Вълнистите мамути са прекарвали живота си, понасяйки екстремни арктически условия – мразовити температури, суха среда и безмилостно редуване на мрачни зими и ярки лета.

Генетичен анализ на тези изчезнали гиганти от Ледената епоха разкрива как те са оцелявали в студа, предаде Ройтерс, позовавайки се на американско изследване.

За целите му

специалисти от Чикагския университет са дешифрирали и анализирали геномите на два мамута – един на 18 500 години и втори на 60 000 години, чиито останки са намерени в замръзналите сибирски полета, и са ги сравнили с тези на техни живи сродници – азиатски и африкански слонове.

Анализът разкрива, че гигантите от Ледената епоха са се приспособили генетично да оцеляват в подобни сурови условия. Анализирайки геномите им, учените са открили изменения, свързани с развитието на кожата и козината, мастните тъкани, инсулина и температурната поносимост, които се различават от тези на съвременните слонове.

Учените са идентифицирали няколко уникални за мамутите гена, помогнали им да оцеляват в мразовитите условия.

Сред тях са гени, отговорни за увисналата, вълниста и улавяща топлина козина, и малките уши и опашка, губещи по-малко топлина, за разлика от съвременните слонове, чиито големи уши служат за
охлаждане.

Гигантите от Ледената епоха се различават от съвременните си сродници и по начина, по който складират мазнини и преработва инсулина – хормон, регулиращ как тялото използва кръвната захар за енергия. Тъй като мазнините служат като изолатори, "пълничките" мамути са издържали температури до -50 градуса по Целзий.

Изследователите са установили също, че при мамутите и слоновете са различни чувствителните към топлина телесни рецептори.

Според специалистите специфичните топлинни рецептори на мамутите да им позволявали да бъдат по-слабо чувствителни както към студ, така и към топлина.

Смята се, че последният мамут е изчезнал преди около 4000 години. Дебатът дали причина за изчезването на вида е затоплянето на климата или човешката дейност продължава.