Както е известно, на 24 февруари по време на  Патриаршеския избирателен църковен събор ще бъде канонично и уставно избран новият български патриарх. Неговото име ще бъде обявено измежду тримата митрополити, които ще бъдат посочени седмица по-рано, на 17 февруари, като най-достойни за този висок пост.
Едно от имената за тази авторитетна тройка е и това на русенския митрополит Неофит, което от дълго време е на вниманието на общественото мнение. Нещо повече, в проучвания, организирани от столични медии, владиката Неофит се посочва като желан за патриаршеския пост от един голям процент от българските граждани. И с основание, според нас, защото той наистина притежава най-много от качествата, изисквани за това най-високо духовно поприще, а и с делата си нееднократно е доказал недостижимите си достойнства.
Но когато говорим за настоящето, винаги е особено полезно да си припомним миналото, ако не за друго, то поне за да не повтаряме сторени вече погрешки, да се поучим от уроците на времето и така да направим най-верните си съвременни стъпки. А това наше достолепно владишко минало никак не се е развивало така, щото днес русенци да очакват доминиращото мнение в полза на  нашия дядо Неофит да възтържествува и на 24 февруари. Повод за този скептицизъм дават документите, които съхраняват архивите.
И двамата предостойни предшестващи митрополит Неофит като русенски владика - първопастирите на Доростолската и Червенска епархия, митрополитите Григорий и Михаил - са били действителни екзархийски кандидати, съответно през 1877 и 1945 година. Нещо повече - техните имена, както днес това на дядо Неофит, предварително се изговаряли като на единствените и най-заслуживши. Но резултатите на самите избори са опровергали очакванията.
Така станало най-напред на 24 април 1877 г. (датата и тогава била 24-ти!), когато след свалянето на първия български екзарх Антим Първи на 12 април при проведения законен екзархийски избор с един глас повече от Доростолския и Червенски митрополит Григорий - с гласа на дядо Панарет Пловдивски - митрополит Йосиф Ловчански става екзарх Йосиф Български. Интересно тук е и още едно съвпадение, освен с датата 24-ти - достоизбраният тогава е Ловчански митрополит, какъвто и в предстоящия съвременен избор също присъства като евентуален кандидат за патриаршеския жезъл. Любопитно ще бъде да посочим и думите след тогавашния избор на известния Димитър Маринов, участник в революционните борби за Освобождението на България и виден общественик след това, който написал в спомените си, че „Митрополит Панарет направи една фатална, съдбоносна грешка. Всичко онова, що беше извършено от Екзарха Йосифа, от Екзарха Григория щеше да бъде извършено в по-голям размер и с по-голям такт, вещина и умение“. Дано не се наложи да четем подобни спомени и след патриаршеския избор на 24 февруари 2013 г.
А следващият повод, навяващ на размисъл за историческите паралели в събитията, се наричал  митрополит Михаил Доростолски и Червенски. И неговото име просиява върху духовния небосклон на Българската православна църква със светлината на достолепието и богодареността, които го спохождат през целия му величав владишки период. За да достигне все така и до онзи 21 януари 1945 година, когато на проведения Екзархийски събор митрополит Михаил Доростолски и Червенски е одобрен заедно с владиците Стефан Софийски и Неофит Видински за кандидат за екзархийския престол. С болшинство от 84 гласа обаче митрополит Стефан Софийски става екзарх Стефан Български, а русенци отново остават само с напразните си очаквания да видят най-подир свой владика като първопастир на цялата ни църква.
Днес очакваме датата 24 февруари. Дали пък този път Господ няма да ни възрадва? Особено след като вече ни даде поличбата си с откриването в русенското село Пепелина на чудотворната икона Богородица Млекопитателница...