Хората с увреждания внесоха в НС декларация с искания за повече грижи, съобщиха от Инициативния комитет за повече грижа за хората с увреждания в България.

По данни на Световната търговска организация хората с увреждания са приблизително 10% от населението на всяка държава, а информационните източници на Световната банка сочат, че те са и 20% от най-бедните хора в света. Уврежданията са едновременно причина и следствие от бедността, а според Организацията на обединените нации 82% от хората с увреждания в развиващите се страни живеят под линията на бедността.

Не е по-различна статистиката и у нас, макар и да не е установен точния брой на хората с увреждания. Според данни на организации на лица с увреждания в България те са над 800 000, което е около 10% от населението на държавата.

Наречени преди време в едно изследване "невидимите" граждани на България, проблемите на хората с увреждания също остават скрити за обществото. Но това прави ли ги по-маловажни или по-поносими? Напротив! Отглеждането на дете с увреждане изисква повече грижи често през целия му живот, поставяйки го в зависимост от родители и близки, като в повечето случаи самите те се нуждаят от социална подкрепа, а система за такава липсва. Грижите за него налагат поне още един член от семейството да не работи. В резултат доходът за издръжка на двама души от едно семейство се формира от социална пенсия, която за 2012 г. е 121 лв. и на интеграционни добавки, които не надхвърлят 45 лв.

За справка официалната линия за бедност, обявена в документ на Министерски съвет е 241 лв. Още по-тежко е положението, когато човекът с увреждане може да разчита само на един родител. Тогава те трябва да преживяват единствено с пенсията за инвалидност и интеграционни добавки. Така и родителите също се оказват ощетени и дискриминирани по признак работа, здравеопазване и обществени ангажименти. Програмата за личен асистент не осигурява подкрепа за всички нуждаещи се. Изискването да се кандидатства всяка година създава допълнително несигурност и затруднения.

За тези, които биха могли да упражняват някакъв труд възможностите за работа са ограничени, а в сегашните условия на криза - никакви. Липсата на алтернативи за трудова заетост,както и ниската социална пенсия принуждава много от хората с увреждания да просят, за да оцелеят. Към всичко, което споделихме до тук се налага да насочим вниманието ви и към многото бариери, които превръщат хората с увреждания в затворници в домовете им - недостъпната градска среда, включваща неприспособените превозни средства, обществени сгради и културни институции, тротоари...; децата с увреждания са дискриминирани по отношение достъп до образование поради малкото на брой учебни заведения с условия за достъп, затварянето на специализираните училища, липсата на индивидуални програми за обучение и на подготвен педагогически и медицински персонал. Изброените проблеми обричат хората с увреждания и техните близки в състояние на хронична бедност с ограничени възможности за социална интеграция за достоен живот.

В Бюджет 2013 социалните плащания са замразени. Не се предвижда никакво увеличение на плащанията за майките, децата, хората с увреждания и безработните. Дългоочакваното вдигане на пенсиите няма да покрие нито резкия скок на цените на хранителните продукти, нито увеличението на цените на лекарства, ел. енергия, горива и др. При последното увеличение на социалната пенсия за старост, социалната пенсия на хората с увреждания не беше увеличена. Социалната пенсия за инвалидност се замразява и за 2013 г.

Уважаеми управляващи, бюджетът, които приехте ни обрича на мизерия, глад, студ и социална изолация, въпреки че Европейският икономическия и социален комитет предупреди, че хората с увреждания не бива да бъдат основните жертви на кризата и се противопостави на намаляването на помощите им, заради съществуващата опасност кризата да увеличи риска от бедност за тях и техните семейства.

Припомняме ви също така, че в Политическата декларация, приета в Малага на 8 май 2003 от министрите на Съвета на Европа, отговорни за интеграционните политики относно хората с увреждания, се подчертава, че една от целите на следващото десетилетие трябва да бъде подобряване качеството на живот на лицата в неравностойно положение и техните семейства.

За да оцелеем ние, ИК за ПГХУБ, настоява за следното. Социалната пенсия на хората с увреждания да се изравни с минималната работна заплата МРЗ. Детските добавки на дете с увреждане да бъдат възстановени на 70% от МРЗ. Държавата да осигури заплащане в размер на една минимална работна заплата месечно с обезпечени осигуровки и периодът да бъде считан за трудов стаж на придружителя на човека с увреждане, включително и след навършване на 18-годишна възраст на детето с увреждане. Осигуряване на работни места за всички желаещи хора с увреждания. В подкрепа на това искане отново припомняме казаното от Европейския икономически и социален комитет, "че е за предпочитане да се финансира заетост, а не обезщетения за безработица, да се мотивират хората с увреждания да търсят работа, работодателите да ги наемат или те да предприемат самостоятелна заетост". Съществуващите защитни мерки по отношение на хората с увреждания, които искат да постъпят на работа са всъщност бариери пред тях и работодателите. Затова е наложително средствата за приспособяване на работното място и средата да се поемат от държавата. Също така се налага да се преразгледат методиките и да се опростят отчетните документи на работодателите към бюрата по труда, както и да се превеждат регулярно средствата за платените заплати и осигуровки. Въвеждане на финансови стимули за предприятията. Чрез подходящи механизми за подкрепа трябва да се обезпечи наемането на работа, да се стимулира предприемането на самостоятелна заетост на хората с увреждания както и за неправителствени организации (НПО), които предоставят услуги в подкрепа на работниците с увреждания и техните семейства. Социалното измерение на наемането на работа в обществения сектор може да укрепи също заетостта на хората с увреждания;

Настояваме да се увеличат средствата и да се преразгледа изцяло методиката за започване на собствен бизнес от хората с увреждания, като се ползват добрите практики от програма Конкурентоспособност; чрез микрофинансиране и по друг начин да се стимулира развитието на предприемаческия дух. Необходимо е политиките за хората с увреждания да се основават на статистика. Затова настояваме в срок до 31 май 2013 г. да се изготви единен публичен регистър на хората с увреждания, в който те да бъдат групирани по: възраст; вид на увреждане; степен на увреждане; пол; населено място.

Това ще доведе до индивидуализиране на подхода за по-целесъобразно използване на средствата, в т.ч и на интеграционните добавки, и по-висока ефективност на мерките. Въвеждане на електронни административни услуги за улесняване подаването на заявления за социално подпомагане и други документи по различните институции. Разработване на единен информационен портал за обща и специализирана информация от всички институции. Обучаване на асистенти за обслужване на хора с увреждания. Съществуващите програми за асистенти на хората с увреждания без програма за тяхното обучение са неефективни. Изготвяне на Програма за обслужване на хората с тежки физически и умствени увреждания, по която следва: да бъдат разкрити дневни центрове за младежи; да бъдат разкрити денонощни центрове за хора с увреждания, за които няма кой да полага грижи. Да се възстанови правото на две безплатни пътувания годишно с автобус по извънградските линии, отнето преди три години;

14. До 30 май 2013 г. да се внесат промени в нормативната уредба за хората с увреждания за ползване на винетки за автомобили над 2000 куб.см. По доклад на Комисията по дискриминация сега съществуващата практика е определена като дискриминационна. Отправяме искане в срок до 31.03.2013 г. да се ратифицира Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета със Закон от 26.01.2012г. от Народното събрание на РБългария.

Отправяме искане в срок до 31.03.2013 г. правителството да отчете пред Народното събрание и българските граждани изпълнението на Националната програма за гарантиране на правата на децата с увреждания, приета през 2010 г. Много от мерките са с краен срок до 2012 г. Искаме да знаем какви действия са предприети през последните три години за социалната, здравната и образователната политика по отношение на хората с увреждания, като цяло и за децата с увреждания и техните майки в частност.

"Дами и господа народни представители, принципът "да не се прави нищо за хората с увреждания без хората с увреждания, както и в програмите за хората с увреждания, които се финансират с публични средства" беше включен в Стратегията на "ЕС 2020". В общ интерес е той да бъде водещ и във вашите действия.

В подкрепа на нашите искания за пълноценно и независимо съществуване ще се позовем на Чл. 6 от Конституцията на Република България, който гласи, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и всички са равни пред закона. Основният ни закон прокламира, че всички имат право на труд, като държавата създава условия за осъществяване на това право на лицата с психически и физически увреждания и те "се намират под особена закрила на държавата и обществото"; както и на Чл. 26 от Хартата за основните права на ЕС, който признава правото на хората с увреждания да "се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността".

"Макар и невидими за вас, господа управляващи, ние няма да позволим гласът ни да не бъде чут. Ще търсим срещи с всички парламентарно и извънпарламентарно представени партии и организации. Ще инициираме подписка в подкрепа на нашите искания и ще настояваме докрай за тяхното изпълнение включително и с масови протестни действия, независимо от тежкия зимен сезон. Ако исканията ни не бъдат изпълнени, ще търсим права и подкрепа пред Европейския форум за хора с увреждания (European Disability Forum), Европарламента, ООН, УНИЦЕФ и други международни организации", се казва в писмото им.

"Дами и господа народни представители, обръщаме се към вас, защото изпълнителната власт показа през последните три години, че съдбата на българите не е неин приоритет. През изминалите три години не се намериха пари за българските деца, за българските учени, за болниците, за нашите пенсионирани майки и бащи. Като избиратели ще ви напомним, че ние сме вашите работодатели. Когато ние, като работници, не се справяме, нас ни уволняват, независимо от оправданията, които можем да измислим. Така че, ако вие не намерите пари за нас, ние, 10% от гражданите на България и нашите близки, ще поискаме уволнението ви."