Английската преса го нарича Крал. Симпатична игра на думи заради звуково подобие между Преслав и Пресли - Елвис Пресли, Краля! Когато името на 15-годишния русенец Преслав Димитров се появява в английските вестници като новата спортна надежда в колоезденето, журналистите на Острова бързо намират заместител на трудното българско име, като звуковата аналогия ги отвежда до the King. А може да се окажат и пророци, ако след време Преслав наистина стане некоронованият Крал на колоезденето...
Публикациите в  „Обзървър“ и „Солихъл нюз“, таблата с постиженията в спорта на русенеца, сложени на стените в училището му, както и натрупаните десетина медали от състезания, изглежда не са най-важното за Преслав, тъй като той дори не помни колко от тях са сребърни и бронзови. Знае единствено, че златните му отличия са 3. Вече е забелязан от доказани специалисти в колоезденето и дори е номиниран за участие в Програма за олимпийски таланти. Това е много рядък шанс, тъй като състезателите първо трябва да бъдат избрани и поканени от професионалисти, а след това ги поемат най-добрите треньори, които не само ги обучават, а и ги напътстват в кариерата.
Най-важното за талантливия русенски спортист засега е да навърши 16 години, за да може да участва в по-големи и по-реномирани състезания.
В Англия възрастовите групи се делят на участници под 16 години, между 16 и 18 и над 18-годишни, обяснява момчето.
Първи в офроуда за Средна Англия
До това му най-високо отличие и засега най-голяма победа, за която пишат местните вестници, роденият в Русе Преслав Димитров стига след едва двугодишни, но много интензивни тренировки. Още от съвсем малък, след като завършва първи клас в „Йордан Йовков“ и напуска България, Преслав се занимава със спорт. Започва с футбол, след това се увлича по плуването, докато на 13 години не се запалва по най-голямата си страст - колоезденето.
Всъщност искрата към този вид спорт пламва по съвсем прозаичен начин. Преслав, както повечето тийнейджъри, поискал от майка си да му купи едно обикновено колело, което да кара около дома. Нищо странно. Но едва ли някой е подозирал, че тази негова осъществена мечта ще го праща всяка неделя на различни състезания. И не само че се случва така, но сега момчето няма търпение да замине за Белгия, където на 17 и 18 ноември ще участва в надпревара заедно с над 100 спортисти от цял свят. Именно за такива мащабни състезания, и то точно в Белгия, която се слави с най-добрите колоездачи, мечтае да изучава тънкостите на спорта и да се мери с конкуренцията 15-годишният талант. Да не забравяме, че най-добрият колоездач на всички времена Еди Меркс е точно белгиец. Майка му Лора, която е с него на всяко състезание, 11-годишният му брат Цветелин и вторият му баща Явор, с които Преслав живее в Бирмингам, го подкрепят непрекъснато и това го стимулира да тренира и да се развива. Бащата на Преслав, който живее в Русе и много му липсва заради редките срещи помежду им, също му помага и финансово, и морално.
14-ти в топ листата за неговата възрастова група
Това престижно класиране е в любимата му категория - колоездене по писта. Характерното за този вид състезания е, че се правят на писта с дължина около 60 км, подобна на тази за „Формула 1“, но специално подготвена за колоездене, която състезателите обикалят в рамките на 40 минути, обяснява Преслав. При този вид състезание може да се развие висока скорост, която при спринта достига до 60 км/ч. Може би именно това е една от причините колоезденето по писта, при което целта е да не позволиш съперниците да те изпреварят, да е любимата дисциплина на Преслав. В по-трудната категория - офроуда, която и повече се отдава на русенеца, се включват повече изпитания и сякаш колоезденето не е в същината на състезанието. Надпреварите продължават по един час, използват се планински колелета, а трасето далеч не е гладко и чисто, а напротив - кал, трева и други рисковани препятствия.
Кошмарът гръмнала гума
Опасността от блокиране на велосипеда заради наслоената кал е абсолютно реална и по тази причина всеки състезател разполага с две колелета. Така, когато едното буквално се задръсти, състезателят го оставя на треньора да го почиства, а той продължава с другото. Но истинският кошмар е гръмналата гума и той често спохождал Преслав в началото на неговата състезателна кариера. Случвало му се е дори и двете гуми да гръмнат едновременно и той да изпадне в пълна безизходица. Защото дори и да отиде в бокса, където да му ги сменят, неминуемо ще бъде изпреварен от останалите и ще се прости с добро класиране. За щастие в тазгодишните надпревари момчето не е ставало жертва на спукани гуми.
Въпреки че велосипедът е основното оръжие на всеки колоездач, Преслав не му отдава толкова голямо значение. Той споделя, че на него му върши работа и неговото скромно колело, тъй като в състезанията залага на техниката на каране, тренировките и най-вече на голямото си желание да се занимава с този спорт. И за доказателство разказва, че част от конкурентите му имат велосипеди за по 2000 паунда, но все още са далеч от неговите резултати и отличия. А освен голямото желание за професионално израстване в колоезденето, Преслав залага много на усилени тренировки. Всеки ден кара колело или велоергометър по 2 часа, а тренировката му в събота с неговия клуб „Солихъл“ включва над 100 км каране по шосе.
Животът извън пистата
Догодина Преслав ще завърши средното си образование в Англия и ще кандидатства в колеж, където задължително ще изучава специалност със спортна насоченост. Денят му е запълнен с учене и тренировки, но не само заради това момчето споделя, че почти не излиза.
Не харесвам студенината у англичаните, там хората не са предубедени към чужденците, не са гледали на мен по различен начин, просто самият им темперамент е различен, обяснява Преслав.
Заради лошото време, вечния хлад и мъгла и разходките не го привличат. А когато излезе, за да се забавлява с приятели, най-често ходят на кино. Иначе определя живота в Англия като супер. Няма от какво да се оплаче - нито от качественото образование, нито от уредения начин на живот, нито от възможностите за развитие в спорта. Въпреки това Преслав харесва повече Русе, макар че сам не може да си обясни защо е така, след като тук неразбориите и трудният живот са естествената среда. Дори момичетата в Англия били далеч назад по хубост от русенските тийнейджърки. Но отскоро Преслав има връзка с англичанката Сюки, която споделяла страстта му към спорта, но нейната сила била в леката атлетика.
Тук срещата с близки и познати винаги е приятна за момчето, защото самите хора са топли, приятни и отзивчиви. Може би заради това Преслав общува повече с българските си приятели, дори и когато е в Англия, макар и виртуално. Но за Преслав отсега е ясно, че едва ли един ден ще се установи за постоянно тук. Засега надеждите му са да посещава Русе, баща си и добрите си приятели поне 3 пъти в годината, а не както досега само веднъж. И от виртуални срещите им да се превърнат в реални, а не основно във Фейсбук и Скайп. И дори споделя, че макар и с нежелание би сменил българското си гражданство с английско, ако има възможност да се състезава за Англия. Защото знае, че островната държава ще му осигури всичко необходимо, за да покаже най-доброто от себе си в колоезденето, а и не само в него. Докато в България дори изключително обичаният и популярен футбол страда от липса на финанси и подкрепа, а какво остава за колоезденето...