След първите седем години еврофинансиране добавената стойност в агросектора намалява, въпреки че през последните над 100 години българското селско стопанство не е виждало толкова инвестиции, колкото в периода на еврочленството на България. Този парадокс отбелязват анализатори от Института за икономически изследвания към БАН.
Според годишния доклад на Института в абсолютно изражение брутната добавена стойност (БДС) в отрасъл „Земеделие“ е около 4 млрд. лв. по постоянни цени от 2010 г. От 2008 г. до 2013 г. се наблюдава свиване на добавената стойност в отрасъла.
Изразена в съпоставими цени БДС като цяло спада и достига нива с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за БВП на страната, твърдят анализаторите. 
Разликата идва най-вече от факта, че преди 1989 г. не изнасяхме зърното, а то се трансформираше във фураж, брашно, тестени изделия, фуражът в месо и мляко, те пък - в млечни и месни продукти и така се увеличаваше добавената стойност, коментират анализаторите от БАН. Те препоръчват на фермерите да произвеждат скъпи храни, вместо да изнасят зърното. Сега 78% от финансовите средства се усвояват от едва 3-4% от фермерите -  едри стопански структури, които акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници. Зърнопроизводството обаче е насочено към износ, а не към преработката в продукти с висока добавена стойност, а стопанствата са добре механизирани с малко на брой наети. 
Според анализа на икономистите, след като страната се е превърнала в износител на зърно, теоретично средногодишно губим около 500 000 работни места и около 1,5 млрд. лв. добавена стойност.