Новият директор на детско-юношеската школа във футболен клуб „Дунав“ Драгомир Григоров има в кариерата си мачове за „сините“, „Локомотив“ /Русе/, „Раковски“ /Русе/. „Утро“ разговаря с 48-годишния наставник за първите му задачи като шеф на академията за млади таланти.

- Драго, къде е детско-юношеският футбол в „Дунав“?
- Ако се спрем на статистиката, работим с 9 отбора с над 100 деца. Амбицията ни е тези деца да са поне 200 и школата ни да стане фактор не само в нашия регион, но и в България. Аз мисля, че ако работим правилно, до 2-3 години ще се превърнем във водещ център. Ще ни е малко трудно заради близостта на Разград и конкуренцията на лудогорската школа, но ние трябва да направим така, че децата да останат в Русе и един ден да носят фланелката на нашия представителен отбор. Иначе идеята се обезсмисля. 
- Колко момчета от Русе тренират днес в школи от други градове?
- Не са по-малко от 15-20. Въпросът с тези деца е особен. Повечето от тях - да не кажа почти всичките - трудно се реализират в мъжкия футбол. Станат ли по на 17-18 години и в онези, тъй наречените „реномирани“ академии, им казват: „Благодарим ви, но вече не ни трябвате!“ Така няма какво да правят, освен да се върнат в Русе. Главното е, че не се прибират като завършени звезди, а пропуските в подготовката на някои от тях си личат отдалеч. А и няма защо да си правим илюзии - нивото на детско-юношеския футбол в България е много ниско. Само се залъгваме, че вървим напред и че някъде са работи по челен европейски модел. Много се дразня, когато ни подсказват непрекъснато, че еди-къде си у нас ползвали швейцарска или португалска методика. Преди 20 години швейцарците само можеха да се учат от нас! Не бяхме по-назад и от португалците! Защото нашите треньори знаеха и можеха, а и тогавашните момчета като че ли горяха повече. Не виждам смисъл да се облягаме на всяка цена на чужди книжки и да преписваме концепции, след като нашият футбол развиваше достатъчно таланти върху основата на българската изобретателност, техника, фантазия в играта.
- Колко далеч от най-добрите образци стои българската школа?
- Ние сме много назад и доказателството са резултатите от европейското първенство за момчета до 17 години. Нямам думи да сравнявам!     
- Може би проблемът е основно в материалната база?
- При нас тя не е чак такъв препъникамък, колкото липсата на качества в младите футболисти по принцип. Да, „Дунав“ разполага и днес с талантливи деца, но пирамидата не върви нагоре с нови надарени момчета, а се разширява обикновено откъм количество. Ето защо смятам, че не бива да чакаме наготово деца, тръгнали да стават футболисти, а е необходимо да ги търсим, да ги наблюдаваме, да откриваме таланта. 
- Може ли да се случи, след като българският треньор „знае и може всичко“?
- Вярно е, не приемам високото самочувствие без покритие. Амбицията ми е всички треньори в нашата школа да се учим, да се усъвършенстваме, да търсим новото. Да го кажем така - футболният ни манталитет трябва да се промени основно. Най-хубавото е, че всички наставници в нашата щкола работят като екип. Всеки зависи от някого, така че екипната работа е задължително условие в напредъка ни. Искам да отбележа, че за първи път от много години срещаме реална подкрепа - от кмета Пламен Стоилов, от заместника му Иван Ггигоров, от депутата Свилен Иванов, от президента на клуба д-р Симеон Симеонов. Много помагат и феновете. Не цитирам тези имена, за да им се харесам, а го правя, защото наистина помагат сериозно.
- Когато бе на възрастта на децата в школите от кои треньори научи най-много?
- От Тодор Тодоров и Ремзи Нуриев... И да не пропусна нещо - школата ни трябва да се развива така, че бъде в крачка с по-високата летва, поставена от мъжкия отбор и старши треньора Веселин Великов. Веско живо се интересува от децата и юношите. Голямата идея е, когато в този отбор се извършва смяна на поколенията, заместниците на днешните титуляри да са рожби на школата. Когато този момент стане факт, ще можем да кажем: „Е, вижте, може би свършихме вече някаква работа!“.