Една млада русенска художничка успя да впечатли до такава степен взискателната и дори претенциознна /напълно справедливо и обяснимо, впрочем/ публика в Лондон още с първата си изява. 
Маргита Янкова вече отбеляза три откупки на свои творби, които бяха харесани от лондончани при първото си показване - на защитата на дипломната работа на русенката. 
Един розов жираф, една червена сфера и една масичка-поставка с кълбо асоциации върху нея
вече са в колекциите на първите британски купувачи на изкуството на Маргита.
Не може да се каже, че девойката не показва, че й е приятно - личи си, че й харесва тази оценка, но не може да се каже и че това я кара да се изчервява. Може би защото очевидно Маргита добре знае цената на това, което прави, на усилията, които хвърля, за да бъдат нейните работи едновременно и различни, и да предават настроения и да предизвикват асоциации. 
За мен това е по-важното - изкуството не просто и не толкова да илюстрира, а да се завърне обратно към материята и да извлече от нея връзките на мозъка с ръката - а тъкмо от тях излиза онова, което е по-различно и интересно, особено ако човек си наложи да бъде освободен от натрупвания и условности, казва Маргита. 
А нейният път към изобразителното изкуство е колкото предопределен и предначертан, толкова и синкопиран - като 
мелодия, която съдържа в себе си най-различни ритми и цветове
Маргита е дъщеря на русенския художник Ясен Янков - автор на много стенописи, които украсяват и оживяват храмове в Русе и наоколо. Самата тя рисува от малка. Интересно, мои детски рисунки, които баба ми грижливо е запазила, по някакъв странен начин силно напомнят фигурите, които често правя сега, усмихва се момичето. И тогава съм ги рисувала с флумастрите едни такива - с грамадни глави и с тела като връвчици, казва Маргита и показва една от тези рисунки на художничката като невръстна. 
Тя продължава да рисува и след това - докато учи в Английската гимназия „Гео Милев“. И след това пак - когато през 2006 година заминава да следва икономика в Германия. И това не е кой знае каква изненада - все пак, майка й е икономист и Маргита, която има слабост към математиката, прилежно полага усилия в продължение на повече от две години да се проникне с уважение и вдъхновение към професията на точните хора, каквито са специалистите по икономика и финанси. 
„Спомням си, че когато през 2008 година - първата голяма икономическа криза от последните години - ние, студентите, се опитвахме да намерим отговори на стотиците въпроси, които възникваха заедно с тревогата, която бе завладяла Европа. Все пак, ние сме във висше специализирано училище по икономика и напълно логично
очаквахме от нашите професори в Магдебург отговори и анализи на кризата
Тогава най-често чувахме от преподавателите думите „Нищо не се движи според нашите теории“. Е, тогава напълно резонно възникна следващият въпрос: Какво търся аз в това училище, което освен че не е свързано с изкуство, не може да обясни нито причините за кризата, нито накъде и колко ще продължи, нито какви ще бъдат последствията“, разказва Маргита Янкова. Но тази ситуация и подсказала недвусмислено, че е време да се обърне към това, което всъщност винаги и се е искало да прави: да рисува и да създава своите собствени образи. 
Оттам нататък оставало малко: да се подготви за приемните изпити в един от най-престижните европейски университети по изкуствата: Goldsmiths University. Приготвила си портфолиото и още първата година успяла да отговори на всички изисквания на авторитетното учебно заведение и заминала за Лондон. 
През 90-те години на 20 век Goldsmiths University нашумява със своята визия за съвременно изкуство, с иновативност, различност и концептуалност, обяснява Маргита. Тук можеш да кандидатстваш с всичко, но след като те приемат, започва трудното, обяснява тя. И
признава, че на нея наистина й е било доста трудно
- тя идва от друга среда, от друга материя, други разбирания, а попада в една силно концептуална среда, където различието по-скоро може да ти донесе неразбиране и огорчение, дори отхвърляне на идеи, които според теб са много ценни и интригуващи. Радвам се, че успях да се преборя в голяма степен с техните разбирания, а заедно с това напоследък и в Лондон се забелязва една ново обръщане към различията, към промеждутъците, фигуративно казано, в сферата на материалите, концепциите, вижданията и откриването на този потенциал на междинното, казва Маргита. 
Нейната дипломна работа е изградена тъкмо върху това - върху възможността изкуството да оборва норми и устои и върху потенциала за различно развитие. За цялото следване русенката е успяла да запази собствените си виждания и собствения си поглед към нещата. Има хора, които драстично се променят, като приемат това, което е наложено в средата, в която попадат, но 
аз предпочитам да остана аз - дори и с цената на собствения си инат 
отстоявам това, казва младата русенка. 
В целия курс от сто човека, които се обучават във факултета по изобразително изкуство, тя е единствена българка. Поне доста дълго време тя е убедена в това. Докато един ден не установява, че нейният състудент Руди, за когото до този момент тя е била напълно сигурна, че е испанец, всъщност е... българин! А ние през цялото време си говорим на английски и нито той, нито аз подозирахме, че сме сънародници, засмива се Маргита. Руди е живял дълги години с родителите си във Великобритания, така че е кандидатствал за Goldsmiths не от чужбина, а от страната, където живее. 
След дипломната изложба, на откриването на която в Лондон присъстваха и родителите на Маргита, младата художничка се завърна за кратко в родния си град, но скоро й се наложи да отпътува пак за Мъгливия Албион. Отведоха я натам две участия в изложби. Едната е наградата на Маргита - лондонска галерия избира петима от завършващите млади автори и ги кани да представят свои работи. 
Другият ангажимент, за който русенката е получила предложение, е да направи 
самостоятелна изложба в Лондон 
в една от наскоро откритите галерии в столицата на Обединеното кралство. По принцип там преобладават представяния на автори на инсталации, видео и други нестандартни форми, казва Маргита и не крие, че предстоящото участие - от 7 август - със самостоятелна изложба в галерия „Пинтора“ я радва. 
През септември е церемонията по връчването на дипломите на завършващите Goldsmiths University. След това й предстои с няколко колеги изява в Берлин /миналата година те са имали изложба в Хамбург/. Иска ми се да направим нещо и в Русе, признава Маргита. Впрочем, директорът на Художествената галерия Елена Великова вече отправи към нея покана тя и автори от нейния лондонски кръг да вземат участие в Биеналето на миниатюрата. Маргита приема поканата с удоволствие и интерес. Сега пред нея са отворени много врати. И тя внимателно прави своя избор - за да го направи така, че да не прави компромис със себе си, но и да не пропуска добри и интригуващи възможности да покаже своите идеи и своето изкуство.