Този четвъртък един от най-талантливите русенски поети щеше да навърши 71 години. Веселин Тачев си отиде от този свят, когато беше едва на 50. И само две години, след като страната беше затворила страницата на социализма и строгите идеологически постулати, които в немалка степен бяха тровили живота и на самия Тачев.  Най-малкото, защото му създаваха куп пречки да види талантливите си стихове и разкази, издадени в книги.
В четвъртък в 18 часа в Клуба на дейците на културата ще се съберат приятели на Веселин Тачев и хора, които уважават творчеството му и личността му. Поводът е книгата със спомени за поета, която излиза със заглавие „Памет за поета“ - книга, която
разказва за човека, който излъчваше светла тишина
а заедно с това без парадни думи направи толкова за русенската литература, колкото малцина други са сторили. Идеята да се съберат спомени на приятели и хора, които са познавали или работили в различно време с човека, поета, изследователя, приятеля, се роди през есента на 2010 година по време на кръгла маса, посветена на Тачев, организирана от катедра „Български език и литература“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Проектът за съставяне на този сборник бе реализиран в партньорство на РУ и сдружение „Брод“, което издава единственото русенско списание за литература и култура със същото име. И писателите и издателите от „Брод“, и  преподавателите от университетската катедра по българска литература са онези русенци, които вероятно най-отчетливо си дават сметка, че
немилостивото време затрупва много факти, случки, спомени
детайли , които с безгрижна лекота можем да изгубим и те никога да не достигнат до следващите хора, които може би ще се интересуват от литература и изкуство и ще си задават въпроси дали някой преди време не е правил нещо по въпроса. А има хора, имената на които не е излишно да се знаят и да се помнят - поради ред причини, защото само паметта прави човеците сетивни за миналото, а то е, което ги отличава от другите твари, които живеят само и единствено с инстинкта и нагона.
„Памет за поета“ беше събирана доста дълго време - толкова дълго, че някои от съавторите в нея вече започнаха да губят търпение да видят сборника като книжно тяло. И ето че най-после това стана. Книгата е факт, издадена е с финансова помощ от Община Русе по програмата за подкрепа на художествени проекти „Култура“, с финансово рамо от предишната управа на Община Иваново и с лично дарение на доц.д-р Руси Русев, преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“, който е и един от съставителите на сборника.
Книгата със сигурност
ще върне към едни отминали времена русенци
чиято възраст клони към тази на Веско Тачев. Времената на многотиражките, които се издаваха в селата на Русенски окръг, на „Сърдитите млади поети“ в Русе /един от които е и Тачев/, на предългите разговори за литература, изкуство и смисъла на живота... Пред читателя ще се открие портретът на един завършен изследовател и извънредно чувствителен и деликатен поет, който носи в себе си чертите на истинския интелектуалец - точен, всеотдаен, раним. На пръв поглед книгата може да се стори някому еклектична - текстовете в нея са доста разнородни и по съдържание, и по стил. Но другояче едва ли би могло да бъде - това са спомените на различни хора, с които Тачев е бил повече или по-малко близък, които са го познавали издълбоко и съкровено или съвсем бегло. Но във всеки от текстовете читателят, който иска да опознае личността на този без време отишъл си от този свят творец, ще открива по нещо, което сглобява
онази многостранна личност, която беше Тачев
По свой начин си припомнят за приятеля авторите в сборника. Сред тях са писателите Анчо Калоянов, Атанас Костов, Жерминал Чивиков, Иван Цанев, Владимир Попов, Йордан Палежев, Здравко Кисьов, Пламен Абаджиев, Красимир Манев. За Веско разказват и едни от най-добрите му приятели - Кънчо Великов, Стойчо Гецов, Венелин Обретенов, Еберхард Унджиян, Даниела Василева, Иван Марков. На възможността да работят заедно са се радвали Йордан Борисов, Живодар Душков, Веселина Антонова, Крум Гергицов, Румен Кузов. Особено ценна е дипломната работа на покойната Мариана Донева, която беше секретар в читалище „Захари Стоянов“, където Веселин Тачев водеше литературен кръжок - Донева проследява биографията на Тачев и прилага изключително ценната негова библиография.
Томчето, стилно оформено и подготвено за печат от издателска къща „Парнас“,
събира многопланов портрет на изключително интересната личност
на Тачев, който е създател на единствената в страната селска литературна музейна сбирка - „Светлоструй“ в село Щръклево, където Веселин Тачев работи дълги години. Но през мемоарните текстове за поета, изследователя, редактора, човека Веселин Тачев съставителите показват един цял, доста голям по времеви обем отрязък от литературната история на Русе. Личността на този русенец и неговото участие и принос за интелектуалната картина на живота в града от втората половина на 20 век са важни маркери в културната карта на Русе, които е полезно да станат по-широко достояние на русенци, особено на по-младото поколение, за което мащабната и широко скроена личност на талантливия поет е незаслужено непозната.
Мемоарната книга за Веселин Тачев се вписва и в контекста на необходимостта от събиране и презентиране пред по-широка публика на русенските литератори, които до този момент по една или друга причина остават в състояние на обидна анонимност. Издаването на книгата е
едно макар и закъсняло признание на града
към личността на Тачев, което Русе дължи на паметта на Веселин Тачев, а заедно с това и сериозен елемент от грандиозния замисъл на преподаватели от Русенския университет и русенски писатели и литературни критици за създаване на литературната история на Русе.
А съставителите и авторите на сборника са убедени, че дължим този споменник за Веско може би повече на самите нас - като памет за таланта, памет за приятеля, но и като памет за онова, което може би не сме успели да различим, за да опазим от нещо неведомо, но сурово като вледеняващия северняк, крехкото стръкче неизмерим талант, което представляваше благородният и чувствителен като фина струна Тачев.