Шофьор на блъснат автомобил със сключена застраховка „Каско“ се оказал на ръба да пие една студена вода и да не му бъдат покрити щетите по колата заради отсъствие на представители на „Пътна полиция“ на местопроизшествието. Инцидентът бил само с материални щети - без пострадали хора и без друг участник. По тази причина било преценено, че екип на КАТ няма какво да прави на мястото на катастрофата. Заради това обаче катастрофиралият така и не се сдобил с протокол от „Пътна полиция“ за настъпилото произшествие. Нямал и с кого да сключи и двустранен констативен протокол. Затова застрахователното дружество решило, че 
след като инцидентът не е документиран по надлежния ред, реално няма и настъпило произшествие
И няма защо шофьорът да претендира да му бъде платен ремонтът на смачкания автомобил. Така се стига до търсене на съда като арбитър.
На 5 юли миналата година потърпевшият минава заедно със семейството си през Червена вода с личния си „Ситроен Берлинго“. Внезапно на пътя изскача дете на колело и за да не го блъсне водачът свива рязко волана. Следва удар в крайпътен пън, завъртане и сблъсък на задната част на ситроена с бетонен стълб. Въздушните възглавници се отварят и спасяват тримата пътници, но колата е със сериозни поражения.
За да не й нанася допълнителни щети, мъжът решава да остави нещата в ръцете на професионалисти.
Не успява да открие дежурния в КАТ на два от известните телефонни номера
а набраният по телефона полицай от участъка в Червена вода заявява, че не е компетентен да направи каквото и да е по повод катастрофата и го съветва да се обади на 112. От спешния телефон препращат мъжа към дежурен във Второ районно управление в Русе. В поредния телефонен разговор катастрофиралият получава номер, под който е заведена щетата и му обясняват, че той ще му послужи при договарянето със застрахователя, чийто автомобил по-късно откарва до сервиз блъсния „Ситроен“.
След няколко дни потърпевшият се обръща към застрахователната компания да му покрие щетите, които не са никак малки - близо 10 000 лева. От там обаче му искат удостоверение от „Пътна полиция“. И тогава човекът с изненада разбира, че 
сигналът му за инцидента е регистриран в дневник за двустранни протоколи
и не след дълго дружеството му съобщава, че няма как да му изплати обезщетение, тъй като не е доказано възникването на катастрофата.
Това е началото на кошмара за шофьора, който се оказва със съсипана кола и изоставен от всички, на които по един или друг начин плаща - на застрахователя с вноската си, а на държавата с данъците си.
Завежда дело, с което си иска парите от застрахователя, а покрай безбройните писма и кореспонденции между него и институциите 
излиза, че самият той се бил докарал до това положение
Причината - бил подвел органите на полицията. Ако те били знаели, че колата не е в движение след удара, техен екип щял да се отзове и да отиде на място, както си му е редът и да документира случая, след което мъжът да си получи парите от каското.
По време на съдебните заседания и по-точно от изслушване на разговора на шофьора с оператор на телефон 112 обаче лъсва така старателно заобикаляната от мнозина истина - че 
той неведнъж е заявил, че колата му не е в движение
и всъщност не е подвеждал никого, напротив - самите полицаи не са си свършили работата.
„Мъжът не може да бъде държан отговорен за подвеждане, за предоставяне на непълна информация, още по-малко за решението на „Пътна полиция“ да не посети произшествието, а само да даде „номерче“ за пред застрахователя. След като няма двустранен констативен протокол, не може да се дава номер в дневника за регистрация на ПТП с двустранни констативни протоколи. Този номер на несъществуващ документ си остава само номер на телефонното обаждане до КАТ“, посочват в мотивите си съдиите. И допълват, че от разговора между катастрофиралия и телефон 112 става ясно, че 
водачът е уведомил оператора, че автомобилът не е в движение
Същото на два пъти ясно е заявено и на дежурния от Второ районно, който, очевидно по свое усмотрение, е преценил, че за уважаване на застрахователна претенция по застраховка „Каско“ е достатъчно подадения сигнал за ПТП да бъде регистриран не къде да е, а в дневника за двустранни протоколи, след като няма втори участник в пътното произшествие. По този начин, не поради даване на подвеждаща информация от страна на водача, а по вина на служителя от МВР, е осуетена възможността да бъде съставен протокол за ПТП с материални щети, отсече съдът.
Магистратите обърнаха внимание и на
добросъвестността на застрахователя, който докрай отказа да плати ремонта на застрахования автомобил
„Застрахователят е предпочел варианта щом няма протокол, няма ПТП, няма и застрахователно събитие. Дружеството обаче е изпратило сервизен автомобил за репатриране на катастрофиралия автомобил до оторизиран сервиз. Услугата е предоставена без отказ, от което следва, че застрахователят се е убедил, че застрахованият автомобил е самокатастрофирал. След като органите на „Пътна полиция“ не са пожелали да посетят произшествието и да съставят протокол, застрахователят е могъл сам да установи застрахователното събитие. Такова поведение би съответствало на думите, с които завършва второто писмо за отказ да се плати обезщетение: 
„...оставаме ваш коректен партньор
и високо ценим нашите делови взаимоотношения“, посочиха съдиите.
В крайна сметка след година ходене по мъките шофьорът успява да си получи 8423 лева от застрахователя. И тъй като сумата е значителна и никой не би я отхвърлил с лека ръка, вероятно получаването й си е заслужавало усилията. Затова изниква въпроса дали в подобни ситуации, ако става въпрос за пъти по-малки суми, човек би се заел да извърви трънливия път към справедливостта с риск да бъде сочен за отговорен за бездействието на институциите, на които плаща заплати.