувам! Този маскарад на ГЕРБ, че те заемат героична поза и се борят със Станишев и Доган, е пълна глупост. Та те имаха почти четири години да го направят и не си мръднаха пръста! Борбата с тях не е да ги псуваш по телевизията, а да отрежеш монополите, които са кръвоносната система на Станишев и Доган. Това Борисов не направи, а пренасочи към себе си и партията си част от тази кръвоносна система.