Проф. д-р Ара Капрелян е ръководител на катедрата по нервни болести и невронауки в Медицинския университет във Варна и началник на направление „Неврология“ в Университетска многопрофилна болница „Св.Марина“. Има защитена специалност по нервни болести от 1993 г., следдимпломни квалификации и специализации у нас и чужбина по невроонкология и клинична имунология, експериментална и клинична имунология, флоуцитометрична диагностика, здравен мениджмънт и организация и управление на здравеопазването и други. Има над 250 публикации и участия в национални и международни научни форуми, посветени на съвременната диагностика, диференциална диагноза, лечение и прогноза при болни с неврологични заболявания. Член е на редица български и чужди организации по неврология. Преподавател по обща и специална неврология в Медицинския университет във Варна и лектор на водещи чуждестранни фармацевтични компании в областта на невродегенеративни заболявания, множествена склероза, епилепсия, болкови синдроми и др.
Проф. Капрелян беше един от лекторите на семинара за редки болести в Русе. За доклада си „Болест на Помпе - съвременна диагностика и лечение“ професорът получи грамота „Благородно сърце“ за неговата професионална подкрепа на болните с редки заболявания, която му бе връчена от Националния алианс на хора с редки болести в началото на юли.


Болестта на Помпе принадлежи към групата на редките заболявания и засяга 1 на 2000 човека, каза пред „Утро“ проф.Ара Капрелян. Тя се дължи на намалената активност на ензима кисела малтаза, който трябва да разгражда гликогена до глюкоза. От ненормалното му функциониране настъпва натрупване на гликоген в мускулните клетки и във времето това води до мускулна слабост („синдром на отпуснатото бебе“ при ранната й форма), сърдечна и дихателна недостатъчност. За България болните от това заболяване са около 40 човека, но в световен мащаб те са около 8000. 
Болестта на Помпе принадлежи към групата на така наречените меопатии и може да засегне кърмачета, юноши и възрастни хора, защото е наследствено заболяване, посочи проф. Капрелян. Уврежда най-често мускули, които са свързани със сърцето, с движението на ръце и крака и в един момент пациентът може да бъде прикован на инвалиден стол или на легло, защото има хроничен прогресиращ ход, който застрашава живота на пациентите, които страдат от тази болест. Симптомите се трудно дишане, задъхване при изкачване на стълби, намаляване на двигателната активност. Добрата новина е, че за тях има лечение, което се изразява в ензимозаместителна терапия, много е скъпо, но на 100% се поема от Здравната каса.
Единственото спасение за пациентите с тази болест е ранното диагностициране, защото само така се спира животозастрашаващата й прогресия, обясни професорът. В България съществува скринингова програма, която има за цел да открие възможно най-бързо симптомите у пациентите. Чрез нея в страната са открити 7 болни, от които един е починал, а други трима са започнали лечение. За останалите трима изследването продължава. То се прави чрез тест на сухата капка кръв. За целта се взема капилярна кръв от пръстта на ръката на предполагаемия болен, поставя се върху хартиен носител, след което се изпраща за оценка в Националната лаборатория по генетика в София или в Хамбург-Германия. 
Друго рядко заболяване в областта на неврологията, което се среща в България, е фамилната нелоидна полиневропатия, което също е наследствено, каза проф.Каприлян. От него болните в страната са около 70, 32 от които се лекуват с медикамент, който се заплаща на 100% от здравната каса. Симптомите са изтръпване на долните крайници, а в по-късен етап може да засегне и ръцете. Допълнителни усложнения, до които води това заболяване, са сърдечна и бъбречна недостатъчност, която в един момент налага пациентите да минат на хемодиализа и да се наложи трансплантация както на бъбреци, така и на черен дроб. Други оплаквания са свързани със запек, диария и със силна загуба на килограми.
Болест на Хънтингтън, позната още като хореята /танца/ на Хънтингтън, е наследствено, невродегенеративно мозъчно нарушение. Симптомите обикновено се появяват на средна възраст между 25 и 45 години и са свързани с появата на свръх движения, от което и идва определението й като танц, уточни проф. Капрелян. До този момент няма медикамент, който да излекува пациентите и след 10-15 години страдания те умират. Болестта е широкообхватна, защото засяга тялото, ума и емоциите. Диагнозата се поставя след неврологична оценка и се потвърждава чрез генетичен тест.
Болестта на Гоше се характеризира с недостатъчна активност на ензима глюкоцереброзидаза, необходим за разграждането на мастното съединение глюкоцереброзид. Така натрупаните гликолипиди изместват здравите клетки в черния дръб, слезката и костния мозък, което води до анемия, тромбоцитемия и костни увреждания. Ако това заболяване не се лекува, може да прогресира до необратима и перманентна инвалидност и до смърт.
Болестта на Крон спада към група заболявания, познати като хронични възпаления на червата. То може да засегне всяка една част от устата до ануса, като особено податливи са тънките и дебелото черво. В България регистрираните пациенти с тази болест са 300, като 43% са мъже, а другите 57% са жени. Заболяването се проявява в хора на възраст от 15 до 40 години, а симптомите са диария с наличие на кръв, болест при дефекция, коремна болка в областта на пъпа, усещане на недоизхождане след ходене по голяма нужда, обща отпадналост, загуба на апетит, повишена температура. Лечението й е чрез медикаменти и спазване на специфична диета. В някои случаи се налага хирургична намеса.