Един от недостатъците да откриеш забравено място е виновното чувство, че може би е било по-добре то да си остане такова. Но тук, в Русенски Лом, туризмът изглежда има потенциал. Това пише в пътеписа си от посещението на долината на Русенски Лом журналистът Хенри Висмайер, публикуван в онлайн изданието на авторитетния американски вестник „Уолстрийт джърнъл“. Вече са го прочели 1 270 000 абонати в интернет, а днес това ще направят и 2 277 000 читатели /впрочем всички медийни изследвания сочат, че всяко купено хартиено копие на вестник се чете средно от трима души/ на най-тиражното хартиено издание в Северна Америка.
 Хенри Висмайер и фоторепортерът Франческо Латручи пристигат преди две седмици в Русе - „елегантен български град близо до румънската граница“. Двамата отсядат в хотел „Ана Палас“, откъдето започва пътешествието им към Природен парк „Русенски Лом“, който за тях е една от загадъчните дестинации в неоткритата Европа. За да стигнат дотам, молят на рецепциониста на хотела да им даде указания, а на него му се налага да проведе три телефонни разговора, докато открие таксиметров шофьор, който знае пътя.
В Червен се настаняват в къща за гости „Петров“. „Йордан Петров имаше коси като сол и пипер, гъсти вежди и оцветени в кафяво върхове на пръстите от орехите, които сортираше, когато пристигнахме. Бивш капитан на круизни кораби по Дунава, той се беше оттеглил в тази къща след пенсионирането си и прекарваше дните си с гостите на сливова ракия и със съпругата си, разказвайки истории...“, пише Висмайер. Журналистът посочва и цената от около 20 долара за такси от Русе до село Червен, както и цените за нощувка в къщата от около 25 долара на вечер и около 56 за старинния хотел „Ана Палас“. 
На 10 минути път от къщата за гости са руините на средновековната крепост Червен - процъфтяващ град, преди да потъне в упадък след завземането от османлиите. Но според Висмайер не по-малко впечатляваща от смъртта на цивилизацията в древния град е тишината в днешното село. „Съвременният Червен също беше място на призраци - пише журналистът. - Къщата за гости на Йордан имаше Wi-Fi, а малкият хранителен магазин продаваше вносния швейцарски шоколад. Но улиците бяха доста тихи“. Прави му впечатление, че на пейките вижда седнали едни и същи хора, а по стените на празните къщи и цялата автобусна спирка са облепени с некролози. Какво се беше случило на това място?, пита се Висмайер. Отговорът дава Йордан: „Когато дойде демокрацията, всичко се промени. Хората можеха да останат, но нямаше работа. Младите масово избягаха в големите градове. Преди тук живееха 4000, може би 5000 души, днес има 150 предимно стари хора“.
Домакинът води гостите си в пещерата Орлова чука - друг туристически обект край Русенски Лом, също привидно забравен и изоставен. Единствената жива душа там е пазачът, който използва фенерче, за да разведе единствените си посетители за деня. Американците са възхитени от този геоложки шедьовър и от танца на събудените прилепи. Това природно чудо може да посреща автобуси с туристи, ако беше по-известно, възкликва Висмайер.
На третия ден двамата американци с хляб и мед от Йордан в раниците тръгват по Черни Лом и се дивят на девствената природа. В късния следобед наблюдават как прилепите литват от процепите в скалите. Връщайки се към къщата за гости, журналистът е впечатлен от нещо, което от дни не е чувал - детски смях.
„Шотландско семейство купи къщата над пътя - каза ми Йордан. - Те идват за лятото. Звукът на обновлението - казах аз. Йордан се усмихна“.