Невероятно красиво старинно пиано отскоро е сред стилните „обитатели“ на Клуба на дейците на културата. Инструментът с деликатни и изящни резбовани елементи, с красиво изваяните бронзови поставки за свещи, с фините линии и меката светлина на клавишите от слонова кост напомня мъдър благородник, заел достолепно мястото си сред също тъй старинните и с горда осанка мебели в Клуба. Точно тук му е мястото - тук това пиано се чувства сякаш най-добре! - възкликва неговата собственичка, която наскоро направи решителна стъпка и дари удивителния инструмент. 
Елена Ковачева първо искала да направи дарителски жест към Училището по изкуствата, като нейното желание било това старинно пиано да се отстъпва за известно време на някое талантливо дете, чието семейство обаче не може да си позволи такъв скъп инструмент. За съжаление, тази идея не се осъществила, но затова пък се появила друга - пианото да отиде в Клуба на дейците на културата, където прекрасно ще се впише в артистичните събития, на които КДК е дом. А и така 
от време на време и аз самата ще мога да идвам и да си го виждам
усмихва се с лека носталгия Елена Ковачева. И за пореден път изразява благодарност към специалистката в Клуба Диана Ковачева /Само фамилиите ни са еднакви, нямаме роднинска връзка, предупреждават и двете/, която откликнала възторжено на предложението за ценния подарък. Нямаше как да не ме зарадва това, че и Диана, и секретарят на КДК Петър Петров оцениха инструмента и му се зарадваха, разказа Елена Ковачева. 
За нея това е важно - тъй като старинното пиано е много важна част от нейната собствена семейна история...
Елена Ковачева е наследница на известната свищовска фамилия Самоковлиеви. Предците й били дошли в дунавския град от Самоков - оттам и името, което им дали свищовлии. Дядото на Елена - Янко Самоковлиев, е бил търговец, но първият му „бизнес“ бил изкупуване на яйца от хората по близките села. С една голяма кошница е обикалял и е купувал яйцата, които минават през металната мярка, за да им се определи размерът, обяснява внучката. Постепенно балканджията натрупва капитал, който впряга в нови дейности. И когато са родени и трите деца на семейството - синовете Христо и Георги и любимата дъщеря Димка, Янко Самоковлиев вече е известен с неговата магазия за железарски инструменти и стоки, както и търговията с тютюн, която вървяла все по-добре и по-добре. 
За жалост, дъщерята още съвсем млада се разболяла от туберкулоза. Семейството било готово да направи и невъзможното, само и само тринадесетинагодишното момиче да оздравее. 
Бащата завел Димка на санаториум в Швейцария 
и останал с нея там доста време. Точно тогава, през 1901 година, докато лекарите лекували девойката от коварното заболяване, бащата отишъл до Виена и поръчал пианото. Димка била невероятно музикална и Янко Самоковлиев се надявал любимото му дете да оздравее и да свири на прекрасния инструмент.
Съдбата обаче била решила друго. И младото момиче така и не успява да стане велика пианистка, а умира покосено от туберкулозата. Но пианото е доставено с кораб по Дунава в Свищов и там заема мястото си в салона на фамилната къща - една от най-видните в града. Къщата е строена от дядо, беше в самия център на Свищов и през 1972 година я отчуждиха и я събориха, за да построят партийния дом, но това е друга история, казва Елена Ковачева. 
На пианото е свирил нейният баща Христо, който също е бил много музикален. Бащата е учил във Виена, владеел е перфектно немски и е поел търговията от дядо заедно с брат си, казва Елена. Тя самата също години наред е свирила на пианото. Още като гимназистка тя пее в прочутия свищовски хор „Янко Мустаков“. А още като дете я представят на големия български композитор Панчо Владигеров. 
„Той идваше често в Свищов и гостуваше на моята кръстница Елена Екимова, която е братовчедка на съпругата му. Един ден тя ми каза: „Елче, седни да изсвириш нещо на чичо си Панчо!“. Била съм 7-8-годишна и умирах от притеснение. Не помня как съм изсвирила Fur Elise, а кръстница продължи: „А да знаете какво пиано има у Елчето!..“. Отидохме у дома, 
Панчо Владигеров седна на пианото и... скоро под прозорците се събра народ 
- Владигеров свиреше, ние с Елена и други хористи от „Янко Мустаков“ пеехме... Изнесохме цял концерт! Но няма да забравя как Панчо Владигеров каза: „Аз не съм чувал пиано с такъв тон!“. И веднага попита с надежда: Ще го продавате ли?“, разказва Елена Ковачева. 
На този уникален инструмент с марката W.HARTMANN са свирили също столичните диригенти Михаил Милков - който често е гостувал в Свищов, за да помага на хор „Янко Мустаков“, и незабравимият Васил Арнаудов - в Русе. 
Защото първо Елена Ковачева идва в Русе - по разпределение, след като се дипломира в Стопанската академия в родния Свищов. А по-късно тук се премества и пианото. Което става органична част от дома на новото семейство на Елена. 
Още с идването си тук тя започва да работи в завод „Георги Димитров“ и веднага става хористка в хор „Родина“. Там се запозвана със съпруга си Павел и от 1974 година двамата стават семейство Ковачеви. Когато скоро след това се раждат децата им Екатерина и Христо, семейството заминава за 8 години в Мадан, за да „си стъпи на краката“ финансово. Смешното е, че когато трябваше да избирам разпределението си, бяха останали едно място в Русе и две в Мадан, ето че аз после работих и на двете, засмива се Елена. 
И когато тя и Павел се завръщат отново в Русе,
първата им работа е да се върнат и в хор „Родина“
Тогава, през 1983 година, донесохме и пианото от Свищов, казва тя. „С музиката са свързани много чудесни преживявания. С „Родина“ беше първото ми излизане в чужбина - на гастрол в Ирландия, после обиколихме Европа с турнета, често се събирахме у дома, идваше и Васил Арнаудов. Като видя първия път пианото, възкликна: „Какво е това красиво пиано?! Трябва да се свири на него, трябва да се свири, за да бъде живо!“, разказва Елена. 
Преди сядах сегиз-тогиз и свирех, пеехме у дома, постепенно се улових, че отварям пианото, само за да го избърша от праха, признава тя. Екатерина и Христо не проявяват непреодолимо желание да свирят, внучката Калина също не е от най-ентусиазираните музиканти. 
„Често си спомнях думите на Васил Арнаудов - че трябва да се свири на това пиано, за да бъде живо. Затова реших, че трябва нещо да направя, за да може до него да се докосват хора, които ще изживеят радостта от музиката“, казва Елена Ковачева. 
Сега предстои уникалният инструмент, който догодина ще навърши 115 години, да бъде акордиран. И неговият вълшебен звук да изпълни залите на старинната къща на „Константин Иречек“ - с онази кадифена мекота и с вълшебния ромон на приказни звуци, които карат човек да забрави как времето изтича между датите в календара и оставя истински стойностните неща - произведения на изкуството, постъпки, благородни жестове - да блестят като скъпоценности. Дори и в днешните времена на сиво унифицирано безхаберие. Или може би тъкмо в такива времена жестове като този на Елена Ковачева, която подарява не просто едно пиано, а възможността човек да се докосне до една епоха, са още по-радващи и нужни...