С цели 22 паралелки по-малко ще започне учебната 2015/2016 година за Русе. След като приключи третото класиране за кандидатстващите след завършен осми клас, стана ясно, че 15 паралелки не събират нужния брой ученици и отпадат от учебните планове в гимназиите. Всички закрити класове са в професионалните гимназии, с изключение на една паралелка за непрофилирана подготовка в СОУ „Възраждане“, за която е записан само един ученик. И 
всички тези закрити паралелки са в Русе
В Механото се закрива паралелка, която трябваше да се състои от две „половинки“-специалности - модерната „Възобновяеми енергийни източници“ и топлотехника. И за двете не е записан нито един ученик.
В ПГ по транспорт отпада класът със специалност автотранспортна техника, а една друга - по подемно-транспортна техника, чака четвърто класиране, тъй като не й достигат няколко ученици, за да се допълни до необходимия минимум.
В Електрото годината ще започне без деветокласници по електроенергетика, в гимназия „Атанас Буров“ се закрива паралелката „Металорежещи машини“ и още една с две специалности: „Промишлен дизайн“ и „Мехатроника“. 
Драстично е положението в гимназията по дървообработване „Йосиф Вондрак“ - там на практика годината е с нулев прием, тъй като не е записан нито един ученик в обявените четири паралелки: нито в „Пространствен дизайн“, нито в „Дърворезба“, нито в „Мебелно производство“, нито в „Тапицерство и декораторство“. При все че според русенски майстори резбари и мебелисти браншът има нужда от свежа сила, очевидно това послание не е стигнало до младежите, които биха могли да направят своя съдба от работата с дървото. 
Странно е също, че в Града на шивачките, какъвто Русе продължава да е, 
не е сформирана паралелка по специалността „Облекло от текстил“ 
в Професионалната гимназия по облекло. Там са на минус и с още един девети клас - по организация и технология на козметичните услуги. 
Друг парадокс прави впечатление в ПГ по строителство, архитектура и градоустройство - там е запълнен приемът в класа по компютърна графика, но затова пък към специалността „Вътрешни облицовки и настилки“ е записан един-единствен ученик! Което безапелационно хвърля паралелката в графата „Закрити“. Макар че на пръв поглед изглежда повече от нормално в едно училище по строителство учениците да се учат да лепят фаянс, теракот и паркет... А пък компютърната графика да е само бонус. Но очевидно и тук логиката не е приложима. 
Парадоксално е и отпадането на паралелката „Производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия“ в ПГ по селско стопанство в Образцов чифлик. След закриването на техникума по зърнопроизводство и зърносъхранение, който подготвяше и кадри за хлебопекарните, тази паралелка бе изместена в гимназията в Чифлика. А тази година желаещите са били пренебрежимо малко /недостатъчно за съставянето на цял клас/. Пита се в задачата 
кой тогава меси хляба, който си купуваме от магазините
както и кой и къде ги учи тези хора, които пекат насъщния? Или и там се разчита на метода, прегърнат от шивашкия бранш - да дойде напълно незнаещ човек, защото ако е специалист, може да иска голяма заплата. Пък ще се научи! Дали и как се учи - не е известно. Но едно е сигурно: такъв човек, хванат от гората, който си няма хабер от производство на хляб или пасти, примерно, спокойно ще слага с шепи от химическите „подобрители“. Защото той днеска меси хляб, утре ще шие тегели, вдругиден ще лепи плочки, а другата седмица ще сглобява гардероб. И затова довечера ще ни боли корем от клисавия хляб, утре ще се чудим защо ни виси ризата, а в сряда и четвъртък ще си разправяме вицове за „майстори“... 
Картината не е никак приятна, но не може да се каже, че изненадата е голяма. Като знаем реалностите на демографската криза, ясно е, че няма как да се направи пълен прием във всички училища, коментира началникът на просветния инспекторат Димитър Райнов.
Според него 
приемът в гимназиите до голяма степен следва правилото на скачените съдове
Ето, тази година в ПГ по речно корабостроене направиха добър прием, това означава, че някое друго училище „ще пострада“, като остане без ученици, обясни Райнов. Гимназиите в Бяла, Глоджево и Две могили също са приели доста ученици, така че професионалните училища в Русе няма как да разчитат на деца оттам. Но пък остава напълно непредвидимо в къде точно ще е сривът - логиката и разумът, както и търсенето на определени специалности на трудовия пазар сякаш изобщо не достигат до осмокласниците и техните родители, които избират гимназия по някакви свои си правила и мотиви.
Димитър Райнов намира за особено тревожно това, че се закриват най-вече паралелки с осемте професии, които в Русе бяха обявени за защитени. Впрочем, принципът за защитените паралелки, който трябваше да спаси ценни и необходими професии, макар на думи одобрен и дори акламиран от Министерството на образованието, така и не влезе в сила. 
Сам на себе си омръзнах да повтарям, че бизнесът трябва да подаде ръка на професионалните гимназии 
които подготвят кадри за съответните браншове, инак няма как да се промени картината в положителна посока, казва шефът на РИО. И отново припомня: фирмите могат да отпускат стипендии на ученици, да подпомагат децата с карти за градския транспорт, с които младежите да идват на практика, така и самите ученици ще се почувстват нужни и значими, а след това със сигурност ще оценят тези знаци на внимание и ще върнат жеста, като работят за съответното предприятие. 
Впрочем, конкретното и напълно реално партньорство е и в дъното на дуалното образование, което напоследък беше новата мантра на поредния екип на Министерството на образование. И ако в Германия или в Швейцария дуалният модел работи и се радва на успех /а и на интерес от страна на учениците/, то това е така в голяма степен, защото тази смесена система на обучение е подплатена със сериозни инвестиции от страна на бизнеса. Там той за своя сметка осигурява специализираните работни помещения за младежите, заплаща на майсторите-обучители и на самите ученици. Това е нещо, за което една голяма част от българските производители предпочитат да не се замислят - едни, защото не могат да отделят такива средства, други - защото не мислят, че трябва да отделят такива средства. Въпрос на възможности /в по-редки случаи/ и на манталитет /в масовия случай/.  
Третата страна в драмата със заглавие „Българско гимназиално образование“, разбира се, са родителите. Оказва се, че независимо от гигантския скок в чисто техническото битуване на поколенията, 
днешните родители на тийнейджърите не са мръднали кой знае колко напред 
по отношение на психологическите си нагласи. И въпреки че самите те - родителите - не си представят живота без „споделянето“ и „лайкванията“ във Фейсбук, за повечето от тях изконното наричане „Учи мама, за да не работиш“ си остава като Символ верую. Затова те продължават да предпочитат „чистичките“ специалности, най-вече затворени в кръга на виртуалното пространство - без дори да се замислят дали детенцето им случайно няма дарбата да работи талантливо с ръцете си и да майстори нещо. Ама за какво говорим - та така или иначе, днешното поколение родители вече е поколението, което в голямата си част продължава да си мисли, че млякото го „дава“ някъде някакъв завод, а кравата е само нещо, което позира да я снимат за обвивката на шоколад. Интересно, колко от тези родители са правили прощъпалник на рожбата си, поставяйки не само стетоскоп и коронка на миска, но и гаечен ключ, гребен, ножица? И в колко от тези семейства родителите наистина разговарят с децата си и размишляват върху дарбите и наклонностите им, а не беседата да се изчерпва с „Яде ли?“, „Изпитваха ли те?“, „Защо тройка?“ и „Колко пари ти трябват?“. 
Темата е дълга и тъжна. Защото е тема за пропуснати шансове, за недомислени решения, за идеи-недоносчета, за късогледи амбиции и за неудържими „свлачищни“ процеси. В образованието и не само. 
Едно е категорично: за Русе новата учебна година ще започне с близо 500 деца по-малко. Само в горния курс. Защото към описаните 15 закрити паралелки за ученици след 8 клас се прибавят и още 7 отпаднали при кандидатстващите след 7 клас: както „Утро“ писа, при тях не се състояха 6 осми класа в професионалните гимназии и един в профилираните, в СОУ „Христо Ботев“.
Лошото е, че това не може да се нарече инцидент, а по-скоро дебело очертана тенденция. И ако тази година в някои училища ще се наложи да се съкратят по един-двама преподаватели, то след три години съкращенията ще бъдат далеч по-осезаеми. Ама то в тази държава кой ти мисли за толкова далечни хоризонти!...