Тези истории са автентични, но никога не са били публикувани. Причината е, че са се случили преди 1989 година, когато споменаването на МВР будеше страх, милицията /както тогава се наричаше полицията/ нямаше пресцентър, вестниците не пишеха за кражби, измами и убийства, а за престъпления официално не се говореше.
Ако зловещите сюжети от новата поредица „Студени досиета“ се бяха разиграли в Западна Европа или Америка, щяха да станат основа на сценарии за касови филмови хитове по действителни случаи. У нас те са само спомени на стари криминалисти. „Утро“ ще ви разкаже част от неразказваните досега смразяващи истории.

Млад музикант е намерен прострелян в лозята над Симова мелница, където сега е квартал „Дружба“ и около убийството му плъзват най-различни слухове. Трупът е открит от хора, отишли да нагледат имотите си, но натъкнали се на ужасна гледка - разстрелян в главата младеж, захвърлен край черния път между лозята само по бельо. Годината е 1958, престъпността е овладяна и находката предизвиква истински шок. Това пък налага милицията да хвърли всички сили за бързото разплитане на загадъчния случай.
Жертвата бързо е идентифицирана - това е 23-годишният Стоян Тодоров от Горна Манастирица /днес Борово - б.р./. Младежът винаги е ходил с костюм и акордеон, с който весели хората по улиците. Сега обаче липсват и дрехите, и акордеонът.
Веднага започва проучването на контактите на Стоян и скоро се стига до младеж, който го е прибрал в дома си до Симовата мелница. Акордеонистът редовно пътува до Русе, за да изкара някой лев със свирене и така се запознават, допадат си и русенецът го кани да спи у тях, вместо да харчи пари за път всеки ден.
Стоян е широка душа, обича компаниите и всяка вечер  забавлява група момичета и момчета
от квартала в градинката на бул „Цар Освободител“ с акордеона си. С никого не се кара, всички го харесват и затова убийството му изглежда още по-голяма загадка.
При разпита на хазаина става ясно, че  мехът на акордеона на боровчанина бил скъсан и залепен с хартия. Сътрудниците на милицията получават инструкции да се оглеждат за такъв инструмент и скоро докладват - едно турче припечелва със свирене по русенските точно с такъв акордеон. Турчето бързо е издирено и разпитано, при което става ясно, че е купило инструмента наскоро от  Георги Б. от Вършец.
Разследването се прехвърля в курортното градче. При събирането на информация става ясно, че Георги скоро се е оженил, но когато русенският следовател отива в дома му, намира там само родителите му, които казват, че не знаят къде е синът им.
Приложих блъф, който се оказа удар в десетката, разказва десетилетия по-късно криминалистът.
Той казва на майката и бащата на Георги, че синът им се е запознал в Русе с момиче на име Донка, без да знае, че тя участва в банда, извършила много кражби. За последно
Донка е участвала в обир на магазин на ТПК „Съгласие“ в Русе, който после бил запален
Единия от откраднатите костюми русенката била дала точно на младежа от Вършец.
В Русе Георги наистина се е запознал с момиче на име Донка, а такава кражба наистина имаше, но извършителите бяха съвсем други. Просто вкарах в играта името на момичето, за да накарам майката и бащата да изтърват нещо, казва инспекторът.
И тактиката му дава резултат. Майката отговаря, че момчето им има само един костюм и той е закачен в гардероба.
Вади го да го покаже и милиционерът веднага вижда
засъхнало кафеникаво петънце на панталона
Взема го за изследване и анализът потвърждава подозренията му - това е засъхнала кръв.
Вече няма съмнение, че Гоерги е убиец. Остава само това да се докаже.
Младежът е открит и вкаран на разпит, но не в милицията, а в кметството във Вършец. И това е част от играта - обработката му започва отдалеч, за да се постави под напрежение, да се изнерви и да загуби самообладание. Нужно е да бъде пречупен и да започне признания, защото иначе трудно ще бъде вкаран в съда. Тогава лаборатории за ДНК тестове няма, криминалистиката е в романтичния си шерлок-холмсовски период, в който
логиката, съобразителността и майсторството при разпитите компенсират липсата на техника
Георги обаче е твърд. Познава Донка, но дори не подозирал, че е част от банда, а и не е вземал никакъв костюм от нея.
Тогава следва нова хватка.
Следователят и заподозреният тръгват към Берковица, където уж Донка е задържана за очна ставка. Стигат в милициата в градчето под връх Ком, но Георги остава все така твърд и спокоен. Следва нов двучасов разпит, докато накрая милиционерът сваля картите. „Няма никаква Донка тук, но има убиец и това си ти“, казва с метален глас криминалистът и слага белезници на ръцете на младежа.
Тук събитията започват да препускат главоломно, а и шансът се намесва тъкмо навреме.
Малко след щракането на белезниците в стаята за разпит влизат родителите на Георги. Те вече знаят в какво е заподозряно момчето им, но не могат да повярват. Пристигат спешно в милицията в Берковица и като го виждат с оковите, нервите им не издържат и започват да питат какво е станало и защо се случва всичко.
Тогава Георги най-сетне се пречупва. Стряска се, защото мисли, че заедно с него ще задържат и майка му и баща му като съучастници и започва да говори.
От зловещия разказ се разбира, че през май 1958 година Георги отива в Русе и попада в компанията на акордеониста Стоян. Гостът от Вършец носи 9-милимитров пистолет „Парабел“, който задига тайно от чичо си с намерението
да извърши грабеж далеч от родния край, защото му предстои сватба, а няма пари и костюм
За няколко дни Георги разбира, че Стоян има доста пари в себе си и един ден го повиква да се разходят в близките до Симова мелница лозя. Стоян върви напред с акордеона на гръб, а Георги го следва на няколко крачки. Щом навлизат навътре, Георги изважда пистолета и почти от упор гръмва в главата акордеониста. После го съблича, взима му обувките, 1000-та лева от джоба и акордеона. На място Георги облича костюма на Стоян, обува неговите обувки, понеже са здрави, а своите дрехи и скъсаните обувки изхвърля. Така Георги слиза до центъра на Русе с акордеона и го продава на турчето. После си отива във Вършец, където се жени с костюма и обувките на убития Стоян.
Убиецът е предаден на съд, който го праща за 20 години в затвора.
Четири години преди това
в същите лозя става още едно убийство заради пари
Сигналът за него е получен в криминалния отдел на милицията в Русе през пролетта на 1954 година. Изпратеният на място разузнавач и двамата му помощници намират трупа, а до него е открита и мотика, която очевидно е оръжието на престъплението. Според личната му карта убитият мъж се казва Георги Д.
Издирен е собственикът на имота, който разпознава трупа, тъй като същия ден сутринта той го е наел заедно с още един мъж да му окопаят лозето. Работниците са спазарени до фурна „Мечка“, която тогава се е намирала на ъгъла на булевардите „Съединение“ и „Цар Освободител“. На това място всяка сутрин се събират мъже, които са готови на всякаква почасова работа. След като надниците на двамата са уточнени, собственикът на лозето ги закарва на масива си и ги оставя да копаят до вечерта, когато трябвало да им плати за работата.
Вече стана повече от ясно, че
убиецът е вторият работник
но от него нямаше никаква следа, спомня си криминалистът, който се заема с разкриване на убийството.
Направен е портрет на мъжа по описание на собственика. С него криминалистът посещава този пазар за работници всяка сутрин в продължение на няколко дни. Става ясно, че човекът от портрета се казва Йордан, но никой не го е виждал от дни. Допълнителна пречка в издирването му е и фактът, че на пазара постоянно идват нови хора, а доста от старите през тези дни не го посещават, тъй като са намерили работа за по-дълго време.
На шестия ден един от редовните бачкатори разпозна Йордан от портрета, който му показах, и ми обясни, че той имал
братовчед на име Иван, който работи в Комсомола в Русе
и е от Просена. Пазарът за черноработници бе наблизо до сградата на Комсомола и аз се запътих натам. След разпитване по стаите бях насочен към работното помещение на комсомолския деятел Иван Дончев, посочи разузнавачът.
Той почуква на вратата, която мъж леко открехва и го пита „Какво искаш?“ Криминалистът се легитимирва и му казва, че иска да поговори с него и чува само едно троснато „Приказвай!“.
Криминалистът се колебае - дали това е поведение на самозабравил се властник или на гузен човек. Налага се  да прошепне на комсомолеца, че става въпрос за убийство на негов роднина и така е пуснат да влезе в кабинета, където показва портрета на издирвания и Иван разпознава братовчед си Йордан Дончев от Долно Абланово.
В селото се оказва, че никой не е виждал Йордан от седмица, когато на практика е станало убийството.
Две години минават в издирване
на Йордан, а по случая се събират около четири тома с преписки и документи за извършената работа. Селото е посещавано от криминалиста три пъти в седмицата, като за всяко ходене до там и проведените разпити се правят преписки, които се прилагат към делото.
Идва 1956 година, когато се налага смяна на личните карти с паспорти. Точно тогава Йордан се появява в кметството в Долно Абланово, за да си вземе бележка. Чиновникът веднага се обажда на криминалиста, който веднага отива на място със служебната кола и прибира в ареста Йордан. Следват два дни кръстосани разпити, като пред обвиняемия са извадени всичките четири тома с документи по убийството. На третия ден Йордан вижда, че няма как да се измъкне и започва признанията. Знаел, че Георги има доста пари и ги носи в джоба си, затова го пуснал да копае пред него, събрал сили и кураж, замахнал и го посякъл с мотиката, а после взел хиляда лева от джоба му и ботушите, които тогава са дефицит. Слуд това се потопил и тъкмо повярвал, че никой не го търси, дошъл арестът, приключил с 20-годишна присъда.