Миналия петък разказахме за митарствата из Европа след бягството от България на някогашния полицай Дамян Димов-Лудия два дни преди процеса срещу него за стрелба по човек. Спътница на Лудия в кръстосването на континента почти през цялото време е жената, заради която стига до затвора - Албена. Пак тя е главен герой в залавянето му от властите в Италия, на които е подала сигнал за местонахождението на издирвания от Интерпол Димов, който се нанесъл при нея в Милано след опита на жената да се отдели и да заживее сама. Това е последният от трите материала за днешния затворник, който изтърпява наказанието си в затворническото общежитие във Велико Търново.

След дълго скитане из Европа с любимата си Албена и постоянно оглеждане дали не го следят и не се ли кани някой да го арестува, Дамян Димов-Лудия се установява в Милано при приятелката си Албена, но не е добре дошъл. Само че още не го знае. 
На 27 януари 2010 година, когато навършва 54 години, Дамян купува българско сирене и колбаси, алкохол и сладкиши, подрежда масата в квартирата в квартал Виа Теормино в Милано и в ранния следобед празникът започва. Около 16 часа Албена си взема един бонбон, целува рожденика, пожелава му здраве и късмет и казва, че отива да си търси работа.
Веднага се усъмних, защото беше празничен ден, но нищо не казах и я оставих да излезе, спомня си яд Дамян.
В това време на гости му идва съседът Иван, с когото започват да се черпят. В 21 часа 
вратата се отваря със замах и в стаята се изсипват няколко униформени 
Лудия само успява да прочете на куртката на първия, че пише карабинер, вади си пистолета, но докато дърпа затвора да зареди, получава удар с приклад в главата и припада. Когато се събужда, усеща, че ръцете му са вързани зад гърба, а до него стоят 12 карабинери, които го налагат с автоматите и питат къде е колата. В един момент той осъзнава, че търсят БМВ-то му, в което е оставил купената в Естония ловна пушка.  
След като вижда, че примката се затяга около шията му, бившето ченге започва да обмисля как да се измъкне. Точно тогава карабинер му прехвърля ръцете отпред и отново ги връзва.
Това бе шанс за мен и аз веднага се нахвърлих върху полковника и го притиснах в ъгъла. Колко удара съм му нанесъл с двете вързани ръце не помня, но после той бе доста посинен, казва с гордост Лудия, който след това заслужено отнесъл нова грамадна порция бой.
Поканеният на рожден ден съсед така се стряска
от екшъна, в който попада по неволя, че на панталона му се появява мокро петно на деликатно място заради леко изпускане. Дамян увеличава стреса, като му поръчва да предаде на Албена, че когато рано или късно излезе на свобода ще я намери и...
Междувременно карабинерите откриват колата му и вадят от нея не само ловната пушка, а и няколко банкови карти.
Те бяха с изтекъл срок на валидност, намерих ги на улицата и ги дадох на Албена да ги изхвърли, но тя нарочно ги е оставила в колата, за да ме накисне още повече, е версията на Лудия.  
Арестантът е откаран в полицията в Милано и там се разбира, че той е издирван от България за излежаване на присъда от 6.5 години затвор.
На последвалото дело адвокатът му доказва, че валидността на откритите в БМВ-то банкови карти е изтекла преди три месеца, но въпреки това картите и незаконната ловна пушка заплашват Дамян с пет години лишаване от свобода, затова българинът се признава за виновен и присъдата му е намалена на четири години.
Дамян е откаран в затвора, където му обещават, че след една-две години ще бъде прехвърлен в България, за да изтърпи присъдата си от 6.5 години, за които е издирван от Интерпол. Това обаче не става така.  По време на задържането му 
Лудия се прави, че не разбира италиански, 
макар че освен него, владее още три езика. Отказва да подпише всякакви документи около ареста му. Докато трае разпитът, Дамян чува Албена да пита в коридора кога ще го пуснат. Тогава задържаният се обръща към полковника и на чист италиански му казва „Тази жена, която в момента говори за мен, един ден ще й сваля главата на земята“. Тогава се разбира, че владее италиански език и е пратен в затвора Сан Виторе, където са настанени следствените.
Този затвор представлява една голяма кочина
В стая от 8 квадратни метра бяхме натъпкани 6 човека - докато тримата ядат на масата, другите трима лежат на леглата. После местата се сменят, разказва експолицаят. 
В такива условия Лудия изкарва година и седем месеца, след което е прехвърлен в затвора в Александрия. Там е в килия с двама египтяни, а после при тях е настанен милионер от Благоевград, който развивал бизнес с дискотеки в Италия, но се изкушил да кривне извън закона и стигнал до затвора.
Условията в Александрия бяха много по-добри, дори ми дадоха да работя в лазарета като чистач, но порядките са строги, затова се пазех от всякакви предложения за доставка на мобилен телефон или СИМ карти, защото веднага щяха да ми удължат присъдата, спомня си Дамян.
За работата той получава 20 евро на месец и се чувства много добре, защото е съвестен и цялото ръководство на затвора и съкилийниците му го обикват. Стига се дотам, че на излизане всички спират работа и отиват да го изпратят.
На всеки шест месеца в затвора идва съдия, който намалява присъдата с 45 дни за добро поведение. Така Дамян
успява да свали 225 дни от четирите години, на които е осъден
и на 15 юни 2013 година присъдата за ловната пушка, боеприпасите към нея и за банковите карти приключва. Четири дни по-късно в затвора пристигат полицаи от България, които вземат Лудия и го конвоират със самолет до София с белезници, тъй като е смятан за опасен рецидивист. От летището Дамян е закаран в Централния затвор, след което е настанен в болницата, защото отново получава кризи от диабета, който в италианския затвор изобщо не се е обаждал. Лекарят обаче казва, че Лудия въобще няма диабет и затворникът е прехвърлен в Ловеч. Там Дамян го разпределят в тежкия отряд при убийците. На 1 август 2014 година е прехвърлен в затвора в Белене и то пак в отряда на убийците.
Единствено аз нямах убийство зад гърба си и затова един от тях се опита да се подиграе с мен, но в крайна сметка го поставих на мястото му, разказва някогашният служител на реда.
За добро поведение Дамян е произведен в бакар на отряда. Така изкарва седем месеца и на 15 януари е одобрен за Затворническото общежитие във Велико Търново и седмица по-късно пристига в новото си жилище.
Работата ми е да поддържам градинката и да беседвам със студентите, които учат психология във Великотърновския университет. Надзирателите и ръководството на затвора се отнасят много добре с мен, но 
моята присъда изтече на 30 юни, като се приспадне затвора в Италия
а никой не ме освобождава, казва Дамян. 
За тази възможност миналия месец му казва съдия, който е бил на разговор с Дамян и други затворници.
Точно той ми каза, че според чл.8 и 25 от Наказателния кодекс би трябвало излежаната присъда в Италия да се свали от тези 6.5 години, издадени от Районния съд, заради сключена спогодба за правна помощ с Италия. Затова ще си наема адвокат и ще пусна жалба за комулация на присъдата си до Софийски градски съд за освобождаване, защото в противен случай трябва да лежа тук още 4 години, категоричен е Дамян Димов.
Ако никой не го чуе, ще съди държавата в Страсбург, а за всеки ден след 30 юни тази година ще иска компенсация. По думите му той е осъден неправилно в България, защото не е прострелял с въздушна пушка автобусния шофьор, а намерените в дома му оръжия са стари и декоративни, а не бойни.
Кажете ми след като съм осъден неправилно, какво ми остава оттук нататък освен да изляза от затвора, да направя друго престъпление, за да си отмъстя на този, който ме натопи и отново да вляза зад решетките, пита Дамян и се прибра зад металната врата в затвора с надеждата, че магистратите ще разгледат случая около комулацията на присъдите му в Италия и България.