Българската индустрия днес има рожден ден - чества своята 177-а годишнина. Това е денят, в който през 1836 година султан Махмуд Втори подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика, подкарана от родния предприемачески дух, руски машини и пари от хазната на самодържеца Махмуд. Нейн вдъхновител, създател и стопанин е сливенският абаджия Добри Желязков, наречен по-късно Фабрикаджията.
Добри Фетисов Желязков идва на света през първата година на възрожденския 19 век - 1800-а. Баща му е абаджия - най-разпространения занаятчийски бранш в родния му Сливен по това време. Добри от малък поема по стъпките на баща си и
овладява всички тайни на ръчното тъкане
в семейната работилница. Животът му изглежда равен, подреден и предопределен - да стане добър майстор, да продава успешно платовете си, да се задоми и да отгледа синове, които по-късно да поемат от ръцете му семейната традиция. Но голямата политика променя всичко. През декември 1827 година уязвеният от Гръцкото въстание за независимост султан, в което Русия, Англия и Франция заемат страната на гърците, се възползва от разколебаването на съюзниците и обявява война на Русия. След две години бойни действия турският аскер е разбит от руските солдати и войната приключва с подписване на Адрианополския мирен договор от 1829 година, с който Османската империя признава независимостта на Гърция.
Това е първият разгром над смятаната дотогава за недосегаема Османска империя и останалите в границите й поробени народи се опасяват от репресии. Започва масова емиграция към Русия и Добри Желязков става един от хилядите българи, които по неволя поемат на път. А пътят го отвежда от Сините камъни до сините морски вълни на Севастопол.
Там вече 30-годишният българин
не разчита на милосърдно подадено от местните самарянски организации канче топла супа
а започва търговия. Отначало дребна, после по-голяма и така докато натрупва доста прилично и за руските стандарти състояние. Успява да се ожени за сливналийката Марийка Янакиева и двамата скоро се сдобиват със син Иванчо.
Но не търговията е в сърцето на младия българин. Мечтата му е да има собствено предприятие за изработка на платове, затова през 1833 година се вдига със семейството си и отида в Екатеринослав /днес Днепропетровск/, където работи голяма тъкачна фабрика. Добри Желязков вече добре владее руски и лесно спечелва доверието на работниците и началниците във фабриката с любознателността си към техниката и с щедрите си почерпки. Така изучава производството от край до край и успява да направи скици на най-важните машини. Но фабриката има и някои технически тайни, до които малцина имат достъп. Тогава българинът използва
най-добрата смазка в търговското разузнаване - рушветът
Така тайни за него вече няма и през 1834 година семейството тръгва към родния Сливен. Оттам вече има вести, че всичко е спокойно, а в това Добри вижда шанс да осъществи мечтата си.
Като се прибират у дома, той отваря първата си механизирана абаджийска работилница в къщата на жена си Марийка и от становете му започват да излизат фини сукна, които по това време не се произвеждат не само в България, а и в цялата Османска империя. Старите абаджии започват да ръмжат срещу опасния млад конкурент и да го атакуват с добре изпитаното през годините оръжие - доноси пред властта, че този човек не е читав, че работата му не е чиста и май-май е руски шпионин.
Турските управници знаят нрава на доносниците, но са вкарани в капан. Ако замълчат, тежките сливенски чорбаджии може да се оплачат по-нагоре и те да загубят не само службите, а и главите си за укрита информация и покровителство над един гяурин. Ако пък погнат Добри Желязков, няма в какво да го обвинят, освен че тъче хубави платове. Затова си измиват ръцете, като препредават сигналите но своите началници, пък те да им берат гайлето. Така по веригата новината, че
някакъв си българин тъче фино сукно
за което империята плаща скъпо и прескъпо на английските търговци, стига до Махмуд Втори.
Султанът още има незараснали рани от тежката война първо със западните Велики сили, после с могъщата руска мечка и вижда във вестта за сливенския абаджия шанс да се покаже като модерен владетел. Освен това той добре осъзнава, че без реформи ще загуби не само още територии подобно на Гърция, а и цялата си империя. И заповядва да му доведат Добри Желязков заедно с мостри от стоката му.
В началото на февруари 1836 година сливенският предприемач вече е в двореца Топ капъ, където излага тъканите от него сукно, аба и шаяк. Махмуд Втори оценява качествата им и та 16 февруари издава ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен.
„Такива лица, намиращи се в империята ми, като него /Добри Желязков - б.р./
са заслужили моето императорско благоволение - най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми... следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г. - б.р.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман...“, пише във фермана на падишаха.
Освен позволението си за откриване на фабриката султанът отпуска и 2 милиона гроша, а Добри Желязков участва в строежа и оборудването й с познания, опит, труд и 80 000 гроша. Част от нужните машини се внасят от Русия, други се произвеждат на място по чертежите на Желязков от престоя му в Екатеринослав. Фабриката тръгва още същата година и става основен доставчик на платове за униформи на турската армия. По-късно султанът отпуска още 56 000 гроша за модернизация и всичко върви по мед и масло. По-късно са вдигнати още две фабрики, които в най-силното си време събират над 500 работници, колкото май нито една днешна фирма в Сливен няма.
Но...
Явно за такива случаи българският народ е измислил една от най-песимистичните си поговорки:
„Много хубаво не е на хубаво“
През октомври 1853 година избухва Кримската война и турската върхушка не е съгласна такива стратегически доставки като платовете за аскера да зависят от българин.
Пред Добри Желязков се изправя страшен избор - да има сбъднатата си фабрикантска мечта и да запази благосъстоянието си или да остане българин и да съхрани името и вярата си.
Ето какво пише в поредицата „България - загадки от вековете“ проф. д.и.н. Людмил Спасов: „Трагедията на Добри Желязков започва с това, че го карат да приеме исляма, защото не можело един гяурин да управлява 500 души. Той отказва и изпада в немилост. През 1853 г. Добри Желязков е изгонен от собствената му фабрика. Той започва дела, от които се разорява, и през 1865 г. умира в самота и сиромашия. После управлението на одържавената му фабрика е поето от чужденци. Тя работи и след Освобождението, но скоро след него българските власти я превръщат в затвор“.
Има някаква мрачна символика в това - първата българска фабрика се превръща в един от първите български затвори. Така като че ли се предопределя бъдещото циклично развитие на България, която през всеки 3-4 десетилетия сменя политическия режим и посоката на развитие, но това вече е друга тема.