Да се подлага ли на химиотерапия човек, комуто остават само месеци живот?

За много болни пациенти, приковани на легло и неспособни да се обслужват, онколозите казват “не”. Но за тези, които са съхранили сили, тя се препоръчва. Въпреки ужасните й странични ефекти болни от рак в краен стадий и техните лекари се надяват чрез химиотерапия да спечелят още време.

Изследване в САЩ обаче установи, че дори за по-крепки пациенти няма полза от химиотерапия в края на живота им. За много от тях тя влошава последните им дни в сравнение с тези, които я прескачат.

“Влошава се животът точно на тези, които подлежат на химиотерапия - казва д-р Чарлз Бланки от университета в Орегон. - Тя би следвало да удължи живота им и да подобри състоянието им. Но според проучването не постига нито едното, нито другото.”

Данните от него са съобщени в списанието на Американската медицинска асоциация. То обхваща 312 души, на които им оставали до 6 месеца живот. Всички те имали разсеяли се тумори на белия дроб, гърдата, дебелото черво и панкреаса. Половината прибягнали до химиотерапия като последен шанс.

След смъртта им екипът разпитал болногледачите и роднините как са се чувствали болните. (За по-достоверни се смятат показанията на гледачите.) За най-немощните пациенти данните са сходни без значение дали са се подложили на химиотерапия, или не. Но за 122-ма по-крепки пациенти данните са смайващи. При 56% от тези, които се подложили на терапия, е имало влошаване. При отказалите се влошаване е имало само за 31%.

Д-р Холи Приджърсън пише, че екипът очаквал “точно обратното”. “Тъкмо тези, които са били по-добре и са имали надежди, са се излъгали”, казва тя.

Изследването е направено между 2002 и 2008 г., когато някои нови медикаменти още не са били създадени. Междувременно има напредък и при справяне с нежеланите ефекти. А и всеки случай е различен.

“Едни гледат да живеят колкото може по-дълго, други искат да живеят пълноценно, колкото им остава. А някои се молят за 3 месеца отсрочка до сватбата на дъщеря им.”

Кристъфър Джонсън умира през 2012 г. на 39 г. от рядка форма на рак на бъбреците. Според майка му до последно се подлагал на химиотерапия, “защото искаше на всяка цена да си удължи живота”. Днес тя не би дала такъв съвет, тъй като при сина й имало “нечовешки странични ефекти, а туморите му все растяха”.

Джоан Мъкали, на 53 г., от Бруклин имала рак на яйчниците, който напредвал много бързо. Според дъщеря й Вула “тя продължаваше химиотерапията, за да дочака първата си внучка”. Вула заплака, като си спомни как майка й казала на бебето часове преди да умре: “Баба много те обича!” За нашето семейство това бе единствен шанс. Не съжаляваме”, добави Вула.

От значение е и какъв вид рак бива атакуван с химиотерапия. 75-годишният Брайън Уолън е с рак на простатата и за него страничните й ефекти са поносими. Той е жив доста дълго след прогнозата.