Сети се г-н Глушков, че баскетболните първенства не вървят и реши най-сетне да разсъждава на глас как да се решат проблемите. 
Ама шефът на „Рилски спортист“ Петър Георгиев си го каза онзи ден: „Да давам пари и да отчитам дейност на някои хора, които не са заинтересовани в държавата да има баскетбол, няма да стане. Стига толкова! Ако не се промени ръководството на съдийската комисия, „Рилски спортист“ категорично няма да участва в първенството на жените“.
Разбирате ли накъде бие? Че не иска да пилее средства за съдии, делегати и разни длъжностни лица, които смятат, че баскетболът е създаден заради тях - да си мерят егото, да деребействат и да се вземат за центъра на вселената!
А женският баскетбол направо отива на плачка. Щом Христина Иванова си събра багажа за Италия, където със сигурност ще играе по две-три минутки за „Орвието“, какво остава като класа у нас? Нищо! Ще си играем на първенство с 3-4 по-сериозни тима и други 3-4 с поддържаща роля за бройка. Ако въобще има бройка. 
Така ще е. Когато трябваше да се мисли и да се инвестира в школите, вместо да се купуват чужденки, федерацията спеше, не взе никакви мерки, не помогна с пукната стотинка. Сега обаче Глушков се е пробудил? Не! Просто се чуди как да осигури прехраната на баскетболния апарат и на длъжностните лица, които вече няма как да печелят от командировки и ангажименти с толкова малко отбори. Там е тесен чепикът. Не че федерацията се е загрижила толкова за баскетбола в България.