Поредицата „Европа отблизо“ търси интересния детайл в известни и не толкова популярни кътчета на Стария континент. История, култура, забележителности и места за развлечения са представени през погледа на туриста, който иска да се срещне с познатата и непозната Европа. Днешният разказ е за британската територия Гибралтар - град върху скала, в който маймуните макаци са на особена почит, магазините са безмитни, а пещерите -уникални.

„Очаквай неочакваното“ е може би най-краткото определение, което може да се даде за Гибралтар. Това е едновременно град, разположен върху скала, част от британската империя с безмитни магазини, естествен дом на маймуните макаци, с магистрала, пресечена от самолетна писта. Изненадите, които поднася Гибралтар на своите гости, не спират дотук, и срещата с тази малка територия от близо 7 квадратни километра, се оказва необичайно интересна.
Единствената сухопътна граница на Гибралтар е с Испания, която и до днес има спор с Великобритания за държавната принадлежност на скалата и нейните 30 000 жители. До 18 век те са били поданици на испанския крал, след което стават британско владение. Все още испанците не могат да преглътнат загубата, но самите гибралтарци не желаят промяна и се радват на живота си такъв, какъвто е.
Всъщност най-любопитното в Гибралтар е почти на върха на скалата - там, където живеят безопашатите маймуни от вида берберски макак. Те са много малко на брой и затова за тях се полагат особени грижи. Още повече, че според местното поверие, 
ако маймуните изчезнат, британците ще загубят контрол над Гибралтар
Макаците са единствените маймуни в Европа и тъй като са защитени от закона, се чувстват безнаказани да правят най-различни пакости. Един от коронните им номера е да се качват на главите на туристите, или увисват от покрива на автобусите в очакване да получат нещо за хапване. Те са толкова ловки, че за секунди могат да отмъкнат чантата, шапката или очилата, ако стопанинът им не внимава достатъчно. В същото време има строги глоби за хората, които си позволяват да хранят или дразнят маймуните. Но пък самите животни обожават да бъдат снимани и да позират пред обективите.
Макаците предпочитат да се навъртат около пещерата Сейнт Майкъл - едно наистина уникално място в Гибралтар. Тя се смята за най-красивата в скалата и годишно е посещавана от над 1 милион туристи.
През Втората световна война е била полева болница, а днес централната й част е превърната в концертна зала за класически, поп и рок концерти. В пещерата се провежда и конкурсът „Мис Гибралтар“.
Сред най-впечатляващите забележителности вътре е 
разрязаният сталагмит, по който могат да се проследят различните етапи 
от оформянето му. С течение на времето той е станал прекалено тежък и се е пречупил, което пък е позволило да бъде превърнат в своеобразен спелео експонат. Самата пещера е дълга над 300 метра, изпълнена е с галерии и красиви сталактити, сталагмити и сталактони. 
Сейнт Майкъл е обект и на две легенди. Според първата оттук тръгва 24-километров подземен тунел, по който всъщност маймуните са дошли от Северна Африка в Гибралтар. Другата легенда е древногръцка и твърди, че тук се намира Портата на Хадес - врата към Подземното царство.
От върха на скалата се разкрива гледка към Гибралтарския проток, който съединява Средиземно море и Атлантическия океан. При хубаво време може да се види дори Африка. Едно от най-хубавите места за наблюдение е фарът „Europa point“, или „Краят на Европа“, изграден през 1841 година. Той хвърля светлина на 27 километра навътре в морето, почти до мароканския бряг в Африка.
Гибралтарският проток е свързан и с легендата за подвизите на Херкулес
Задачата на героя била да открадне червените крави на великана Герион. На път за острова, на който живеел гигантът, Херкулес трябвало да премине през Атласките планини. Но вместо да ги изкачва, той просто използвал свръхчовешката си сила и си проправил път директно през планината, разделяйки я на две части. Така създал Гибралтарския проток, а двете части на планината станали известни като Стълбовете на Херкулес. Северният стълб е Скалата на Гибралтар, а южният е на срещуположния африкански бряг.
Интересен факт е, че тук, в края на Европа, в непосредствена близост се издигат храмове на различни вероизповедания - католическа църква и джамия. Освен че е единствената в Гибралтар, джамията Ибрахим-ал-Ибрахим е уникална и със историята си. Тя е построена през 90-те години с пет милиона паунда дарение от тогавашния крал на Саудитска Арабия Фахд.
До пешеходната част на Гибралтар се стига през Портата на референдума - наречена така след допитването през 1967 година, когато 99 процента от местното население гласуват да останат британски поданици. Непосредствено до арката се намира и огромното 100-тонно оръдие, което е било предназначено за отбрана на скалата. Цевта му е дълга над 10 метра, изстрелва снаряд на близо 13 км разстояние, а за зареждането му са необходими 35 човека. 
Британският отпечатък е навсякъде, но Гибралтар не обича да се подчинява 
на стандарти и обичаите от Албиона са леко видоизменени. Движението на превозни средства е по европейски модел, но за да не се объркват британците, които идват в Гибралтар, е използвано английското ноу хау. По платното, преди пешеходните пътеки, има традиционните надписи „Погледни наляво“ или „Погледни надясно“. С тях в Англия ориентират чужденците, които не са свикнали на обратното движение, а в Гибралтар  по същия начин насочват англичаните. 
Червените телефонни кабини са досущ като на Острова, както и полицаите, облечени като лондонските бобита. Една от атракциите по главната улица „Мейн стрийт“ са пощенските кутии. Онези от тях, които принадлежат на кралската пощенска служба, имат две отделения - едното за местната поща, а другото - за писмата за чужбина. Официалното платежно средство е лирата - както гибралтарската, така и британската. 
Разликата е, че местната лира не може да се ползва другаде, 
освен на територията на Скалата.
Двата края на главната улица „Мейн стрийт“ се затварят от един приятен площад и една официална сграда, които в миналото са имали коренно различно предназначение. „Кейсмейтс скуеър“ носи името на стари британски казарми, които са се намирали тук през 19-ти век. Някога това е било място за публични екзекуции, а днес жителите на Гибралтар и туристите си правят срещи в някое от многобройните заведения по площада. 
Задължително се минава и през Музея на стъклото, разположен в началото на „Кейсмейтс скуеър“. В него може да се види как се изработват стъклени изделия чрез стария метод на обдухване, при който стъклото се топи, обдухва и с клещи му се придава определена форма. Към музея има и магазин с невероятно красиви ръчно направени изделия.
В края на улицата се намира резиденцията на губернатора на Гибралтар, известна като Манастира. До началото на 18 век тук се е помешавала светата обител на монасите францисканци. Точно срещу губернаторската резиденция има друга постройка - за губернаторската стража, която привлича вниманието на туристите най-вече с поставените отпред две оръдия. 
Иначе разходката по „Мейн стрийт“ си е сама по себе си атракция - главно заради безмитните магазини, които са любимо място за туристите. Много хора, най-вече испанците и англичаните, отиват в Гибралтар, за да си пазаруват по-евтино, а и удоволствието да пийнеш бира в някой пъб в английски стил гарнира с приятен привкус срещата с необикновения град-скала.