Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

„Лада Самара“ - това е една от автомобилните мечти на българина в началото на 90-те години на миналия век. Колите са сравнително нови, с модерен дизайн и с петстепенни скоростни кутии, което ги прави много търсени. Тогава пазарът все още е разорана, но незасята нива, масовият внос от Западна Европа още не е набрал скорост и гладът за коли е пословичен. А където има дефицит, има и предлагане, но зад гърба на закона. Появяват се банди автокрадци, които прибират всичко, което им хване окото. После плячката се пребоядисва, номерата на шасито и двигателя се пренабиват и автомобилите се продават като топъл хляб на нищо неподозиращи купувачи.
Една такава 
шайка открива „ловния сезон“ в Русе през лятото на 1993 година
Само за месец в полицията постъпват над 10 жалби за откраднати коли. Криминалистите започват трескаво издирване на крадците, но минават няколко дни, а резултат няма. Една вечер полицейски патрул забелязва трима съмнителни мъже да се въртят в центъра с „Фолксваген Голф 2“ и ги спират за проверка. Документите им сочат, че тримата са от Силистренско. Резервоарът на голфа обаче е почти празен, което подсказва на униформените, че добруджанците планират да източат бензин от паркирани коли. По това време и горивото е кът и почти не минава вечер без изпразнен резервоар.
Групата е откарана в полицията на ул.“Давид“, където е поета от оперативни работници от Криминална полиция. 
Разпитът се насочва и към зачестилите кражби
в Русе, но след няколко часа задържаните продължават да държат на своето - че при спирането им са търсели къде да спрат, за да преспят в колата.
В това време в управлението идва представителка на всесилната тогава силова групировка „ВИС“, която вече е навлязла дълбоко във всички сфери, включително и в защитата на коли от кражби и охраната на магазини и офиси, както благовидно е маскиран рекетът или по мекият му вариант - таксата „спокойствие“. При липса на жалби от потърпевшите обаче всичко е законно и като е така борците, каквото е първото прозвище на мутрите в България, имат допирни точки с МВР не само като често влизащи и излизащи от ареста, а и като част от охраната на публични обекти.
Представителката на „ВИС“ влиза при началник на група криминалисти за разговор, който тъкмо разпитва един от задържаните мъже. Жената носи със себе си две папки с емблемата на групировката и ги слага на два стола в стаята. Като вижда папките и три яки момчета, които са докарали колежката си до управлението и я чакат подпрени на колата си на паркинга, криминалистът за части от секундата съобразява, че това може да е златният му шанс.
Решава да изиграе поднесения му от съдбата коз и блъфът се оказва повече от печеливш
„Знам за какво си дошла, ето къде е хубавецът, който издирвате“, посреща посетителката полицейският началник. После се обръща към задържания: „Я погледни през прозореца да видиш какви яки борчета има навън, виж и какво пише на папките и прецени какво ще правиш. Пускам те на свобода, но какво ще те правят, не ме интересува, защото те са дошли за теб“.
Думите, изречени със строг тон, така стряскат невъзмутимия до този момент мъж, че той със жален глас обещава да си каже всичко и да моли на криминалиста каквото и да стане, да не го пуска навън.
През следващите 20 минути бандитът разказва за всичките кражби на групата и става ясно, че престъпното трио е задигнало 10 самари. Колите са откарвани в гараж в силистренско село, където регистрационните табели са смъквани, номерата на рамите са пренабивани, а накрая купетата са пребоядисвани. После са продавани в Силистренско и Русенско. Автомобилите са открити и върнати на собствениците им.
В началото на следващата година кражбите на върховите за времето си лади отново зачестяват и издирването на крадците пак започва да буксува. Това се променя една вечер, когато в квартал „Родина“ са задържани трима мъже - двама от Добрич и един от Силистра, които 
се въртят около блоковете и пробват да отворят руски коли
Триото е конвоирано до полицейското управление и е проучено миналото им. В това време оперативни работници започват разпити, но се оказва, че тримата са непробиваеми. 
От справката в полициите в двата града е установено, че тримата са криминално проявени, неосъждани, а на силистренеца ден по-рано му се родил син, но той не бил в града.
„Разбрах, че този хайдук не знае, че е станал баща и реших да атакувам точно него“, обяснява участвал в разбиването на групата криминалист.
Той го привиква на разпит, започва да реди въпросите един след друг и бавно да го води към заложения капан. Силистренецът твърдо отрича каквато и да е престъпна дейност, а полицаят с умишлено нехайство в тона нанася съкрушителния си удар: „Явно искаш да влезеш в затвора, преди да си видял сина си, който се роди днес“.
Тези думи действат като удар с чук по главата на задържания. В първия момент той онемява, после го връхлита неописуема радост и без някой да го пита нищо повече, започва да признава за кражбите на самари, като смята, че това ще смекчи присъдата му. И не греши - той е осъден на три години затвор, а съучастниците му на по пет.
Две години по-късно е регистриран бум на откраднати лади и жигулита на териториите на Русе, Силистра и Плевен.
За четири месеца са изчезнали 40 руски коли, като 
8 са намерени опожарени на затънтени места, но от останалите близо 32 няма и следа
Започват издирвания, при които криминалисти от Русе влизат в дирите на изявен бандит от Сливо поле, който заедно с още трима криминално проявени мъже и една жена от Силистра крадат автомобили и живеят нашироко със спечелените от продажбите им пари. Прави се план за задържане на групата и с помощта на служители в Сливо поле петимата са арестувани в различни квартири в Русе в един ден и час. Ролята на жената, която е дъщеря на силистренски полицай, е да оглежда района, където става съответната кражба на кола, за което после останалите трима и тарторът им Ибрям /името е сменено/ от Сливо поле я награждават с пари и модерни дрехи.
В първите 24 часа петимата задържани мълчат. Същото става и през следващото денонощие. С прокурорско нареждане мярката им е удължена с още 24 часа. Същия ден във Второ РПУ отива журналистката Руслина Александрова, която тогава е криминален репортер на „Утро“.
Един от началниците в управлението, известен далеч извън пределите на Русе с твърдите си принципи, желязната си ръка и непримиримостта си при гонене на престъпници, я вижда и я моли да отиде да поговори с уличена в автокражби жена. 
„Ще я пробия“, казва журналистката
и влиза при задържаната. Започнатата непринудена беседа успокоява крадлата и тя започва да си мисли, че всичко й се разминава. В това време в стаята влиза криминалистът, включва се непринудено в разговора, но изведнъж рязко променя тона и изстрелва въпроса „Ти мен познаваш ли ме?“.
„Не“, отговаря жената, а полицаят й подава ръка за запознанство и си казва името. Когато го чува, силистренката започва да трепери и едва се удържа да не падне от стола. Малко след това потича разказът за всичките кражби на лади и жигулита от групата от А до Я заедно с адресите на хората, на които са продадени колите.
Схемата е позната: откраднатите автомобили се вкарват в работилница в Сливо поле, заваряват се метални плочки на номерата на рамите и на двигателите, на тях се пренабиват нови цифри и букви и после се пласират на изгодни цени сред по-бедни и непретенциозни хора в Разградско, Силистренско и Плевенско. 
Запалените автомобили пък били преценени като прекалено стари и незаслужаващи труда
по префасонирането им, затова шайката свалила всичко ценно от тях и им драснала клечката.
Крадените коли са издирени и върнати на собствениците им, а петорката поема към съда.
В началото почти всички се правят на много корави, но накрая всеки проговаря. Важното е да знаеш как да му развържеш езика. Винаги съм правил психопрофил на заподозрените, за да преценя как мога да ги накарам да признаят престъпленията си. Някои се стряскат от остър тон и цитиране на Наказателния кодекс, други се отпускат при човечно отношение, трети се хващат на майсторски блъф - хората са различни. Общото между задържаните, с които съм работил, е, че не помня случай някой да не си е развързал езика, обяснява пенсионираният полицай.