„Бях действащ архитект на една-две години работа, когато първият проект за спортната зала в Русе беше готов. Тук пристигнаха тримата архитекти, които бяха работили по проекта - арх.Иван Татаров, Тотьо Тотев и Танко Карамфилов. И с тримата се познавахме, бяха ми преподаватели във ВИАС, Танко Карамфилов беше най-млад, той беше асистент на проф.Татаров“. Така арх.Венцислав Илиев започва разказа си за началото на градежа на русенската спортна зала, чието откриване тържествено премина в четвъртък вечерта, като събра хиляди русенци и десетки видни представители на националния и градския властови елит. 
Помня, че тогава ме впечатли това, че залата изглеждаше сякаш някак забита в земята, разказва арх.Илиев. Той попитал проф.Татаров защо е така и отговорът бил откровен и красноречив: „Пенчо Кубадински забрани залата да излиза над паметника на Ленин!“. Мълвата, която все още битува между помнещите онова време, говори, че именно Пенчо Кубадински е казвал тежката си дума за всичко. За незнаещите ще припомним: Пенчо Кубадински е виден политик от епохата на родния соц, член на Политбюро на БКП от 1966 до 1990 г. По думите му той е свалил безсменния държавен глава Тодор Живков през 1989 г. 
Първият проект предвижда зала с капацитет от около 2000 места
с рингово поле, но без задължителните тренировъчни полета, казва арх.Илиев. Впрочем, самата зала е замислена за нуждите на тогавашния Комбинат за тежко машиностроене - едно от родните мегапредприятия, което представляваше малка държава в чертите на града.
Кръглата форма на проектираната от Татаров, Танев и Серафимов зала е напълно логична и на фона на стадиона, колодрума, а по това време - в началото на 80-те години, вече има наченки на кръговото движение, продължава арх.Илиев. В проекта бе решен и въпросът с паркирането - предвиден бе многоетажен паркинг на мястото, на което сега се намира комплекс „Ялта“, обяснява архитектът. Самото строителство започва през 1982 година, ръководител е покойният вече Стефан Каролев. Обектът наистина беше много тежък за изпълнение, работата до известно време вървеше, но още преди началото на промените през 1989-а строителството спря, припомня арх.Илиев. 
Оттам нататък започнаха промените, демокрацията... с една дума, бъркотиите, усмихва се малко тъжно архитектът.
Още по времето на един от първите „демократични“ русенски кметове Асен Тасев 
се заговори, че всъщност на Русе не му трябва спортна зала
припомня арх.Илиев. Първата работа била петното за паркинг, който пък съвсем не бил необходим, да смени предназначението си. И тогава там цъфна бензиностанцията, връща лентата архитектът. След това започва строителството на „Ялта“, пак някъде по това време отново започна да се развихрят пререкания трябва ли му на Русе спортна зала или не. На висок глас се твърдеше, че в Русе няма кой да идва на спортни състезания, появиха се дори еретични идеи замразеният строеж да се разруши и да се заличи, припомня арх.Илиев. Особено възмутителна бе идеята там да се пръкне един „сандък“ на голяма търговска верига, от онези безумни кутии, които изглеждат напълно безутешно,  казва той. Слава Богу, това не стана, въздъхва милеещият за града Илиев и припомня още една безумна идея от времето на управлението на кмета Димитър Калчев - в градинката на „Оборище“ да цъфне друга голяма бензиностанция в комплект със заведение за сандвичи, картофки и американска лимонада...
По времето, когато кмет на Русе беше Елеонора Николова - в краткия й половин мандат, след който тя стана народен представител и се премести в София, идеята да се завърши все пак спортната зала отново е извикана за живот. По думите на проф.Велизар Павлов от Русенския университет, който беше заместник-кмет в екипа на Николова, тъкмо той е „спасителят“ на залата. Потвърждение е писмото на арх.Танко Карамфилов до вече следващия кмет Божидар Йотов, което Павлов публикува тези дни на страницата си във Фейсбук. В него вече покойният Карамфилов посочва: „Трябва да отбележа, че 
проектът възкръсна благодарение на усилията на заместник-кмета Велизар Павлов
Благодарение на неговите усилия бяха спрени сериозни опити за унищожаване на универсалната спортно-зрелищна зала и бяха предизвикани следващи разработки, направени от нас през 2004 и 2005 г. /безплатно/“. 
„Когато през март 2004 г. станах част от екипа на Елеонора Николова, заварих строежа в печален вид: запуснат и неглижиран. Строежът беше обявен за амортизиран, изгнил, безперспективен, затапен и опитите за ликвидацията на залата бяха непрекъснати. Успях да се противопоставя с помощта на вестник „Утро“, арх.Серафимов, арх.Илиев, арх.Русинов, Снежана Кожухарова - лицензиран оценител. Моите действия бяха обявени за фантасмагория и за вредни за попълването на бюджета на общината в едни тежки финансови години“, казва Велизар Павлов. 
„През март 2004 г. в Общинския съвет е внесено предложение за преобразуване на собствеността на останалия терен на залата от публична общинска в частна общинска собственост, което бе прието. Дори не знаех какво означава това, но много бързо разбрах - готви се продажба и ликвидация на залата. Обяснението е просто - орязаният терен не дава възможност да се изгради спортна зала. 
В екипа на кмета единствено аз бях на друго мнение, но нямах никакви аргументи да се противопоставя. 
Трябваше да се действа много бързо, иначе залата отиваше в историята
Тръгнах за София да издиря единствения останал жив член на авторския колектив арх.Танко Серафимов. Открих го. Професионалист от много висока класа, с голямо международно и национално признание. Интересното бе, че той не знаеше за намеренията за ликвидация на залата в Русе и не бе искано неговото мнение относно възможностите за реализацията на проекта върху орязания терен.
Той ми повярва и ме подкрепи. За 3 месеца усилена работа арх.Серафимов изработи 5 възможни варианта за реализация на залата. Подготвените варианти бяха внесени с помощта на архитектите Венцислав Илиев и Цвети Русинов в ОбС. Кметският екип и съветниците видяха, че залата има бъдеще и се отказаха от нейната ликвидация“, продължава разказа си професорът математик. И припомня своето предложение арх.Танко Серафимов посмъртно да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. 
Всъщност, след „размразяването“ на идеята за спортната зала бе обявен конкурс, припомня арх.Илиев. В него участвали немалко архитекти, в това число и един англичанин, който включил в разработката си и езерото в спортния комплекс, както и един испанец. Танко Серафимов, който вече е утвърдено име в средите на българските архитекти, изработва проекта, който печели одобрението. Тогава се появи и идеята да се направи голям търговски комплекс, което аз лично не смятам, че е грешка - напротив, комбинацията спортно-културен център плюс търговски център е напълно уместна, казва арх.Илиев. Също тъй е уместно и наличието на хотел и административна част, които са важни и необходими за един такъв център и са предвидени в проекта на арх.Серафимов, пояснява архитектът. 
И припомня как след бурни дебати Общинският съвет най-после гласува основните позиции в договора за публично-частно партньорство между Общината и братя Бобокови. И ледоходът полека започва своето движение. 
Русе се сдоби с едно сериозно и много голямо постижение, аз истински се радвам, че този проект, който претърпя множество промени, в някои отношения беше доста по-интересен, но все пак Русе наистина има право да се поздрави с това постижение, казва арх.Венцислав Илиев. Това е грамадна, сложна и тежка работа - 
това е все едно да построиш катедрала
обяснява той. И посочва голямата тренировъчна зала в сутерена, фоайетата и залата като единно пространство, солидната и качествена работа на фирмите-изпълнители, особено на фирмата на отишлия си без време от този свят инж.Теодорин Патриков. Оказа се, че изградената едно време конструкция е много здрава - и сега с всичко, което е построено върху онези основи, тази зала представлява един гигантски завод, една грамадна машина, която трябва да работи постоянно и перфектно, казва архитектът, който е сигурен, че тя ще влезе в системата на спортния календар и ще започне да печели.
Радвам се - как да не се радвам: през времето на цялата ми кариера като архитект тази сграда като руина е била пред очите ми, имаше моменти, когато не смеех да си помисля каква ще бъде съдбата й, поклаща глава арх.Венцислав Илиев. И добавя: „Ще си купя билет още за първото състезание, което ще се проведе там!“.