Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Убийствата на битова основа са специфичен раздел в криминалната наука и практика, казва пенсиониран професионалист, който има зад гърба си редица разкрити такива престъпления. През 70-те и 80-те години на миналия век в Русе те се случват сравнително често, а изясняването на цялата картина изисква от оперативните работници задълбочена психоаналитична работа и познаване на обстоятелствата. 
Първо трябва да се вникне в същността на оперативната обстановка, да се установят причините, довели до отнемане на живота на роднини. След това обаче следва най-трудната част. Разпитите са арена на сблъсък на две противоположни сили и е въпрос на опитност и устойчивост чий дух ще надделее - на извършителя или на разследващия. Първият се стреми да заблуди следователя, че убиецът е външен човек, като изгражда версия, в която сам започва да вярва. Разследващият пък, въз основа на опита си, трябва да успее да сломи психиката на заподозрения в убийството и да разбие защитната му версия, че е невинен.
В битовите инциденти със смърт
много трудно се намират доказателства за убиеца, защото всичко става на четири очи
обяснява опитният криминалист. Обикновено липсват свидетели и това затруднява образуваното следствено дело. Затова понякога единственият път към разкриване на престъплението се оказва психологическият натиск срещу естествения стремеж за самозащита. За съжаление, има служители на МВР, които се поддават на опита и обиграността на убийците и те успяват да ги заблудят. В резултат има повърхностно отношение към конкретното убийство, без да търсят причините за извършването му. Така някои от престъпленията, извършени веднага след началото на прехода, остават неразкрити. Причината е непрофесионален подход към инцидента, в резултат на което силата на духа и самообладанието на убиеца надвиват опита и наблюдателността на разследващия, категоричен е бившият оперативен работник.
През 1985 г. широка известност придобива убийството на 75-годишен русенец
от турски произход в къща на ул.“Искър“ зад Локомотивно-вагонния завод. Сигнал за мъртвия мъж е получен в милицията рано сутринта през пролетта. На място е изпратена оперативно-следствена група със съдебен лекар. Криминалистът, следователят и униформените виждат, че цялата стая е опръскана с кръв, а на леглото лежи старец с множество удари от тъп предмет по главата и тялото. До кревата е намерен стол с две празни ракиени чашки и бутилка ракия. 
Съпругата, която е уведомила милицията, разказва пред следователя, че предната нощ при мъжа й дошъл млад човек, който тя не познавала. Двамата седнали да пият ракия и изгонили жената да не им пречи на разговора. Тя отишла да спи в пригодена за живеене пристройка към къщата в двора, а на сутринта открила трупа на мъжа си, целият облян в кръв.
Жената е слаба, макар и на вид жилава, и разследващите отхвърлят версията, че тя е убиецът, като безрезервно вземат думите й за чиста монета. Веднага е намерен
художник, който по описанието на възрастната жена прави портрет на евентуалния убиец
и започва неговото издирване. В същото време опитният криминалист се задълбочава в анализ на живота на мюсюлманите и традициите във взаимоотношенията между мъжа и жената от този етнос. Проучването му стига до неочаквано за него откритие. Според насложените от векове обичаи в мюсюлманското семейство, когато съпругът си пийне, започва да настоява за секс, а половинката му няма право да отказва. Предпазни средства обаче не се използват. Всичко това кара криминалиста да проучи колко деца има в почерненото семейство. Оказват се 10 живи, но също така и че зад гърба си жената има десетки аборти.
Същият оперативен работник вижда вдовицата и най-големия й син да седят на пейка в коридора на управлението и ги привиква на разпит. Разговорът върви в познатата от предишни срещи посока, когато изведнъж криминалистът подхвърля нова версия за убийството. Че вероятно, когато съпругът й си е пийнал предната нощ, е поискал секс, но възрастната жена е отказала, той като за нея това не е удоволствие, а поредното мъчение. Тези думи буквално сломяват духа на жената. Тя се просълзява, хваща ръката на оперативния работник и започва да му разказва през сълзи за тормоза, който търпи от съпруга си през целия им семеен живот. Накрая криминалистът обещава на съсипаната жена, че разговорът ще продължи след погребението на мъжа й, и я освобождава. 
Още същия ден на извънредно заседание той докладва на началниците си, че убиецът на мъжа е собствената му съпруга. Никой обаче не му вярва, няма и преки доказателства за тезата му. Оперативният работник заминава на почивка, а когато се връща 
„бандитът с три уши“ все още не е открит
/“бандит с три уши“ са наричали криминалистите в далечното минало търсенето на несъществуващ престъпник - б.а./. Това го амбицира да започне издирване на доказателства, които да уличат убийцата в извършеното престъпление. А няма по-голямо и необоримо доказателство от оръжието на престъплението. Къщата няколко пъти е претърсвана, но не е открито нищо. Вниманието на криминалиста привлича външната тоалетна в двора. Но трябва да се измисли начин как да се провери дали в нея не е търсеното оръжие. Тогава криминалистът се сеща, че в Корабната имат големи магнити, които могат да свършат тази работа. Взет е магнит и е спуснат в тоалетната, завързан на въже. Когато го издърпват, на него е залепнало доказателството - чук, който от едната страна е заострен. В лабораторията установяват, че дактилоскопните следи по него са от пръстите на бабата и така жената е уличена в убийството на мъжа си. 
Съдът й налага 5 години затвор, като приема за смекчаващо вината обстоятелство тормоза, на който тя е била подложена 50 години от мъжа си.
Ето това е показателен пример, че ако към дадено битово убийство се подходи повърхностно, истинският извършител може да остане ненаказан, а престъплението да влезе в архива на МВР като неразкрито, коментира пенсионираният човек на реда.
Година по-късно в Русе е регистриран втори подобен случай. През последната седмица на май
в милицията е получен сигнал за убит мъж в апартамент в „Чародейка“
Точно тогава известният по онова време криминалист е на почивка в санаториум. Съпругата му отива да го види и му разказва за разчулото се вече в града убийство. Не само любопитство, но и професионален хъс карат служителя на реда веднага да си стегне куфара и да се върне в Русе в навечерието на 24 май. Започва разследване на трагедията в жилището в един от крайните блокове в квартала, където на семейни начала живеели русенец и рускиня, той на около 50 години, а тя на малко над 40. Криминалистът изисква протокола от разпита на чужденката, от който разбира, че вечерта преди убийството двамата са били в кварталната кръчма и порядъчно са се почерпили. След като времето напреднало, рускинята подканила мъжа да си тръгват, но той отказал и останал да си допива. Тя се прибрала в апартамента и легнала в едната стая. В просъница по-късно чула, че съпругът й се връща с компания, но не станала да види кои са гостите. На сутринта го намерила на кушетката в хола, облян в кръв и с много прободни рани в гърдите. Отново е извикан художник, който прави портрет на евентуалния убиец.
В първия ден след празника се сформира оперативна група, която започва издирване на неизвестния извършител. На заседанието за докладване на събраните данни за престъплението
никой не изразява съмнение, че може би жената е убиецът
Тази мисъл обаче гложди криминалиста, който в резултат на богатия си опит вече е развил и нещо като шесто чувство за такива инциденти. Той праща подчинените си да доведат рускинята на разпит и се зарича пред тях, че до обед ще я уличи в убийството на мъжа. Гледат го с недоверие, а той е толкова убеден в правотата си, че разпорежда в стаята му да се поставят микрофони, а при подчинените му да се инсталират високоговорители, за да чуват те всичко и да почерпят от опита му в разкриването на тези толкова трудни за разгадаване убийства от битов характер. 
Чужденката е доведена и между двамата започва мъчителен разговор за проникване в душата й. Оперативният работник се опитва да пробие защитната й броня, като й говори за живота й в Русе, който сигурно е много труден, защото няма близки, на които да изплаче болката си от пиянството на мъжа, с когото живее, и тормозът, на който е подложена от него. Сигурно това ти е дошло до гуша и си пожелала да се отървеш от него в онази нощ, казва разбиращо и със съчувствие криминалистът. Право в десятката! Рускинята изненадващо го прекъсва: „Аз го убих!“. В съседната стая колегите му чак подскачат от изненада. Но преди да сложи белезници на ръцете й, криминалистът продължава да дълбае в изтерзаната й душа, за да подреди докрай пъзела. Това е методът за установяване на пълната истина, учете се!, казва после на колегите си крими професионалистът и разпорежда да й направят разпит с протокол, който да предадат на прокуратурата. Жената е осъдена на 7 години затвор.
Разкриването на тези две битови убийства нямаше да бъде възможно, ако не бях изучил до най-малките детайли причините, накарали на вид нормални хора да престъпят границата и да убият близките си. Често зад такива убийства стоят стремежи за придобиване на имоти, които като че ли по-лесно вадят наяве мотивите да посегнеш на човешки живот. Докато убийствата, провокирани от сложни междуличностни взаимоотношения, при това заключени само между двама души и четири очи, както е в двата разказани случая, са трудни за разгадаване и изискват не само усилия, но и познаване на човешката душевност. Тя единствено може да обясни как уж слаби и беззащитни жени се превръщат в убийци на съпрузите си, след като години наред са търпели издевателствата над себе си. Просто спират да ценят живота - както своя, така и неговия.